Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 13.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 4197 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Образувано е по молба на З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 1483 /2008 г. на Старозагорския районен съд, г.о., 7-ми с-в, потвърдено с решение № 362 от 15.03.2010 г. по възз. гр. д. № 238 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1129 от 18.11.2010 г. по гр.д. № 851 /2010 г. на Върховния касационен съд, трето г.о. Посоченото основание за отмяна е чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Насрещната страна Д. Г. И. твърди в писмен отговор на молбата, че молбата е недопустима и неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 231 /19.10.2016 г. , с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : З. К. С. иска отмяна на влязлото в сила решение, с което е осъден на основание чл.45,ал.1 и чл.52 от ЗЗД да заплати на Д. Г. И. сумата от 1 500 лева – обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди (леко посттравматично разстройтво с хиподепресивни елементи) вследствие на разгласени от молителя С. позорни обстоятелства, извършено с жалба от 04.04.2007 г. по н.о.х.д. № 1130 /2006 г., формулирани както следва: „ ... Новият съдия е мой ученик и търси отмъщение , използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони...”, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Частта от въззивното решение № 362 от 15.03.2010 г. по възз. гр. д. № 238 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 1483 /2008 г. на Старозагорския районен съд, г.о., 7-ми с-в, в частта, с която искът по чл.45 ЗЗД е уважен, чиято отмяна се иска, е влязла в сила на 18.11.2010 г., когато по делото е постановено определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не се иска отмяна на въззивното решение в останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 25 000 лева. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.300 ГПК (влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца) за него е задължителна влязлата в сила присъда по н.ч.х.д. № 912 /2007 г. на РС Стара Загора, с което С. е наказан за разгласяването чрез жалбата на твърдените в исковата молба позорни обстоятелства, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въззивният съд е приел, че това означава, че С. е извършил противоправно деяние по отношение на И.. Въззивният съд е приел за доказано, че извършеното от С. е причинило на И. твърдяното от И. психическо разстройство. С това въззивният съд е приел, че искът е доказан по основание. По въпроса за размера на обезщетението въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 ГПК. По делото е представено от молителя и от Министерство на правосъдието в заверен препис решение от 12.07.2016 г. на Европейския съд по правата на човека (нататък и ЕСПЧ), постановено по дело „З. (К.) С. срещу България (№2), по жалба № 18312 /2008 г.. МП е отбелязало, че решението е (станало) окончателно на 12.10.2016 г. С решението си ЕСПЧ приема, че с постановената срещу З. К. С. присъда за клевета срещу съдия (Д. Г. И.) е налице нарушение на чл.10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Със същото решение ЕСПЧ осъжда държавата – ответник по делото да заплати на З. К. С. обезщетение в размер на 3 500 евро. В мотивите на решението си ЕСПЧ е приел, че присъдата за клевета (в жалба срещу присъда) на жалбоподателя от 17.03.2008 г. представлява несъразмерна намеса в правото му на свободно изразяване на мнение и следователно не е необходима в демократично общество. Съобразно с това е налице нарушение по т.10 от Конвенцията (за защита на правата на човека и основните свободи). ЕСПЧ не е посочил номера на делото, по което е постановена присъдата. Страните по настоящото дело не спорят, че решението на ЕСПЧ е постановено по отношение на влязлата в сила присъда по н.ч.х.д. № 912 /2007 г. на РС Стара Загора, потвърдена с решение № 28 от 17.03.2008 г. по в.н.ч.х.д. № 46 /2008 г. на Старозагорския окръжен съд, н.о. В диспозитива и мотивите на решението на ЕСПЧ не е обсъждано нарушение на Конвенцията в гражданско дело между З. К. С. и Д. Г. И.. Соченото основание за отмяна е по чл. 303,ал.1,т.7 ГПК. То предвижда, че : Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато (т.7 (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. То предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията. Необходимостта от ново разглеждане на делото е предвидена, за да се отстранят последиците от нарушението, т.е. доколкото има установено нарушение, В случая от съдържанието на обсъжданото решение на ЕСПЧ не се установява съдът да е установил нарушение на Конвенцията по гражданско дело между З. К. С. и Д. Г. И., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Или: разпоредбата на чл.303,ал.1,т.7 ГПК не предвижда възможност да бъде отменено влязло в сила решение по гражданско дело, по отношение на което ЕСПЧ не е установил с влязло в сила решение нарушение на Конвенцията. Към това може да се добави и че не е налице още една от предпоставките на основанието за отвяна по чл.307,ал.1,т.7 ГПК - възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. Така е защото, както е прието и във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, в случая докато е налице влязла в сила присъда (докато не бъде отменена) гражданският съд е обвързан от правилото на чл.300 ГПК, независимо от влязлото в сила решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията в присъдата. Към това може да се добави и следното: Установеното нарушение на Конвенцията по наказателното дело дава основание за друго искане - за възобновяване на наказателното дело (по чл.422,ал.1,т.4 НПК), за което има данни по делото, но което е извън предмета на настоящото дело и извън компетентността и правомощията на настоящия състав и на гражданския съд. В случай, че влязлата в сила присъда бъде отменена, за З. К. С. ще възникне друго основание за отмяна на влязлото в сила решение по гражданското дело – по чл.303,ал.1 т.3 ГПК (отмяна на постановление на съд , на което е основано влязлото в сила решение).. От изложеното следва да се приеме, че по делото не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.7 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не е доказала, че е направила такива, поради което и н на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 1483 /2008 г. на Старозагорския районен съд, г.о., 7-ми с-в, потвърдено с решение № 362 от 15.03.2010 г. по възз. гр. д. № 238 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1129 от 18.11.2010 г. по гр.д. № 851 /2010 г. на Върховния касационен съд, трето г.о., на основание чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.