ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 596 София, 14.10.2020г. Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3521 по описа за 2019г. и приема следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Ц. като процесуален представител на Г. Я. С. и Т. Я. П., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 08.V.2019г. по в.гр.д. № 166/2019г. Ответниците по жалбата А. Й. М. и Г. Х. Г., и двамата от [населено място], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК са заели становище, че не са налице основания за допускане на касациоинно обжалване. Претендират разноски. Ответникът – трето лице помагач ЧСИ Д. З. П.-Я. чрез адвокат Кр.Т. е заел становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ВАС е обезсилил решението на Варненския окръжен съд от 07.ХІІ.2018г. по гр.д. № 169/2018г., с което е прогласена за нищожна извършената по изп.д. № 256/2013г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я. публична продан на недвижим имот в [населено място] – апартамент, съответно индивидуализиран, завършила с постановление от 20.ХІІ.2016г. за възлагането му на А. Й..М., и е прекратил производството. Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.496 ал.3 ГПК е недопустим. Уреждайки със специална норма недействителността на публичната продан – деривативен способ за придобиване на вещни права, но не договор, а едностранен акт на съдебен изпълнител, законодателят е въвел изискване възлагането да не бъде обжалвано. Стабилизирането на публичната продан цели стабилизиране на полученото от взискателя плащане и стимулирането на трети лица да участват в наддаването, или, ако е допуснато нарушение при наддаването чрез участие на лице без такова право, процесуалният ред за отстраняване на нарушението е подаването на жалба срещу постановлението за възлагане. Ако е подадена жалба и тя е намерена за неоснователна, последващо оспорване на проданта по исков ред от длъжника не може да има не защото е формирана СПН на това основание, тъй като предмет на делото по жалба срещу действия на СИ е законосъобразността на действията на СИ, а предмет на иска по чл.496 ал.3 ГПК е действителността на публичната продан, а защото законодателното виждане е, че редът за отстраняване на нарушенията при публична продан е обжалване на възлагането и само ако този ред е пропуснат и проверка не е извършвана, да се даде възможност за релевиране на изрично посочените в разпоредбата нарушения в исков процес. Посочени са теория и съдебна практика в този смисъл. Взето е предвид и че в разглеждания случай постановлението за възлагане е било обжалвано от ищците, като жалбите им са разгледани и оставени без уважение с решение по гр.д. № 1412/2017г. на ВОС. В жалбите им качеството адвокат от ВАК на ответницата М. не е наведено, но то им е било известно в хода на производството по гр.д. № 1412/2017г. на ВОС, като е посочвано многократно в становища и в частна жалба преди постановяване на решение по делото. Възражението им, че наддаването не е извършено надлежно, е намерено за неоснователно, като е посочено, че наддавателното предложение е подадено от лице извън кръга на тези по чл.490 ал.1 ГПК. Предвид факта, че ищците са обжалвали възлагането, на основание чл.496 ал.3 ГПК съдът е приел, че те не могат да оспорват по исков ред действителността на публичната продан. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите сочат очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване, обоснована с неточно тълкуване на чл.496 ал.3 ГПК и че в производството по обжалване на постановлението за възлагане те не са предявявали и не е разглеждано възражение за недействителност на публичната продан поради нарушение на чл.490 ГПК. Евентуално се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите 1. допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл.496 ал.3 ГПК, и 2. от чл.496 ал.3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл.490 ал.2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл.490 ГПК или не, по които въпроси липсвала съдебна практика /взетата предвид практика от въззивния съд касаела случаи, при които в производствата по обжалване на постановления за възлагане било заявено възражение за недействителност на публичната продан, при което според ВКС последващо преразглеждане чрез исков процес е недопустимо/. Сочи се и произнасяне по приложението на чл.496 ал.3 ГПК в противоречие с т.3 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК. ВКС намира, че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.2 предл.трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Обосноваващите това твърдение съображения на касаторите са такива за незаконосъобразност. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видими пряко от съдържанието на съдебния акт. А преценката дали такова нарушение е допуснато изисква проверка и анализ на процесуалните действия на страните и съда, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. Налице са, обаче, предвидените в чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси, по които на настоящия състав не е известна практика. На касаторите следва да бъде указано в едноседмичен срок да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС 875.88лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 55 от 08.V.2019г. по в.гр.д № 166/2019г. УКАЗВА на Г. Я. С. и Т. Я. П. в едноседмичен срок от връчването им на съобщение да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС 875.88лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. След осъществяване на процедурата във връзка с даденото указание делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: