Р Е Ш Е Н И Е №453 гр. София, 23 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1394 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. С. М., чрез защитника му адв.М. Т. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 500/2005 г. по описа на ОС - Пазарджик, отмяна на влезлия в сила съдебен акт и за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната предвидена в закона давност. В искането е посочено, че М. е осъден задочно, като е узнал за постановената присъда на 15.05.2015 г., когато е задържан в Кралство Холандия въз основа на Европейска заповед за арест П-68/2005 г., издадена от Окръжна прокуратура – Пазарджик за изпълнение на наказание от четири години лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда по нохд № 500/2005 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик. Поради здравословни проблеми осъденият не може да се яви в Република България и да участва лично в производството по възобновяване. Посочено е, че след като е бил предупреден от българските власти да напусне територията на Република България поради изтичането му на статута на чужденец на 06.12.2002 г., М. е напуснал страната на 04.12.2002 г., поради което не е участвал в образуваното срещу него наказателно производство нито на досъдебната, нито на съдебната фаза на процеса. Според защитника осъденият не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство, което е проведено при условията на чл.217а от НПК /отм./ и чл.268 ал.3 т.3 от НПК /отм./, с което са нарушени правата му. Претендира се искането да бъде уважено, като се възобнови производството и се отмени влязлата в сила присъда, след което наказателното производство спрямо М. да бъде прекратено поради изтичането на абсолютната предвидена в закона давност относно вмененото му във вина престъпление. В съдебно заседание поради уважителни здравословни причини осъденият не се явява. Упълномощеният му защитник адв.Т. поддържа депозираното искане по изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на депозираното искане, тъй като са налице уважителни причини за неявяването на осъдения и на основанията за възобновяване, като счита, че поради изтичане на абсолютната давност следва да бъде прекратено наказателното производство спрямо А. М.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането по чл.423 ал.1 от НПК е депозирано на 05.10.2015 г., т.е. в законния шестмесечен срок от узнаването - на 15.05.2015 г. на влязлата в сила присъда, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, като неявяването на осъдения в съдебно заседание се дължи на уважителни причини – тежки здравословни проблеми, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. С присъда № 73/11.07.2005 г. по НОХД № 500/2005 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик Арам С. М. – гражданин на А., пребиваващ като чужденец в България, [дата на раждане] в [населено място], е признат за виновен в извършването на две данъчни престъпления съответно през периода: - от 1997 до 15.02.2000 г. за престъпление по чл.257 ал.1 вр. с чл. 256 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лв.. - от 15.03.1999 до 21.03.2000 г. за престъпление по чл.257 ал.1 вр. с чл. 255 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.2 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лв.. На основание чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 15 000 лв.. Така определеното наказание лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Поради липса на протест и жалба присъдата е влязла в сила на 27.07.2005 г.. Във връзка с изпълнение на влязлата в сила присъда на 01.11.2011 е издадена Европейска заповед за арест П-68/2005 г. от Окръжна прокуратура – Пазарджик. На 15.05.2015 г. А. С. М. е задържан в Холандия като е започнало производство по изпълнение на издадената Европейска заповед за арест. Видно от приложеното досъдебното производство – следствено дело № 11/2004 г. на ОСС - Пазарджик е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор от 06.01.2003 г., като спрямо М. е повдигнато обвинение с постановление за привличане на обвиняем на 28.10.2004 г. в негово отсъствие, при условията на действащия към този момент чл.217а вр. с чл.268 ал.3 т.3 от НПК /отм./ и в присъствието на назначения му служебен защитник, т.е. след 04.12.2002 г., когато А. М. е напуснал пределите на Република България и по делото няма данни за завръщането му страната. По внесения от ОП – Пазарджик обвинителен акт е образувано нохд № 500/2005 г. по описа на ОС – Пазарджик. Съдебното производство е проведено отново в отсъствието на подсъдимия М. по реда на чл. 268 ал.3 т.3 от НПК /отм./, тъй като местоживеенето му в чужбина е било неизвестно, и е приключило с постановената присъда. Посочената хронология дава основание на настоящия състав да приеме, че А. М. не знаел за започналото срещу него наказателно преследване, като той не е взел лично участие нито на досъдебното производство, нито на съдебната фаза, като е напуснал пределите на Република България преди образуването на самото наказателно производство, т.е. не е имал възможност да организира защитата си и да участва лично в двете фази на наказателния процес. Ето защо, тъй като са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК искането му за възобновяване на наказателното производство следва да бъде уважено, като бъде отменена влязлата в сила присъда. Вменените във вина на М. инкриминирани деяния са осъществени в периода: от 15.03.1997 г. до 15.02.2000 г. за престъплението по чл.257 ал.1 вр. с чл. 256 ал.1 от НК и от 15.03.1999 г. до 21.03.2000 г. за престъплението по чл.257 ал.1 вр. с чл. 255 ал.1 от НК. Съгласно действащата към момента на извършването им редакция на НК за всяко едно от двете престъпления се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет до двадесет хиляди лева. С оглед правилата по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.3 от НК абсолютният давностен срок от петнадесет години, който изключва наказателното преследване е изтекъл за първото престъпление 15.02.2015 г. и съответно на 21.03.2015 г. за второто. В случая наказателното производство би могло да продължи само ако подсъдимият М. направи нарочно искане за това – чл.24 ал.2 НПК, каквото в случая липсва по делото. В депозиранато искане за възобновяване защитникът на осъдения изрично е поискал наказателното производство да бъде прекратено поради изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване. С оглед на гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 500/2005 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. ОТМЕНЯ постановената по делото влязла в сила присъда № 73/11.07.2005 г.. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство спрямо А. С. М. - [дата на раждане] в [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: