Р Е Ш Е Н И Е № 216 гр. София, 12 юни 2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов, като изслуша докладваното от съдия Вълкова к.н.д. № 340/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас срещу въззивна оправдателна присъда № 2 от 27.02.2023 г. на Апелативен съд – Бургас, постановена по ВНОХД № 254/2022 г. В протеста и допълнението към него се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата, свързани с начина на формиране на вътрешното му убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърдят се и нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните предвид, че е даден ход на въззивното дело в разрез със становището на страните, включително на защитника, в отсъствие на нередовно призованата подсъдима. Отправена е критика към мотивите на обжалвания съдебен акт, обвързана с довод, че въззивният съд се е ограничил да констатира несъответствие и неподкрепеност на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка от събраните по делото доказателства без обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е нарушил чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и изискванията за мотивиране на съдебния акт. На това основание се претендира отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че въззивният съд правилно е приложил закона като е отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд и е постановил вместо нея нова оправдателна такава, тъй като за разлика от въззивната инстанция, първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на доказателствената съвкупност, вследствие на което е изложил неправилни изводи, приемайки, че инкриминираните деяния са извършени от подсъдимата С.. Представителят на ВКП изразява несъгласие с твърденията в протеста, че обвинението се установява от показанията на свидетелката К. и извършеното от нея разпознаване на подсъдимата, от показанията на свидетелката Н. и от заключенията на двете видеотехнически експертизи, първата назначена в досъдебното производство, а втората - в първоинстанционното съдебно следствие, като излага подробни съображения за тяхната несъстоятелност. Поради това и като намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в протеста, които да са основание за отмяна на въззивната оправдателна присъда, предлага ВКС да я остави в сила като правилна и законосъобразна. Подсъдимата Е. С., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция. Явява се защитникът й – адвокат Д. Г., който изразява аргументирано становище за неоснователност на касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 134 от 28.10.2021 г. на Окръжен съд – гр. Бургас, постановена по НОХД № 55/2021 г., подсъдимата Е. Г. С. е призната за виновна в това, че: 1. На 19.05.2020г. в гр. Бургас, в магазин „Кауфланд“ отнела чужди движими вещи на обща стойност 44.00, от владението на Л. К. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл. 197, т.1, вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК й е наложено наказание една година лишаване от свобода; 2. На 19.05.2020г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - банкова карта, без съгласието на титуляра, като от ATM при филиал на „Уникредит Булбанк“, извършила три транзакции за теглене на пари на обща стойност 550 лева, като деянието не съставлява по - тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1, и чл. 54 от НК й е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1100 лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата С. е определено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 1100 лева. С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски и е постановено веществените доказателства да останат на съхранение по делото. Апелативен съд – гр. Бургас с решение № 50 от 17.06.2022 г. по ВНОХД № 249/2021 г. потвърдил атакуваната пред него по жалба на защитника на подсъдимата осъдителна първоинстанционна присъда. С решение № 50144 от 24.11.2022 г. по н.д. № 625/2022 г., Трето н.о. на Върховния касационен съд решението на Апелативен съд – Бургас било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допълнително въззивно следствие. При втората въззивна проверка, осъществена при разглеждане и решаване на ВНОХД № 254/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, била постановена атакуваната понастоящем нова въззивна присъда, с която първоинстанционната присъда била отменена в наказателно - осъдителната част, в частта относно приложението на чл.23 от НК и чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и за разноските и потвърдена в частта за разпореждането с веществените доказателства, като подсъдимата била оправдана по двете обвинения – за кражба по чл.194, ал.1 от НК и за продължавано престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Касационият протест е подаден в срока предвиден в чл.350, ал.2 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (провеждане на въззивното производство в отсъствие на подсъдимата, въпреки нередовното й призоваване и ненадлежно мотивиране на обжалвания въззивен акт приравнено на липса на мотиви) подлежат на приоритетно обсъждане с оглед законовите последици от евентуалната им основателност – отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий. В случая двете възражения са неоснователни. За да разгледа делото по реда на задочното производство по чл.269, ал.3, т.1 от НПК в отсъствие на подсъдимата, въззивният съд правилно е приел, че са налице установените в посочената разпоредба процесуални предпоставки за това, при това в двете предвидени от закона алтернативни хипотези: 1/подсъдимата не е била намерена на адреса, който е посочила за призоваване при разпита си като обвиняема в ДП - в [населено място], [улица], ет.*, ап.* и 2/съгласно документирани по съответния ред сведения от нейни близки е променила адреса си без да уведоми съответния орган (вж. л.29 от ДП, л.23 и л.24 от въззивното дело). Отделно от това въззивният съд е положил допълнителни усилия за издирване на подсъдимата с оглед осигуряване на възможност да участва лично в съдебното производство, като е изискал справки за задграничните й пътувания и дали не се задържа в затвор или арест, които са съдържали отрицателни отговори т.е. не са дали информация за местонахождението й, която да е била неоснователно пренебрегната от въззивния съд. Извън горното, макар оспореното задочно провеждане на въззивното производство да изглежда в интерес на подсъдимата, защото се обосновава с довод за необходимост от личното й участие в този стадий на наказателния процес и „правото на лична защита на подсъдимото лице по см. на чл.277 от НПК“(вж. стр.3 от допълнението към касационния протест), то не кореспондира с правото на прокурора по чл.349, ал.2 от НПК да подава протест в интерес на подсъдимата предвид оправдателния характер на протестирания съдебен акт. В случая не би могло да се говори за ограничаване на правото на защита на подсъдимата свързано с допуснати съществени процесуални нарушения поради отсъствието й в съдебно заседание при разглеждане на въззивното дело, както се твърди в допълнението към касационния протест, тъй като с постановената оправдателна присъда правото й да се защити е реализирано в пълен обем и дори прокурорът да е прав в критиката си за приложението на чл.269 от НПК, обсъждането на това твърдение се явява безпредметно. Не е налице липса на мотиви, включително поради пълното отсъствие на такива или поради схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда, която съдебната практика принципно също приема за липса на мотиви. Съдържанието на обжалваната въззивна присъда отговаря на установените в чл.339, ал.1 и ал.3 и чл.305, ал.3 от НПК изисквания за мотивирането й. Апелативният съд е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, като е извършил собствен и задълбочен анализ на доказателствените източници, на базата на който убедително е защитил заключенията си по фактите и по приложимото право. Обсъдени са подробно показанията на свидетелите, в това число на пострадалата К. и свидетелката Н., разпитана повторно от въззивния съд в изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания, тяхната непоследователност и вътрешни противоречия, както и липсата на категоричност в заключенията на видео - техническите експертизи, като съдът ясно и недвусмислено е посочил, че същите обуславят оправдателните му изводи, защото не разкриват еднопосочно и по несъмнен начин подсъдимата като автор на инкриминираните деяния. Изложеният доказателствен анализ позволява да се проследи пътя на взетото по вътрешно убеждение от съдебния състав решение по значимите за отговорността на подсъдимата въпроси, като на стр.10-15 от мотивите на въззивната присъда е даден изричен отговор защо съдът е подходил с доверие към едни доказателствени материали и с недоверие към други. Анализът на събраната доказателствена съвкупност по делото, включително събраните доказателства във въззивното съдебно следствие, което е било проведено при стриктно спазване на дадените от ВКС указания за това, е съответен на носените от доказателствените източници информация, като възраженията на страните, в това число на прокурора, са получили съответен, подробен и убедителен отговор. Поради това и предвид, че въззивният съд не е подходил формално към съдържанието на съдебния акт, ВКС намира, че не е налице претендираното процесуално нарушение. Част от наведените в протеста доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят до необоснованост на атакувания съдебен акт, като например възражението срещу отказа на въззивния съд да приеме, че пострадалата „разпознала подсъдимата“ като лицето, което е извършило противозаконното отнемане на портфейла й, ведно със съдържащите се в него суми и дебитна карта, от която били извършени трите инкриминирани транзакции. На практика с така заявеното възражение се претендира нова оценка за достоверността на показанията на свидетелката К., както и различни фактически изводи относно авторството на деянието. Необосноваността не е касационно основание, поради което тези оплаквания не могат да бъдат обект на проверка от касационния съд. Доколкото обаче възражението касае и твърдения за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, ВКС счита за уместно да отбележи, че мотивите към въззивната присъда са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК и в тази част. На стр. 12 от мотивите, в противовес на изложеното в допълнението към касационния протест, въззивният съд коректно е коментирал показанията на пострадалата К., включително прочетените на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, които тя е дала в досъдебното разследване, като съответно на обективираните в протоколите за разпит съдържание на показанията й е посочил, че те не дават никаква информация за извършителя на кражбата, а обратно - в разпитите си пред съда и в досъдебното производство К. е заявила, че не е видяла кой е извършил кражбата и по какъв начин, както и че не си спомня жените, които са били в нейна близост в търговския обект, поради което не може да ги разпознае. При разпита си пред първоинстанционния съд и след като непосредствено е възприела възпроизведените от съда записи, пострадалата К. е заявила, че не може да направи „категорично“ връзка между лицето на записа и подсъдимата, която в този момент е присъствала в съдебната зала (вж. протокол от съдебно заседание на 28.10.2021 г. - л.109 от НОХД №55/2021 г. на ОС-Бургас). Следователно неоснователен е и упрекът, че въззивният съд не е съобразил направеното от пострадалата разпознаване на подсъдимата като лицето, което е извършило деянията, предмет на обвинението и конкретно кражбата на личните й вещи. Отделно от това правилно въззивният съд е приел, че показанията на пострадалата изключват възможността същата да извърши годно разпознаване впоследствие в подкрепа на обвинението, тъй като съгласно чл.169 и чл.170 от НПК този способ на доказване предпоставя разпознаващият предварително да е възприел лицето, подлежащо на разпознаване, при това не в кой да е момент, а непосредствено при извършване на инкриминираното деяние, което самата пострадала е отрекла при разпитите си като свидетел. Изложените в протеста възражения към оценката на заключението на повторната лицево – идентификационна експертиза и противоречивите данни от показанията на свидетелката С. Н. С. (И.), въз основа на която съдът е направил извод за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, неподдържани от прокурора при ВКП, не могат да бъдат споделени. Въззивната инстанция е изследвала подробно и тези доказателствени източници, като въз основа на тях е установила конкретен обем от фактически данни, които обаче е оценила като недостатъчни за потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея е постановила нова оправдателна такава. Изложените на стр.11 от мотивите на протестираната присъда съображения опровергават довода, че въззивният съд е игнорирал заключението на повторната лицево - идентификационна експертиза, назначена в първоинстанционното съдебно следствие от ОС - Бургас. Макар неправилно на стр.15 от мотивите да го е определил като косвено доказателство, което противоречи на процесуалната доказателствена природа на експертизата, която не е доказателство, а способ на доказване съгласно чл.136 от НПК, по същество апелативният съд е анализирал въпросното експертно заключение и е посочил, че го кредитира „с доверие“, но поради извода на вещите лица за компрометирано качество на записите и наличието на маска на заснетото лице, фиксираното на тях изображение не отговаря на изискването за категорична идентификация по възприетата скала съобразно европейските стандарти. В същата насока са били и разясненията на вещите лица при изслушването им пред съда, като в съдебното заседание те са посочили допълнителни аргументи защо констатираните от тях видими идентификационни признаци не са достатъчни да заключат категорично, че изследваното лице от записите е подсъдимата С. (вж. л.107 гръб НОХД №55/2021 г. на ОС – Бургас). Посочените в касационния протест Решение №3/2012г. по к.д.№2777/2011г. Трето н.о., Решение №60170/2021г. по к.д.№895/2021г. Второ н.о. ВКС и Решение №104/2021г. по к.д.№337/2021г. Първо н.о., трите на ВКС, действително са по наказателни производства, в които за доказаност на обвинението съдилищата са се позовали и на заключение за лицево идентификационна експертиза, което не идентифицира по категоричен начин извършителя на престъплението, предмет на обвинението. За разлика от настоящия казус обаче, за авторството на деянието в тези други случаи са били събрани допълнително убедителни доказателствени материали, включително безпротиворечиви показания на пострадалия, съвпадащи данни от писмени материали или много по - голям брой съвпадащи съществени отличителни белези на лицето, обект на идентификация, като например големина на бенка, същата като тази на лицето от видеоматериала и т.н. (вж. Решение №60170/2021г. по к.д.№895/2021г. Второ н.о. ВКС). Такива в процесния случай липсват, което прави позоваването на решенията на касационната инстанция по други дела неуместно, особено като се отчете фактът, че изследваното лице по настоящото дело е било с маска по време на заснемането и не е било разпознато по съответния процесуален ред нито от пострадалата К., нито от друг очевидец. Поради това доводът, че въззивният съд е игнорирал или извършил превратен анализ на заключението на вещите лица е несъстоятелен. От съдържанието на обжалвания съдебен акт е видно, че показанията на полицейския служител - свидетелката С. Н. С. също са подложени на внимателна проверка от въззивния съд, който е изложил подробни и резонни съображения защо не ги кредитира с доверие, сочейки конкретните съществени противоречия в тях в двете фази на наказателния процес по отношение на начина, по който свидетелката в качеството си на извършваща оперативна полицейска работа е стигнала до извода, че извършител на деянието е именно подсъдимата. ВКС се солидаризира с доводите на представителя на ВКП, че констатираните съществени противоречия в показанията на посочената свидетелка разколебават обективността и достоверността на заявеното от същата, поради което не дават основание да се възприемат като основателни възраженията срещу доказателствената дейност на контролираната инстанция. Макар правилно подателят на касационния протест да отбелязва, че въззивният съд не е обсъдил изрично показанията на посочената свидетелка в частта, в която при разпита си пред апелативния съд е заявила, че при първия контакт с подсъдимата по време на задържането й в полицейското управление, същата е била с дрехи и раница като тези, които носило лицето от записите в магазин „Кауфланд“, този пропуск не налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за нов доказателствен анализ на въззивната инстанция. Това е така предвид липсата на заявени от свидетелката специфични характеристики на дрехите и раницата, от които да се направи категоричен извод за идентичност на подсъдимата със заснетото лице до степен успешно да се преодолее липсата на преки доказателства за авторството на деянието и потвърдената от вещите лица невъзможност за категорична лицева идентификация на извършителя на инкриминираните деяния. След като не се установиха основания да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на апелативния съд, не може да бъде възприета тезата на прокурора, изготвил касационния протест, за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като не е доказано по несъмнен начин, че подсъдимата е автор на деянията, предмет на обвинението, въззивният съд законосъобразно в съответствие със забраната по чл.303, ал.1 от НПК присъдата да почива на предположения, е постановил оправдателна присъда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2 от 27.02.2023 г. на Апелативен съд – гр. Бургас, постановена по ВНОХД № 254/2022 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.