Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   №  485   гр.София, 18.06.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 3977/ 2008 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 422/ 24.04.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3977/ 2008 г. по жалба на М. М. В. е допуснато до касационно обжалване решение на Варненски окръжен съд № 670/ 17.06.2008 г. по гр.д. № 2470/ 2007 г. С допуснатото до касация въззивно решение е оставено в сила решение на Варненски районен съд по гр.д. № 7932/ 2006 г., като по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Я. С. О. иск по чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и за предаване на лек автомобил (л.а.) Рено 19 с рег. № В* двигател № С3J170С048857 и рама № VF1В5320506833652. Същевременно е уважен насрещния иск, предявен от Я. О. против М. В. за обявяване за установено в отношенията между тях, че В. не е собственик на същия този автомобил. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос каква е формата за продажба на моторно превозно средство (МПС), което не е регистрирано в България. Съгласно чл.144 ал.2 от ЗДвП, когато се прехвърля собственост на регистрирано в България МПС, договорът следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписа. По аргумент за обратното, когато се прехвърля собственост върху нерегистрирано в България МПС, формата за валидност е уредена в общото правило на чл.144 ал.1 от ЗЗД – обикновена писмена форма. Няма изисквания за реквизити на документа, в който договорът следва да бъде изложен – достатъчно е да се установи по несъмнен начин каква е била волята на страните, договарящи за прехвърлянето. Формата се счита спазена и когато се извършва продажба, за която е съставена двустранно подписана фактура. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по наведените в жалбата касационни основания следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд, след като е приел за установено, че моторното превозно средство е прехвърлено с двустранно подписана фактура, е счел, че договорът е нищожен поради липса на нотариална заверка на подписите на страните. Този извод би бил верен, само ако от фактическа страна е направена констатация, че въпросният л.а. е бил вече регистриран (преди 06.08.2002 г.) на територията на България. Видно от мотивите на въззивното решение обаче, съдът не е приел за установен такъв факт. Следователно изводът му, че в случая е приложима ал.2 на чл.144 от ЗДвП, а не чл.144 ал.1 от ЗДвП, е направен в нарушение на закона. Обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 пр.1 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). От фактическа страна по делото е установено, че М. М. В. е сключила брак с Т. К. В. на 14.04.1977 г., от брака имат едно дете –. От 1993 г. Тодор В. е напуснал съпругата си и не е живял в едно домакинство с нея и детето, същият заживял с ответницата Я. На 06.08.2002 г. Тодор К. В. и дружество по ЗЗД „Ю” сключили договор, по силата на който Т. В. купува процесния автомобил за сумата 1 130 лв. Договорът е оформен във фактура № 9 от същата дата, двустранно подписана. Тодор В. е починал на 09.03.2005 г. и е оставил за законни наследници съпругата си М. В. и синът си П. В. При тези данни ревандикационният иск е основателен. Ищцата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесното МПС като наследник на Т. В. Вярно е, че автомобилът приживе не е притежаван под режим на съпружеска имуществена общност, тъй като придобиването му е станало по време, когато съпрузите са били във фактическа раздяла (това се признава от самата М. В. в исковата й молба). Продължителната фактическа раздяла изключва съвместния принос и с доказването й е оборена презумпцията по чл.19 от СК от 1985 г. (отм.), поради което по силата на договора от 06.08.2002 г. едноличен собственик на процесния л.а. е станал Т. В. Обаче след смъртта на последния ищцата е станала титуляр на половината от останалите в наследството му права (чл.9 ал.1 от ЗН), тъй като няма съмнение, че е приела наследството при условията на чл.49 ал.2 от ЗН. Няма значение, че автомобилът не е изключителна нейна собственост, тъй като тя е легитимирана да иска връщането му изцяло от владеещия несобственик. По делото не се спори (а е признато за ненуждаещо се от доказване с нарочно определение), че ответницата владее МПС. Тя обаче няма за това никакво правно основание, тъй като не е титуляр на вещни права върху вещта. Доколкото е релевирала твърдения, че е дала парите за закупуването на л.а., същите имат значение само за облигационните отношения между страните, но не и за правото на собственост. Дори ако тези твърдения бъдат счетени за основателни, те биха довели до извод, че Я. О. е кредитор на наследниците, но не и че притежава вещни права върху процесното МПС. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и да се уважи ревандикационният иск, а насрещният отрицателен установителен иск – да бъде отхвърлен. При това положение се възстановява висящността по евентуално предявения от Я. О. против М. В. осъдителен иск, по който въззивният съд не се е произнесъл по същество (предвид уважаването на главния иск). По тази претенция не може да се произнесе за първи път касационната инстанция, поради което делото следва да се върне за произнасяне от въззивния съд. С оглед този изход от касационното производство разноските за всички инстанции следва да бъдат възложени при новото разглеждане на спора от въззивния съд, като се съобрази и решението по евентуалния иск. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 670/ 17.06.2008 г. по гр.д. № 2470/ 2007 г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Я. С. О., ЕГН **********, гр. Д. чифлик, ул.”С” бл.1 вх. Б ет.4 ап.22 на основание чл.108 от ЗС да предаде на М. М. В., ЕГН **********, гр. Д. чифлик, ул.”К”, бл.3, вх. Б, ет.4, ап.16 лек автомобил Р. 19 с рег. № В* двигател № С3J170С048857 и рама № VF1В5320506833652. ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. С. О., ЕГН **********, гр. Д. чифлик, ул.”С” бл.1 вх. Б ет.4 ап.22 против М. М. В., ЕГН **********, гр. Д. чифлик, ул.”К”, бл.3, вх. Б, ет.4, ап.16, иск за признаване за установено, че М. М. В. не е собственик на лек автомобил Р. 19 с рег. № В* двигател № С3J170С048857 и рама № VF1В5320506833652. ВРЪЩА на Варненски окръжен съд делото за разглеждане на евентуалния иск, предявен от Я. О. против М. В. за заплащане на сумата 1 130 лв. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: