4 ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е № 194 гр. София, 31.01.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. дело № 1015 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск от Д. К. Л., [населено място], за прогласяване на нищожност на арбитражно решение № 30 от 19.02.2015г. по арб.д. № 30/2015г. на арбитър Б. Г., евентуално за неговата отмяна. Ищецът твърди, че с арбитражното решение е осъден солидарно с И. В. Л. да заплати на ответника сумата 4555,46 лева, представляваща сбор от наминалната стойност на задължението по договор за револвиращ кредит № [ЕГН] в размер на 2999,67 лева и неустойка в размер на 1554,79 лева, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното плащане. Твърди, че решението не му е било връчено, нито е участвал и бил редовно призован за арбитражното производство. Твърди също, че арбитражното решение не му е било връчено и след образуване на изпълнителното дело срещу него, а с решението се е запознал едва при представянето му по гр.д. № 5524/2018г. на Районен съд – Варна. Излага съображения за нищожност на арбитражното решение поради постановяването му по неарбитрируем съгласно чл.19, ал.1 ГПК спор. На второ място твърди, че арбитражната клауза е неясна, подвеждаща, противоречи на морала като уговорена против интересите на потребителя и целяща да ограничи способите му и най-вече времето му за процесуална защита, поради което съгласно чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е нищожна. Поддържа, че ако клаузата бъде счетена за действителна, то тя е в пряко нарушение на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА и въведените правила за своевременност на уведомяването. Твърди още, че по същество сключеният потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи в противоречие със специалния приложим закон и трайната съдебна практика, поради което дължи връщане само на получената сума за главница. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД“ ООД оспорва исковата молба. Твърди, че вземането му, предмет на арбитражното дело, е прехвърлено с договор за цесия от 08.08.2018г. на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, поради което искът е предявен против ненадлежна страна и производството по него следва да бъде прекратено. Поддържа, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в чл.48 ГПК преклузивен срок, който е започнал да тече на 31.08.2015г., когато на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение, получена от съпругата му. Сочи, че, видно от представените с отговора доказателства, от ищеца са били удържани суми по образуваното въз основа на арбитражното решение изпълнително дело. Оспорва твърдението, че ищецът не е бил уведомен за воденото арбитражно дело, и моли да бъдат изискани от арбитър Б. Г. товарителниците, с които са изпратени призовките и съобщенията по арбитражното дело до ищеца. Излага съображения за неоснователност на твърдението за недействителност на арбитражната клауза, като сочи, че арбитражното споразумение отговаря на изискванията на закона относно начина на неговото сключване и условията за действителност. Поддържа, че към момента на сключване на арбитражното споразумение е било допустимо страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд. Излага подробни съображения за неприложимост на новата редакция на чл.19, ал.1 ГПК към процесното арбитражно решение и за неоснователност иска за прогласяване на неговата нищожност. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното: Видно от намиращото се в изпратеното копие на арб.д. № 30/2015г. на арбитър Б. Г. известие от „Еконт експрес”, до ищеца Д. Л. е изпратено арбитражното решение на посочения в договора за револвиращ заем адрес за кореспонденция: [населено място],[жк], [жилищен адрес] но е върнато невръчено с отбелязване „отсъствие на получател”. От представената покана за доброволно изпълнение, изпратена на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] е видно, че същата е връчена на И. В. Л. – съпруга на ищеца, на 31.08.2015г. В поканата е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.06.2015г. от СГС на основание решение по арб.д. № 30/2015г., с което ищецът е осъден да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 4 554,45 лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 230,54 лева за периода 19.02.2015г. – 20.08.2015г., както и разноски. В поканата е посочено още, че към нея е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. В изпълнителния лист е посочено, че е издаден въз основа на решение № 30/19.02.2015г. по арб.д. № 30/2015г. на арбитър Б. Г. за посочените по-горе суми. Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което искът е недопустим. На 31.08.2015г. на ищеца е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение, с приложено към поканата копие на изпълнителния лист /както е посочено в поканата за доброволно изпълнение/, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение. Поради това, считано от посочената дата, е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Към 04.04.2019г., когато е заведена исковата молба по чл.47 ЗМТА, този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Неоснователен е доводът на ищеца, че разпоредбата за сроковете за подаване на искова молба касаят само хипотезите на отмяна на решение, но не и хипотезите, в които се установи нищожност. Съгласно т.3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст.дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия – първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадий е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, но при неизтекъл срок на защита по чл.48, ал.1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, §6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.02.1027г./ изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В настоящия случай обаче първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./ и поради изтекъл срок по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий. С оглед на това в случая §6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск. По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ постановеното в с.з. на 10.12.2019г. определение за даване ход на устните състезания. ПРЕКРАТЯВАпроизводството по т.д. № 1015/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: