О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 506 София, 16.07.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 2743/2015 год. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. Б., представляван от пълномощника си адв. В.Р., против определение № 642/12.03.2015 г. по ч. гр.д. № 275/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по гр.д. № 8087/ 2014 г. на Районен съд - Бургас на основание чл.118, ал.1 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Кюстендилски районен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се основно оплакване, че неправилно делото е изпратено по подсъдност на Кюстендилски районен съд, където е постоянният адрес на ответника, вместо да бъде насочено към РС –Сливен, където е постоянният адрес на ищеца и срещу което ответника не е направил възражения. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото да се изпрати по подсъдност на Сливенски районен съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди , че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с разрешения от въззивния съд обуславящ изхода на спора процесуално правен въпрос – „Изчерпал ли е правото си на избор ищеца,като е предявил иск за издръжка пред местно некомпетентен съд, но след като ответникът е възразил, се е възползвал от правото си и е поискал да бъде разгледан иска от районният съд по постоянният му адрес.” Ответникът В. В. Б. не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателя В. В. Б. е предявил срещу баща си В. В. Б. иск за издръжка при условията на чл.144 от Семейния кодекс. Иска е предявен пред Бургаски районен съд, в чийто съдебен район се намира настоящия адрес на ищеца. В. В. Б. при условията на чл.119, ал.3 ГПК и в срока за отговор на исковата молба е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискал стриктно приложение на чл.112 ГПК – т.е. делото да бъде изпратено на РС - Сливен или евентуално да се приложи чл.105 ГПК,като делото се изпрати за разглеждане в РС - Кюстендил, където се намира неговия постоянен адрес. С определение № 70 / 06.01.2015 г. по гр.д. № 8087/ 2014 г. на Бургаски районен съд делото е прекратено и препратено на Районен съд - Кюстендил. Определението е потвърдено с касираното определение № 642/12.03.2015 г. по ч. гр.д. № 275 / 2015 г. на Бургаски окръжен съд. В съобразителната част към съдебният акт, въззивният съд е посочил, че след като ищеца не се е възползвал от възможността на чл.112 ГПК, т.е. да насочи иска си към Районният съд по своя постоянен адрес, следва да се приложи разпоредбата на чл.105 ГПК. Игнорирал е становището на ответника, че не се противопоставя на приложението на чл.112 ГПК. Налице са посочените предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. В чл.112 ГПК е предвидена особена местна подсъдност на исковете за издръжка, които могат да се предявят и по постоянния адрес на ищеца. Изключението в чл. 112 ГПК е по отношение на иска за издръжка, който може да се предяви и по постоянния адрес на ищеца. Очевидно е, че се касае за специална процесуална привилегия по делата за издръжка, които от една страна винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената им, а от друга могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на ищеца. Тази привилегия е предвидена с оглед социалното значение на иска. В разглеждания случай видно от исковата молба е,че настоящия адрес на ищеца е в [населено място],а постоянния адрес на ответника е в [населено място].Очевидно е, че ищецът е имал намерението да се ползва от привилегията по чл.112 от ГПК. Подсъдността на делото по правилата на местната подсъдност е положителна относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на подсъдността по чл.109 от ГПК/. За десезирането на местно некомпетентния съд е необходимо възражение за неподсъдност, което съгласно чл.119, ал.3 от ГПК следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. В случая ,именно по възражение за неподсъдност, депозирано в срока по чл.119, ал.3 от ГПК образуваното производство пред Бургаски районен съд е било прекратено.Във възражението на ответника ясно е изразено, че не се противопоставя на прилагането на специалната местна подсъдност, а на неправилното й приложение по настоящ адрес на ответника,т.е. това становище в никакъв случай не може да се тълкува като избор на подсъдност от страна на ответника. Следователно меродавният районен съд за подсъдността по чл.112 от ГПК е този в [населено място], където е постоянният адрес на ищеца, а не РС -Бургас, в чийто район е настоящият му адрес, който е без значение за подсъдността,т.е съдът сезиран с исковата молба за издръжка по чл.144 СК е следвало да изпрати делото на Сливенски районен съд, който по смисъла на чл.112 ГПК е местно компетентен да го разгледа.Неправилното подаване на исковата молба пред некомпетентен съд не е повод ищеца да бъде санкциониран и делото да се изпрати по подсъдност според постоянния адрес на ответника- чл.105 ГПК, без да е проведена процедурата по чл.129, ал.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 642/ 12.03.2015 г. по ч. гр.д. № 275/2015 г. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 642/12.03.2015 г. по ч. гр.д. № 275/2015 г. на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено прекратяване на производството по гр.д. № 8087/ 2014 г. на Районен съд - Бургас . ИЗПРАЩА на основание чл.112 във вр. чл.118, ал.2 ГПК делото по подсъдност на Районен съд - Сливен. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: