Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 04 август 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 26 февруари 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА................
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ..........................
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ.............
при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ..П....М..............., като изслуша докладваното от съдията ..Севдалин...Мавров......... НОХД № ..91/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 366/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково, по което е постановена присъда № 40 от 08.07.2014 г.
С присъда № 24 от 15.05.2014 г. по НОХД № 277/2014 г. по описа на Районен съд - Свиленград Х. Ю. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал.1 от НК за това, че на 02.02.2014 г. на ГКПП – Капитан А., общ. Свиленград, обл. Х. при влизане в страната държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква със закон – осем килограма фино нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари на обща стойност 1859.36 лева, като деянието е немаловажен случай, за което съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 1859.36 лв.
Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е било отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
По жалба на защитника на Х. Ю. Х. е образувано ВНОХД № 366/2014 г. на Окръжен съд – гр.Хасково, по което е постановена въззивна присъда № 40 от 08.07.2014 г., с която първоинстанционната е отменена и Х. Ю. Х. е признат за невиновен по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК в полза на държавата е отнет 7.4 килограма тютюн за ръчно свиване на цигари без поставен акцизен бандерол.
В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал.1, т.5 във вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Иска отмяна на присъда № 40 от 08.07.2014 г. по ВНОХД № 366/2014 г. на Окръжен съд – гр.Хасково по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Същественото нарушение на материалния закон се аргументира с наличие на престъпление, доколкото престъплението държане на акцизни стоки без бандерол може да бъде осъществено и на гранично контролно-пропускателен пункт.
Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС и не се представлява от защитник.
Прокурорът от ВКП поддържа искането с изложените в него съображения, поради което моли за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421, ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
ВКС не споделя твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Основният довод почива на обстоятелството, че държане на акцизни стоки без бандерол е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт, в това число и на граничен пункт, когато са налице всички останали признаци от състава на престъплението.
Този въпрос е решен с ТР № 1/2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, което представлява задължителна за съдилищата съдебна практика и намира приложение и по настоящото дело.
В случая митническите органи са открили на граничния пункт акцизните стоки без бандерол преди преминаването на митнически контрол, което изключва опасността те да бъдат внесени в икономическо обращение в страната, без да е заплатен дължимия акциз, а от там и възможността да бъде носена на наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 НК. Държането на стоки за търговски цели подлежащи на деклариране, по начин по който не се демонстрира желание за обективиране на това обстоятелство пред митническите органи, до преминаване на митническия контрол, осъществява изпълнителното деяние „пренясяне” на престъплението по чл. 242, ал. 1 НК. Същото не би могло да послужи като основание за носене на наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 от НК, когато предмет на престъплението са стоки подлежащи на облагане с акциз, тъй като се поглъща от фактическото им пренасяне през границата. Едва след преминаването на стоките на територията на страната без знанието и разрешението на митническите органи започва неправомерното им държане, което е основание да се ангажира наказателна отговорност по чл. 234, ал. 1 НК при наличието на останалите предпоставки предвидени в състава.
По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено.
Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 366/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
............................................... |