Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * Съпружеска имуществена общност /СИО/ * придобиване преди брака * договор за финансов лизинг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109/2015 г.

гр.София, 14.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4981 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 156 от 15.04.2015 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Н. Р. К., представляван от адвокат П. Ц. С. от АК – Г., която е насочена против решение № 118 от 15.05.2014 г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по в.гр.д. № 120/2014 г.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?”.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно при позоваване на всички основания за отменяването му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК : поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на всички твърдения, доказателства и установени факти, поради неправилно приложение на материалния закон, както и е необосновано, доколкото са игнорирани инициативата, целта и времето на сключване на договора за финансов лизинг, момента на възникване на задълженията на касатора (лизингополучател) и кредитния характер на договора за финансов лизинг, сключен преди брака на Н. Р. К. с П. И. У. – К..
Ответницата по касация П. И. У. – К. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище по делото.
Ответницата по касация С. Н. Н. (с брачно фамилно име П.) е депозирала писмено становище по делото, с което моли да бъде потвърдено въззивното решение.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, Окръжен съд – Габрово е потвърдил решение № 47 от 04.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 1311/2013 г. на Районен съд – Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от Н. Р. К. против С. Н. П. и П. И. У. – К. отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК за признаване за установено по отношение на С. Н. П. и П. И. У. – К., че лек автомобил марка „П.”, модел „P. ХТ”, „S..S.”, цвят: червен, с рег. [рег.номер на МПС] , предмет на публична продан по изп.д.№ 705/2013 г. по описа на З. В., ЧСИ (рег.№ 734 на КЧСИ) не е собственост на П. И. У. – К..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният автомобил е бил предмет на договор за финансов лизинг, който е сключен от касатора на 27.03.2008 г. - преди на 07.11.2009 г. той да сключи брак с П. И. У. – К.. По своето естество договорът за финансов лизинг е договор, с който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като законодателят е предоставил възможност на лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му - чл. 342 ТЗ. Касаторът е станал собственик на автомобила едва с подписване на договора за продажба от 14.03.2013 г., което е станало по време на брака между него и ответницата П. У. – К. и тъй като не се твърди между съпрузите да е сключен брачен договор, то намират приложение общите разпоредби на СК, т.е. процесният автомобил е станал съпружеска имуществена общност. По отношение твърдението на касатора, че вещта е закупена с лични средства, дарени му от неговите родители, съдът е намерил същото за недоказано. Прието е, че при правилно разпределена доказателствена тежест, касаторът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че първата вноска от 2 835,67 евро е заплатена с подарени му от родителите средства, а останалите вноски е заплащал с подарени му и със собствени средства от трудови възнаграждения.

По основанието за допускане на касационното обжалване:
С чл. 21, ал. 1 СК е установено правилото, че общи на двамата съпрузи са имуществата, които са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос.
Относно момента на придобиването на собствеността следва да се имат предвид указанията по т. 2 от ППВС № 5 от 1972 г., като той се определя съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Съгласно дадените с Решение № 102 по т.д.№ 897/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. разяснения, по своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. Сам по себе си договорът за финансов лизинг не съставлява придобивен способ, той няма вещно-правни последици и моментът на неговото сключване е ирелевантен по отношение преценката дали съответното имущество има статут на част от съпружеска имуществена общност или не. Релевантни в тази насока са обстоятелствата дали и кога е закупен отдадения на лизинг актив, както и какво е правното положение на средствата, изразходвани за закупуването му от лизингополучателя. Последното обстоятелство е определящо относно статута на съответната вещ, доколкото, независимо от момента на придобиването й (преди, по време или след прекратяване на брака) тя ще е част от съпружеската имуществена общност, когато за придобиването са инвестирани общи средства (при съобразяване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК) и обратно – няма да е част от съпружеската имуществена общност, когато за придобиването е вложено лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато закупуването на вещта е осъществено по време на брак, крайният извод относно характера на така придобития актив, се намира в зависимост от успешно проведеното от страната, поддържаща твърдение за отсъствие на съвместен принос, пълно обратно доказване за опровергаване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
Възможни са случаи (какъвто е и процесния), при които лизинговата вещ е придобита по време на сключен брак, като част от стойността й е заплатена преди брака, а останалата част – по време на брака със средства, по отношение на които не е оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК. В ситуация на насочено принудително изпълнение спрямо такава вещ, приложение намира разпоредбата на чл. 506 ГПК, съгласно която изпълнението се провежда на основата на равни идеални части на съпрузите.

По основателността на касационната жалба:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел разрешение, кореспондиращо с дадения по-горе отговор на значимия за спора правен въпрос. Постановеният съдебен акт е валиден и процесуално допустим, а по същество – и правилен. При разглеждане на спора не са допуснати нарушения на процесуалните правила, регламентиращи разпределението на доказателствената тежест, събирането и обсъждането на доказателствата. При правилно оценени доказателства са формирани обосновани изводи относно релевантните за спора обстоятелства, като надлежно са обсъдени и наведените от страните доводи. Направените фактически констатации са подведени под относимия за случая материален закон, който е приложен според неговия точен смисъл. Извършената проверка при ограниченията на чл. 290, ал. 2 ГПК не разкрива наличието на основание за касиране на въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът няма право да му бъдат възстановени разноските по касационното обжалване, а ответниците по касация нито са претендирали, нито са доказали да са направили такива.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118 от 15.05.2014 г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по в.гр.д. № 120/2014 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: