О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 355   София, 28.04.2010 година     Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 08.04 . две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 136/2010  година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Х” Е. , гр. С., преподписана от адвокат Я, с вх. №56671/26.10.2009 год. на Софийския градски съд, срещу определение от 02.10.2009 год. по гр.д. №4859/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І-7 състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.01.2009 год. по гр.д. №44306/2008 год. на Софийския районен съд, 52 състав, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.3 ГПК на основание сключен с длъжницата С. С. С. договор за финансов лизинг, с нотариална заверка на подписите, за сумата 7 520 евро, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението й за заплащане на уговорените лизингови вноски. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд за отказ за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, а именно, че с представения по делото договор за финансов лизинг не се установява основанието и размера на задължението за претендираната неустойка. Частният жалбоподател „Х” Е. , гр. С. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, защото е потърсил съдебна защита по реда на чл.417 ГПК въз основа на договора за финасов лизинг, представляващ валиден документ, установяващ основанието и размера на задължението. Сочи правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно ”Допустимо ли е в заповедното производство съдът, разглеждащ заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, да възприеме посочения от заявителя размер на договорната неустойка и следва ли да го свери с неговото изчисление?”. Подържа всичките основания за достъп до касация- чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, но мотивира само разрешаването на посочения процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. В подкрепа на довода си е представил решение №110 от 18.10.2004 год.по т.д. №117/2004 год.на Бургаския апелативен съд, оставено в сила с решение №710 от 15.05.2006 год. по т.д. №1042/2004 год. на ВКС. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Така формулираният от частния жалбоподател- заявител в заповедното производство процесуалноправен въпрос, съпоставен с обстоятелствата по делото, фактически представлява въпрос за правомощията на съда във връзка с извършваната от него проверката дали представеният договор за финансов лизинг удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за твърдяната неустойка. Въпросът се отнася до редовността на заявлението по чл.417 ГПК, с предмет вземане за неустойка в сравнително новото заповедно производство, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационно обжалване. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.417, т.3 ГПК издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ може да се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми, какъвто в случая е и представеният със заявлението Договор за финансов лизинг №10071 от 15.08.2006 год., сключен между страните по делото. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземането съдът следва да извърши не само проверка за редовността на документа от външна страна, но и на обстоятелството дали той установява подлежащото на изпълнение вземане- чл.418, ал.2 ГПК. Правилно и двете съдебни инстанции са приели, че представеният договор за финансов лизинг не удостоверява основанието и размера на вземането за неустойката за забава. В цитирания от заявителя чл.8.1 от Договора е определен размерът на неустойката за забава само за всеки просрочен ден по 10 евро. С този документ не се доказва нито началния момент на забавата, нито периода й, поради което липсват данни за размера на цялото вземането за претендираната неустойка. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд           О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.10.2009 год. по гр.д. №4859/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І-7 състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: