Р Е Ш Е Н И Е № 76 Гр. София, 29 януари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 800/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационната жалба на подс. Н. Н. Д. срещу решение № 144/21.07.2023 година по в.н.о.х.д. № 249/2022 година на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се релевира само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Според жалбоподателя съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото му на защита, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства били неправилно и незаконосъобразно тълкувани и оценени, което довело до необоснованост на съдебния акт, респективно – до неговата незаконосъобразност. Към върховната инстанция е отправено искане след като се запознае с изложените в касационната жалба аргументи, материалите в кориците на делото и обжалвания съдебен акт, да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК като отмени решението на Пловдивския апелативен съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по чл. 335 НПК за точното и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, включително като събере и обсъди всички доказателства и доказателствени средства и да постанови съдебния си акт въз основа на тях, а не на „общи“ тези и „общи“ изводи. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим и неговия защитник, поддържат касационната жалба. Молят да бъде констатирано, че след отмяна на постановена осъдителна присъда е внесен нов обвинителен акт, в който по неясни за касаторите причини прокурорът е изключил част от имотите по първоначалното обвинение. Това юридически означавало, че след като няма обвинение за част от имотите, то нямало доказателства за извършено престъпление. Основният аргумент на решаващите съдилища бил, че подс. Д. не е обработвал въобще заявените за подпомагане имоти, но в актовете си не дали отговор на поставения пред тях въпрос как е възможно от няколко съседни имота част да са били обработвани, а други не. Акцентирало се на показанията на свидетели, които не са очевидци, не са ходили на полето, за да видят кой, кога и как работи. В обобщение касаторите считат, че въззивното решение е необосновано, немотивирано и незаконосъобразно, тъй като стъпвало на доказателства, които са неотносими към конкретното обвинение. Поддържа се искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствата по делото, обсъдил е обясненията на подсъдимия и е изложил мотиви защо не ги кредитира. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивното решение – в сила. Гражданските ищци - Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, представлявани в Република България от Държавен фонд „Земеделие“, редовно призовани, не се явяват. В писмено становище, депозирано от процесуалния им представител, оспорват основателността на касационната жалба и молят да бъдат приети за основателни и доказани признатите им гражданско-правни претенции, така както са уважени в оспореното съдебно решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК. С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 15/14.03.2022 година по н.о.х.д. № 1785/2020 година, с която Пловдивският окръжен съд признал подс. Н. Н. Д. за виновен в това, че през периода от 15.06.2015 г. до 23.06.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Е. с.“ ООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] и УРН *** , е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], чрез Общинска служба „Земеделие“, [населено място], като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН ***** от 15.06.2015г. и в Общо заявление за подпомагане (редакция на парцели) за 2015 г. с УИН **** от 23.06.2015г., в приложенията към заявленията – таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя „Е. с.“ ООД [населено място] - 91 бр. парцели в землището на [населено място], общ. Калояново, обл. Пловдив, с обща заявена площ 171,86 ха и с номера на блок на земеделско стопанство, (подробно описани в диспозитива на присъдата), за да получи чрез Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП) и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени плащания (ЗДП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (НР2) и на 04.08.2017 година получил средства чрез Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, от същите фондове в размер общо на 41326,58 лв. (четиридесет и една хиляди триста двадесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), както следва: от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени плащания (ЗДП) в размер на 34 281,34 лв. (тридесет и четири хиляди двеста осемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“ (НР2) – в размер на 7045,23лв. (седем хиляди и четиридесет и пет лева и двадесет и три стотинки) и на основание чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и го оправдал да е получил сумата над 41326,58 лв. до 62569,14 лв. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд наложил на подс. Н. Н. Д. едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, определени му по това дело и по н.о.х.д № 2154/2016 година по описа на ОС-Пловдив от две години лишаване от свобода, чието изтърпяване също отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се произнесъл с присъдата и по приетите за съвместно разглеждане граждански искове като осъдил подс. Д. да заплати на Европейския фонд за гарантиране на земеделието обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 34 281,34 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 04.08.2017 година и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 7045,23 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 04.08.2017 година и отхвърлил исковете за горницата над присъдените суми до пълния предявен размер. С присъдата съдът се произнесъл по разноските и дължимите държавни такси по уважените искове, които възложил на подс. Д.. По въззивна жалба на подсъдимия пред Пловдивския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 249/2022 година, приключило с обжалваното решение № 144/21.07.2023 година. Съдържанието на касационната жалба, отправеното към ВКС искане да се запознае с материалите в кориците на делото и развитите в пледоарията доводи в подкрепа на заявената претенция, че контролираната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на подс. Д. на защита, налагат да бъдат припомнени пределите на касационния контрол. Той е лимитиран от императивните разпоредби на чл. 347 – чл. 348 НПК и се свежда до обжалваната част от присъдата или решението и по отношение на обжалвалите лица. Касационната проверка не е служебна, за разлика от въззивната и се осъществява в рамките на посочените в сезиращия процесуален документ данни, които подкрепят заявеното касационно основание – чл. 351, ал. 1 НПК. В касационното производство върховната инстанция е съд по правото, а не по фактите и не би могла да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, при който да установи различни от възприетите от въззивния съд фактически положения и така да подмени вътрешното му убеждение. Затова проверката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свежда до проверка въз основа на посочените в касационната жалба данни, които следва да бъдат конкретни, а не общи, дали контролираната инстанция е спазила процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и дали аналитично-оценъчната й дейност, обективирана в проверявания съдебен акт, позволява да се проследи начина, по който е формирала вътрешното си убеждение по фактите и по правото. Касационната жалба страда от непримиримо вътрешно противоречие, което не позволява да бъде извършена каквато и да е проверка. От една страна в нея се твърди, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на подсъдимия, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства били неправилно и незаконосъобразно тълкувани и оценени, което довело до необоснованост на съдебния акт, респективно – до неговата незаконосъобразност. В същото време е посочено, че въззивният съд е взел предвид всички доказателства и доказателствени средства, намиращи се в кориците на делото, след което е направил анализ на същите, достигайки до извода, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е направил правни изводи за осъществен от него състав на престъпление, респективно, че правилно и законосъобразно му е определил и наложил наказание (л. 1 от жалбата, абз. последен). След това касаторът е посочил, че въззивният съд се е занимал с всички изложени във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи и след анализ на твърденията стигнал до извод, че те са неоснователни и не трябва да се уважават (л. 2, абз. 1). Веднага в следващия абзац е заявил и че въззивният съд в мотивите си е направил анализ на показанията, дадени от няколко свидетели, приемайки, че същите са съществено важни за установяване на обективната истина, съпоставяйки ги и с останалите доказателства по делото, както и с дадените от касатора обяснения и с дадените от част от свидетелите показания, приемайки последните за „предубедени“ и целящи да създадат и внесат в съдебния процес факти, които са благоприятни за защитата му, но несъответстващи на другите събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства. Описаната от самия жалбоподател аналитично-оценъчната дейност на проверяваната инстанция налага извод, че Пловдивският апелативен съд стриктно е следвал процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, че е спазил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, което изключва заявеното касационно основание - съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на подсъдимия. Изложените доводи в подкрепа на заявеното оплакване по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - че показанията на свидетелите не били достатъчен правен аргумент, за да се приеме, че представляваното от подсъдимия дружество не е работило земеделски земи през стопанската 2014-2015 година; че обвинението е следвало да докаже съставомерност на вмененото му деяние за всеки един от инкриминираните 91 имота; че трябвало да се установи разпитаните свидетели на кои от инкриминираните имоти са собственици, както и твърдението, че обвинението не е доказано, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства не са конкретни и детайлни, са все оплаквания за фактическа необоснованост. Когато аналитично-оценъчната дейност на контролираната инстанция не страда от пороци, а това се признава от жалбоподателя в касационната жалба, необосноваността не е самостоятелно касационно основание. Върховната инстанция не следва да се произнася за наличието на касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, тъй като такива не са заявени. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/21.07.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 249/2022 година по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.