Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * етажна собственост * общи части * самостоятелен обект * промяна на предназначение на общи части


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 136/10

С. 26.04.2011


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 16 февруари 2010 година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Д. Н.
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5115/08 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. В. В., Б. Г. Т.- Б., Б. Й. Ч., М. И. П., Я. Б. Н., К. Л. В., В. Л. В., П. И. Р., Н. Д. Р., В. Н. М., Н. Н. С., Е. В. М., М. И. П., К. Ц. И., В. Д. И., С. А. К., Л. А. К., П. Г. Г., С. С. С., Д. Л. Н., Й. А. Н., А. Н. Х., Р. Н. Г., А. И. Г., Г. М. Т., Н. К. В., Т. П. М., К. С. Ш., Ж. С. В., Н. С. Д., М. И. М., Й. Д. П., Ж. П. Силдарева, Надежда Б. Д., И. П. И., И. С. И., А. С. К., М. П. К., М. Р. М., К. Й. Т. и К. Р. И., всички представлявани от адв. Ф. Р., против решението на С. градски съд, постановено на 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г. С него е оставено в сила решението на С. районен съд, постановено на 15.11.2001 г. по гр.д. № 8058/98 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против Дирекция ”Материално техническо осигуряване и социално обслужване”- М. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 84% ид. части от портиерско жилище, салон от 320 кв.м., ползуван за стол на М., бомбоубежище и физкултурен салон на петия етаж на вх. А, всички находящи се в сградата на [улица] в[населено място].
С определение № 208 от 18.03.2009 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на съответните идеални части от портиерско жилище по въпроса за правния режим на същото и правните последици от отдаването му под наем.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Ответникът по касация М. чрез своя процесуален представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците - физически лица не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи, приема следното:
За да отхвърли иска за ревандикация на портиерското жилище въззивният съд е приел, че такова не е било предвидено във вх. А по архитектурния проект на сградата. Помещението, за което се твърди, че представлява портиерско жилище, е самостоятелно жилище на партера, а не обща част по предназначение в сградата на етажната собственост. Изводът е обоснован с това, че помещението е описано като апартамент № 1 както в заповедта за настаняване от 30.11.1956 г., така и в договор от 15.07.1964 г. за продажба на апартамент на първия етаж от сградата със застроена площ от 67.73 кв.м., в който е посочено, че продаденият апартамент граничи отдолу с държавен апартамент, а не е установено на партерния етаж да има друг апартамент, освен процесния. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска въззивният съд е посочил, че жилището е било продадено от ответника, не се владее от него, поради което той не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за ревандикацията му.
От фактическа страна по делото е установено, че процесната сграда е построена от М., след като с протокол № 48 от 04.11.1954 г. на ИК на СГНС са снети от плана за жилищно строителство на СГНС парцели І, ХVІІІ и ХІХ и е дадено право на М. да извърши строителството върху отчуждените терени. За имота е съставен А. № 3370 от 30.10.1956 г., в който е посочено, че сградата е построена през 1955 г. и се състои от партер и пет етажа, представляваща новопостроен дом на [улица], кв. 456, парцел І, от 38 апартамента, от които 13 едностайни с хол и кухня, 20 двустайни с хол и кухня, 5 тристайни с хол и кухня, 13 бекярски стаи и един салон, сервизни помещения към сградата. Не е спорно, че сградата е в режим на етажна собственост, като ищците са собственици на самостоятелни жилища в нея.
Неправилно въззивният съд е приел, че етажната собственост е възникнала най - рано с издаването на нотариален акт № 90 от 19.08.1957 г., с който М. Г. М. и М. Д. Б. са признати за собственици на предоставеното им по замяна по ЗПИНМ срещу отчужден техен имот жилище. Съдът не е взел предвид, че цитираният нотариален акт е констативен и не поражда, а само констатира вече възникнало право на собственост. Съгласно чл. 70 и 71 от Временните правила за приложение на ЗПИНМ собствениците на недвижими имоти, отчуждени за държавно и обществено жилищно строителство, които нямат в населеното място друг разполагаем имот, достатъчен за техните и на членовете на семействата им жилищни нужди, се обезщетяват, ако парцелът е отреден за държавно жилищно строителство, както е в случая, с жилище в държавната сграда, която ще се построи или в друга сграда. Когато собствениците получават жилища в сградата, която ще се построи, тези жилища се определят въз основа на утвърдения архитектурен проект преди започване на строителството. Заповедта по чл. 71 от Временните правила за приложение на ЗПИНМ има вещноправно действие по отношение на отстъпените като обезщетение жилища в държавната сграда, която ще се построи. В тези случаи с изграждане на сградата между държавата и обезщетените собственици възниква етажна собственост.
По делото има данни, че в сградата, построена за нуждите на М., са били обезщетени с жилища лица, собственици на отчуждени имоти, върху които е извършено строителството. Това е отбелязано и в съставения А. № 3370 от 30.10.1956 г. Следователно, етажната собственост е била учредена най- рано през 1955 г., когато сградата е завършена. Това обяснява и издадената заповед № 356 от 30.11.1956 г., с която, считано от 01.10.1956 г., в апартамент № 1 на партера във вх. А, състоящ се от една стая и самостоятелна кухня, е бил настанен управителния съвет.
Не кореспондира с доказателствата по делото и изводът на въззивния съд, че в партера на вх. А не е било предвидено портиерско жилище. Действително вещото лице арх. Ч. е посочило, че в първоначалния проект процесното помещение не е било отразено като портиерско жилище, но върху плана има нанесена корекция с флумастер “за портиер”. Копие от архитектурния проект за партерния етаж е представен по делото и от него се установява, че в процеса на съгласуване на плана с ръководителите на различни ведомства са били направени и други корекции, касаещи промяна на предназначението на отделни помещения. От друга страна, в представените по делото писмени доказателства във връзка с ценообразуването на отделните обекти в сградата, процесното помещение е посочено като апартамент № 1 - портиерски. Установено е също, че към жилището в партера няма придадени сервизни помещения в тавана и в мазето. До 1993 г. същото е ползувано именно като портиерско жилище срещу заплащане на наем на СК ”Ж.” от управителния съвет на етажната собственост.
Правния въпрос за статута на портиерското жилище, по който е допуснато касационно обжалване, е разрешен в ТР № 39/86 г. на ОСГК. В него е прието, че жилището на портиера по характера си е жилище, но по предназначение е обща част и се притежава от всички етажни собственици в съсобственост именно като обща част. За да се промени характера му на обща част по предназначение и съсобствеността върху него от принудителна и неделима да се превърне в обикновена съсобственост, е необходимо съгласието на всички собственици. Отдаването под наем на портиерското жилище не променя статута му на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Съдебната практика трайно се придържа към това разрешение.
Съгласно чл. 37 ЗС, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника могат да принадлежат както на отделни граждани, така и на държавата, общините и други юридически лица. Характерът на собствеността върху отделните обекти е без значение за режима на общите части. В този смисъл когато участници в етажната собственост са физически лица и държавата, последната не може с едностранно изявление да променя предназначението на общите части. От значение за определяне статута на помещението като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост, а в случая процесното помещение по архитектурен проект е било определено за портиерско жилище, ползувано е като такова до 1993 г. и при липса на доказателства предназначението му да е било променено по общо съгласие на етажните собственици, се налага извод, че е запазило характера си на обща част.
С оглед на изложеното, като е приел, че жилището в партера на вх. А в сградата на [улица] в[населено място], не е било предназначено за жилище на портиера и следователно няма статут на обща част по предназначение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила решението на С. районен съд в частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен в установителната му част за 48.924% ид. части от портиерското жилище и тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 295, ал.2 ГПК бъде постановено друго по същество на спора, с което бъде признато за установено по отношение на М., че жалбоподателите като етажни собственици притежават 48.924% ид. части от портиерско жилище- апартамент № 1, находящ се на първи/ партерен/ етаж на вх. А в сградата на [улица] в[населено място], състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 58.12 кв.м., като обща част по чл. 38 ЗС. В частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен в установителната му част за разликата над 48.924% ид. части до претендираните 84% ид. части и изцяло в осъдителната му част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като по делото не е установено жалбоподателите да притежават по- голям дял от общите части и общата част да се владее от ответника.
Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА решението на С. градски съд, постановено на 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г. в частта, с която е оставено в сила решението на С. районен съд, постановено на 15.11.2001 г. по гр.д. № 8058/98 г. в частта, с която е отхвърлен до размер 48.924% в установителната му част искът по чл. 108 ЗС по отношение на портиерско жилище – апартамент № 1 на първия / партерен/ етаж на вх. А от сградата на [улица] в[населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М., че И. В. В., Б. Г. Т.- Б., Б. Й. Ч., М. И. П., Я. Б. Н., К. Л. В., В. Л. В., П. И. Р., Н. Д. Р., В. Н. М., Н. Н. С., Е. В. М., М. И. П., К. Ц. И., В. Д. И., С. А. К., Л. А. келчев, П. Г. Г., С. С. С., Д. Л. Н., Й. А. Н., А. Н. Х., Р. Н. Г., А. И. Г., Г. М. Т., Н. К. В., Т. П. М., К. С. Ш., Ж. С. В., Н. С. Д., М. И. М., Й. Д. П., Ж. П. Силдарева, Надежда Б. Д., И. П. И., И. С. И., А. С. К., М. П. К., М. Р. М., К. Й. Т. и К. Р. И. са собственици на общо 48.924% ид. части от портиерско жилище - апартамент № 1, находящ се на първи/ партерен/ етаж на вх. А в сградата на [улица] в[населено място], състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 58.12 кв.м., като обща част по чл. 38 ЗС.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на С. градски съд, постановено на 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г. в частта, с която е оставено в сила решението на С. районен съд, постановено на 15.11.2001 г. по гр.д. № 8058/98 г. в частта, с която искът по чл. 108 ЗС по отношение на описаното по- горе жилище е отхвърлен в установителната му част за разликата над 48.924% ид. части до претендираните 84% ид. части и изцяло в осъдителната му част.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: