Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * сключване на трудов договор * надлежна страна



Р Е Ш Е Н И Е

№ 263

гр.София, 30.05.2012г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май, две хиляди и дванадесета година в състав:


Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 527 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.11.2010г. по гр.д.№ 2774 / 2010г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Я. Д. Б. искове срещу ”РИОКОЗ” – Пловдив, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
С определение от 27.10.2011г. е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ.
С определение от 24.01.2012г. е спряно производството по делото на основание чл.292 ГПК и с определение от 04.04.2012г. е възобновено, с оглед приемането на ТР№1/2010г. на ОСГК на ВКС, обявено на 30.03.2012г.
Жалбоподателката – Я. Д. Б. в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените от нея искове.
Ответникът ”РИОКОЗ” – Пловдив, чрез процесуалните си представители взема становище, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Ответникът Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител поддържа, че изложените от жалбоподателката оплаквания в жалбата са неоснователни и моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. , приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Я. Д. Б. искове срещу ”РИОКОЗ” – Пловдив, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че жалбоподателката със заповед № РД-15-3782/03.12.2009г., е била назначена от М. на здравеопазването за директор на “РИОКОЗ” Пловдив, работила е като такава и е била уволнена със заповед на същия министър на основание чл.19А, ал.2 от Закона за администрацията. Въъззивният съд е приел, че пасивната материално правна легитимация принадлежи на “РИОКОЗ” Пловдив, която се явява работодател на ищцата, а не на евентуалния ответник Министерство на здравеопазването, което е по-горестоящ на работодателя орган. Изложил е съображения, за това че надлежни страни по трудови спорове са тези свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, като легална дефиниция на понятието работодател е дадена в §1, т.1 от ДР на КТ. Взел е предвид и разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, в която е предвидено, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя, като ал. 2 урежда специален случай, при който за определени длъжности волята на работодателя се замества от волеизявление на по-горестоящия му орган. Това отклонение от правилото за сключване на трудов договор, обаче не предполага възникване на трудово правоотношение между работника и по-горестоящия орган, а напротив – законодателят изрично е подчертал, че трудовото правоотношение възниква между работника и работодателя. Прието е, че сключването на трудов договор от страна на министъра не му придава качеството на работодател, респ. на страна по трудови спорове за съответната длъжност. Съдът се е позовал на практиката на ВКС, изразена в решение от 29.09.2009г., в което е подчертано, че не авторството на самото волеизявление, довело до възникване на трудовото правоотношение сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл.357, а законът, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност”.
Съдът е приел, че следва да бъде разгледан предявеният иск срещу РИОКОЗ Пловдив за отмяна на уволнението на като незаконосъобразно и респ. акцесорните искове за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Прието е, че тъй като уволнение е извършено на основание чл.19А, ал.2 от Закона за администрацията и посочената норма предвижда възможност за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от органа, извършил назначението, по негова преценка, както и че заеманата от жалбоподателката длъжност попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, то прекратяването на трудовия й договор е законосъобразно. Изложени са съображения, че в тези случай на съдебна преценка подлежи единствено законосъобразното упражняване на това права, а именно – дали е извършено от компетентен орган и дали е извършено по отношение на длъжност, която попада в приложното поле на чл.19, ал.2 от ЗА. Съдът е отхвърлил предявеният иск против РИОКОЗ Пловдив за признаване на процесното уволнение за незаконно и акцесорните такива с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ – за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради незакононото уволнеиние.
Като е отхвърлил предявените срещу РИОКОЗ искове съдът е разгледал и евентуалния такъв срещу Министерство на здравеопазването, но приемайки, че същото не се явява надлежна страна, тъй като спрямо него липсва пасивна материалноправна легитимация да отговаря по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, е отхвърлил същите.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за пасивната материалноправна легитимация на по-горестоящия орган, с който се сключва трудовия договор при спора за законността на неговото прекратяване с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ.
На поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, към настоящия момент е даден отговор в ТР№1/210г. на ОСГК на ВКС. В същото се приема, че тълкуването на правата норма на чл.61, ал.2 КТ изисква да се приеме, че длъжностите, които се заемат по този ред са при работодатели, дейността на които ги определя като държавни или общински институции, които задоволяват обществени потребности, в това число и когато работодател е орган на изпълнителна власт по чл.19а ЗА. В тези случай законът овластява по - горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции ще се включва и упражняването на работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, т.е. с работодателя. Последица от това е, че работодателят е надлежна страна при спорове по чл.344 КТ във връзка със законността на уволнението, а не по-горестоящия орган.
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е приел, че следва да бъде разгледан предявеният иск срещу РИОКОЗ- Пловдив за отмяна на уволнението на като незаконосъобразно и респ. акцесорните искове за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. Законосъобразни са и изводите му за това, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, каквато именно е и длъжността “директор на регионален център по здравеопазване”. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за здравето, регионалния център по здравеопазване е държавна институция, създадена с постановление на Министерски съвет, поради което ръководителят е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал. 4, т.4 ЗА. В съответствие с точния смисъл на текста, въззивният съд е ограничил съдебния контрол за законност на уволнението до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност е в кръга на посочените в чл. 19а, ал.1 ЗА, без да изследва причините за уволнението, което се извършва по преценка на органа по назначаването. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила.
На основание чл.80 ГПК настоящия състав счита , че на ответниците по жалба не следва да бъдат присъждани разноски по делото пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.11.2010г. по гр.д.№ 2774 / 2010г. на ОС Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: