Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
София, 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2817 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община] срещу решение № 26 от 15. 04. 2016г. по в. гр. дело № 47/2016г. на Видински окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 644 от 07. 12. 2015г. по гр. дело № 433/2015г. на Видински районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл. 403, ал. 1 ГПК на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС; на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС; на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС, и на ищеца [фирма], ЕИК:[ЕИК], сумата 13 555 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. № 1981/2014г. на САС, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът релевира основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост, поддържайки че в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК не може да се претендират като вреди разноските за водено друго дело между страните, доколкото отговорността за съдебни разноски по принцип се реализира в рамките на висящия исков процес. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което исковете с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба /ищци в производството/ В. К. Б., действащ като [фирма], [фирма] и [фирма] подават писмен отговор, в който поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното въззивно решение, доколкото е осъществена една от визираните в чл. 403, ал. 1 ГПК хипотези, а именно непредявяване на обезпечения бъдещ иск в указания от съда и предвиден в ГПК срок. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ [фирма] не подава отговор на същата и не взема становище в касационното производство.
С определение № 817 от 06. 12. 2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния материалноправен въпрос: Представляват ли по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение разноските за адвокатско възнаграждение, платени в производството по обжалване на определението, с което е допуснато обезпечението и по издадената обезпечителна заповед?.
По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК са основателни поради това, че е осъществена една от хипотезите на специалната деликтна отговорност по чл. 403, ал. 1 ГПК, а именно обезпечените бъдещи искове не са предявени в рамките на дадения от съда по обезпечението срок, при което на ищците са причинени имуществени вреди в размер на платения от тях в обезпечителното производство хонорар за един адвокат, т.е. последните съставляват вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК.
Според решение № 54 от 17. 02. 2016г. по гр. д. № 5091/2015г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, не може в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК да се претендират като вреди разноските за водено друго дело между страните, тъй като отговорността за тях се реализира само по висящия граждански процес. Отговорността за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК от допуснато обезпечение е основана на принципа за непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/, а отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон, и е обективна, безвиновна отговорност, а не отговорност за вреди, която може да бъде реализирана само в рамките на висящото исково производство, но не и в отделно такова. Разноските, вкл. възнаграждението за един адвокат, не могат да се търсят със специалния иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, а и не могат да се квалифицират като „вреди от обезпечението“, тъй като по естеството си не произтичат пряко и непосредствено от наложена обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й.
Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика на ВКС, даваща отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Предявени са искове от ищците В. К. Б., действащ като [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] срещу ответника [община] с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на обезщетения за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наложено обезпечение на бъдещи искове в полза на [община], съставляващи платени адвокатски хонорари в обезпечителното производство в размер по на 13 555 лв. за първия ищец – ЕТ и по 13 550 лв. за останалите ищци.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответникът [община] е сезирал Видински окръжен съд с молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу ищците, с правно основание чл. 390 ГПК, по която е образувано гр. дело № 155/2014г. на Видински окръжен съд, който с определение от 16. 04. 2014г. е допуснал поисканото обезпечение чрез налагане на обезпечителни запори и възбрани върху имущество на бъдещите ответници /ищци в настоящото производство/, но след това въззивният съд – САС го е отменил като неправилно по частна жалба на ответниците по бъдещите искове с окончателно определение № 2111 от 11. 08. 2014г. по ч. гр. д. № 1981/2014г. на САС, ТО-5 състав, тъй като бъдещите искове не били индивидуализирани и не можело да се прецени допустимостта и вероятната им основателност. САС се е произнесъл и по молба на настоящите ищци в горепосоченото обезпечително производство за присъждане на своевременно поискани разноски във въззивното обезпечително производство /хонорар за един адвокат/, като с определение от 10. 02. 2015г. я е оставил без уважение, тъй като разноски по обезпечението могли да се присъждат само с окончателното решение по обезпечените искове съгласно т. 5 ТР №6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Частната жалба на ищците срещу определението на САС от 10. 02. 2015г. по чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане от състав на ТК на ВКС по ч. т. д. № 1242/2015г. като недопустима, тъй като определението по чл. 248 ГПК се обжалва по реда, по който се обжалва основния съдебен акт по отмяна на обезпечението, който не подлежи на касационен контрол като окончателен. Установява се също в настоящия исков процес, че по горепосоченото обезпечително производство пред въззивния САС, ищците в качеството си на бъдещи ответници по обезпечените бъдещи искове са направили действителни разноски за един адвокат в размера на цената на всеки от предявените искове по чл. 403, ал. 1 ГПК /факт, удостоверен с 4 договори за правна защита и съдействие от 07. 05. 2014г., имащи характер на разписка за платените адвокатски хонорари/.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК вреди от наложено обезпечение на иск може да претендира ответникът в обезпечителното производство в три изчерпателно изброени от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения иск бъде прекратено. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато нито се твърди, нито се установява по делото. Няма злоупотреба с права при добросъвестно упражняване на процесуални права, когато страната подава молба с правно основание чл. 390 ГПК със съзнанието, че защитава свое съществуващо субективно право, като е без значение дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално дали нейната грешка или преценка досежно правото е извинителна или неизвинителна.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Съобразно дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, съдебните разноски, сторени в обезпечителното производство, вкл. за хонорар за един адвокат, не съставляват вреди от обезпечението по смисъла на чл. 403, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат претендирани с иска по чл. 403, ал. 1 ГПК, а следва да бъдат реализирани в рамките на висящия процес /обезпечителен или исков/, в който те са направени по реда и при условията на чл. 78 ГПК. Когато поради бездействието на страната или по друга причина, както е в случая, сторените съдебни разноски в обезпечителното производство не са присъдени на правоимащия и спорът по този въпрос е разрешен с окончателен съдебен акт, не съществува правна възможност същите тези разноски да бъдат търсени в отделно гражданско производство, вкл. по специалния иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК. Такава възможност е преклудирана с приключване на процеса, в който съдебните разноски са направени.
Предявените искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за имуществени вреди от наложено обезпечение, изразяващи се в направените деловодни разноски в обезпечителното производство от ответниците по молбата с правно основание чл. 390 ГПК, са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 1 914. 40 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и касационната съдебни инстанции, включващи държавни такси пред ВКС и юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК пред първата инстанция. Ответникът не е поискал до приключване на последното съдебно заседание пред въззивния съд съдебни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което такива за втората съдебна инстанция не му се присъждат.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 26 от 15. 04. 2016г. по в. гр. дело № 47/2016г. на Видински окръжен съд, ГО и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Б., действащ като [фирма], ЕИК:[ЕИК], срещу ОБЩИНА ВИДИН, иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата 13 555 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно наложено обезпечение, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1981/2014г. на САС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК:[ЕИК], [фирма], ЕИК:[ЕИК] и [фирма], ЕИК:[ЕИК], срещу ОБЩИНА ВИДИН, субективно съединени искове с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, всеки един иск за заплащане на сумата 13 550 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно наложено обезпечение, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1981/2014г. на САС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. К. Б., действащ като [фирма], ЕИК:[ЕИК], [фирма], ЕИК:[ЕИК], [фирма], ЕИК:[ЕИК] и [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплатят на ОБЩИНА ВИДИН сумата 1 914. 40 лв. – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|