Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * възнаграждение по договор за изработка * задължение за заплащане на възнаграждение и разноски * строително-монтажни работи


РЕШЕНИЕ

№ 161

София, 17.07.2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА тър.дело № 60333 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя на дружеството К. Н., подадена чрез процесуалния представител адв.И. Д. срещу въззивното решение № 198/17.6.2016 г по въззивно гр.дело № 121/2016 г по описа на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е отменено решение № 5 от 4.1.2016 г по т.дело № 12/2015 г по описа на Окръжен съд-Пазарждик и предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 3613, 59 лв до сумата 18 402 лв.Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.226 ал.1 ЗЗД е уважен до размера на сумата 3613, 59 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответникът по касация [фирма], представлявано от управителя И. Ц. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните представители адв.С. Б. и адв.И. Ц. от АК Пазарджик. Подържат, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение-правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици.

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД.

С въззивното решение Пловдивски апелативен съд е приел, че искът по чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД е неоснователен за разликата над сумата 3613, 59 лв до сумата 18 402 лв, тъй като в тази част ищецът не е установил дължимостта на исковата сума.Съгласно допълнителното заключение на вещото лице И. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза сумата 9010, 78 лв, която е присъдена от първоинстанционния съд не е дължима, тъй като същата касае стойността на вложени от изпълнителя материали, които са му заплатени авансово, следователно ищецът не може да претендира отново заплащане на стойността им.Отделно от това, съгласно сключения договор, страните са уговорили конкретно дължимите цени на изпълнената работа и монтажа да се обективират в двустранно подписани протоколи, количествено стойността сметка и счетоводен документ, а такива не са съставяни.Изложеното според, въззивния съд обосновава извод, че извън безспорните по делото СМР, не се установява постигнатото между страните съгласие за заплащане на останалите материали и строително монтажни работи.

С определение № 262 от 10.3.2017 г, постановено по делото ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по формулирания въпрос, относно задължението на възложителя да заплати възнаграждение за изработеното, въпреки че не е приел изрично резултата.
По така поставения въпрос.
С решение № 9 от 10.9.2010 г по т.дело № 150/2009 г на ТК, Второ търговско отделение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че по силата на чл.258 ЗЗД в обхвата на основното задължение на изпълнителя по договор за изработка е да изработи точно поръчаното, съобразно указанията и проектите на поръчващия, без недостатъци и в срок.При отсъствие на надлежно и своевременно възражение за неточно изпълнен договор, насрещното задължение на възложителя за заплащане на възнаграждение е изискуемо и може успешно да бъде претендирано по исков ред.
С оглед отговора на поставения въпрос, по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

Като е постановил разрешение на поставения правен въпрос в противоречие с изложената задължителна съдебна практика, която настоящия състав на ВКС възприема изцяло, въззивният съд е приложил неправилно закона.

Установено е по делото, че на 11.7.2011 г в [населено място] между [фирма] в качеството му на възложител и Фирма [фирма] в качеството му на изпълнител е сключен договор за изработка и монтаж на стоманена конструкция Павилион и всички довършителни видове СМР в имот № 3007, участващ в УПИ I-3007, кв.172 по плана на [населено място].В чл.3 е уговорено, че възложителят ще заплати авансово за доставка на необходимите материали сумата 5 000 лв, без включено ДДС.В. ще заплаща извършената работа чрез междинни разплащания на базата на двустранно подписани протоколи и срещу представяне от страна на изпълнителя на счетоводен документ за дължимата сума.Плащането се извършва съобразно с реално изпълнените количества по приемо-предавателен протокол.В тридневен срок след представяне на тези документи и приемане на видовете работа, изпълнителят издава и представя на възложителя фактура в оригинал за заплащане на извършените и приети работи за съответния етап.В период от 10 работни дни възложителят заплаща на изпълнителя дължимите суми.За завършване на изпълнението се счита датата на съставяне и подписване на констативен протокол за цялостно приемане на СМР, предмет на договора.Приемането на извършените работи се удостоверява чрез подписване от упълномощени представители на извършените работи.Изготвената от изпълнителя фактура № 456/18.12.2014 за сумата 21 457, 43 лв без ДДС 20 % и 25 748, 92 с ДДС - заготовка и монтаж на стоманена конструкция по договор е останала незаплатена от възложителя.

Безспорно е между страните, че процесният павилион, представляващ заготвена стоманена конструкция е транспортиран на обекта и монтиран.Представено е приложение 14, изготвено за строеж на преместваем обект, видно от което на 20.9.2011 г е съставен акт за приемане на носещата конструкция, в състояние годно да понесе последващо изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба и разрешаване изпълнението на довършителните видове работи.Установено е, че конструктивните елементи на строежа-бетонови ивични основи и стоманени носещи конструкции, колони, греди, столици са изпълнени в съответствие с одобрените проекти без промени, с изключение на колона № 9 /обстоятелство, досежно което страните не спорят/.Актът за приемане на конструкцията е предшестван от акт образец 7 за приемане на СМР по нива и елементи на строителната площадка.

В случая завършването на изпълнението не е обективирано в констативен протокол за цялостно приемане на работата, съобразно чл.11 от договора, нито са съставяни протоколи за видовете и количествата на извършените СМР по смисъла на чл.13 от договора.В. обаче не е възразил, че извършените работи не отговарят на предварително уговорените по вид или, че има отклонения в качеството на изпълнението им, нито относно сроковете за изпълнение.Следователно изпълнителят е изпълнил качествено и в срок възложените му работи.При това положение не е налице основание инвеститорът да откаже да извърши плащане по договора, тъй като няма данни уговорените СМР да са направени некачествено или не в уговорения срок.Само конкретния размер на тяхното остойностяване е останал неизяснен и недоказан.В този случай решаващият съд е следвало да допусне служебно допълнителна задача на приетата експертиза по смисъла на чл.195 ал.1 ГПК.

Още с отговора на исковата молба, а така също и в хода на цялото съдебно производство ответникът, чрез своите процесуални представители е подържал, че всички материали са заплатени от възложителя авансово в рамките на платената сума от 5 000 лв.

Авансовото плащане е извършено на основание сключения договор.То представлява плащане направено преди услугата да е извършена.То би могло да покрива изцяло или частично стойността на вложените СМР.В разглеждания случай обаче самият договор в нормата на чл.7 прави разграничение между авансово плащане и плащане на договорените работи.Въззивният съд не е съобразил клаузите на сключения между страните договор и е нарушил материалния е процесуалния закон /правилото на чл.195 ал.1 ГПК/ поради което решението следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане, при съобразяване на задължителните указания на ВКС.

При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне съдебно-техническа експертиза със задача след оглед на място и съдържащия се в кориците на делото инвестиционен проект да даде заключение за стойността на изпълнените СМР, стойността на вложените материали в това число кои спадат към авансово заплатените и надвишават ли вложените материали /за всички изпълнени дейности-изкопни, строителни и довършителни/ авансово заплатените и на каква сума са.От общия размер на сумата, получена като стойност на вложените материали и труд следва да бъде определена действителната стойност на изработеното от изпълнителя от което да се приспадне стойността на безспорно извършените СМР на сума 3613, 59 лв до размера на която решението е необжалвано и е влязло в сила.

Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 198/17.6.2016 г по въззивно гр.дело № 121/2016 г по описа на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав и ПОСТАНОВЯВА :
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по така предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.