Р Е Ш Е Н И Е №. 48 Гр. София, 29 юни 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 121/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв. И. И., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия В. М. Н. срещу нова въззивна присъда № 8/11.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 372/19 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Наказателно отделение 3-ти наказателен състав. В жалбата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, както и връщане на товарния автомобил, управляван от подсъдимия и полуремаркето към него. В жалбата се сочи, че наличните по делото доказателства неправилно са оценени като подкрепящи обвинението, като защитата счита, че обективният им анализ навежда на извод за липса на умисъл относно извършване на престъплението от подсъдимия, поради незнание на съществени фактически обстоятелства от значение за обвинението. В жалбата се твърди, че въззивната присъда е изградена на базата на предположения, в нарушение на забраната по чл.303, ал.1 от НПК, като сочените от прокуратурата косвени доказателства, на които се основава обвинението, не водят до единствено възможния извод за виновността на дееца. Твърди се, че първоинстанционната оправдателна присъда е постановена на базата на обективен и верен анализ на доказателствената съвкупност, довел до правилния извод за субективна несъставомерност на деянието и отмяната й е неправилна. В подкрепа на тезата си, че подсъдимият не е знаел за съдържащото се в превозвания от него товар наркотично вещество,защитата се позовава на малката разлика в теглото на кутиите, съдържащи наркотично вещество и тези, в които е била поставена подправката за пиле, на опаковането на наркотичното вещество, в затворени кутии, поставени в запечатани кашони, всеки от по 12 броя кутии, разпределени в различни палети от общо превозвани 20 броя палети, които са били обвити със стреч фолио. Състоянието на товара, според защитата на подсъдимия изключва възможността за лична проверка на съдържанието на превозваните кутии, поради което информацията, че в ремаркето към камиона се съдържа наркотично вещество е следвало да бъде предадена на подсъдимия от друго лице, доказателства, за което по делото не са установени. Сочи се, че възприетата от прокурора конструкция на обвинението в частта относно формирането на представите у подсъдимия за пренасяно от него наркотично вещество, / от които факти се извежда тезата, че същият е действал като съучастник в инкриминираното престъпление / не е подкрепена от конкретни доказателства, като и самото обвинение излага и поддържа две противоречиви обвинителни тези, доколкото пледоарията на прокурора противоречи на съдържанието на обвинителния акт. Както и че не е обсъдено обстоятелството, че процесният товар е преминал веднъж граничен контрол при първоначалния превоз от друго лице през границата на страната, след което е бил върнат обратно и държан на склад, находящ се в [населено място], продължителен период от време. Телефонната кореспонденция на подсъдимия, изследвана по делото, се счита, че не установява знание от негова страна за превоз на наркотично вещество, което опровергава тезата за неговата виновност. В същата посока се оценява и разликата в теглото на товара, съпоставена с отразеното в документите за превоз, която се счита, че не може да се цени в подкрепа на обвинителната теза за знанието на подсъдимия, че превозва наркотично вещество, тъй като товарът се е състоял от опаковани консервни кутии, поставени в палети, а подсъдимият не е имал възможност да провери верността на данните от предоставените му документи за превоз. Като довод в подкрепа на тезата на защитата за невиновност на подсъдимия се акцентира и върху поведението му по време на проверката, от една страна, спокоен и съдействащ на митническите служители и от друга, от състоянието на товара, със замърсена от дълъг престой опаковка, което свидетелства, според защитата на дългия им престой в складовата база, преди подсъдимият да предприеме тяхното последващо превозване. В заключение се сочи, че въззивният съд е постановил присъдата си в противоречие с материалния закон, като е отменил оправдателната присъда на окръжния съд, която е била в съответствие с наличните по делото доказателства, поради което се моли същата да се отмени, като се отчете и особеното мнение на председателя на съдебния състав. В писмено допълнение към касационната жалба, постъпило след запознаване с мотивите към присъдата се прави подробен анализ на същите, като се сочи, че доказателствата по делото са оценени превратно и неправилно анализирани като съдържание, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Срещу присъдата на апелативния съд е постъпила касационна жалба и от адв. Х., упълномощен защитник на подсъдимия, с която въззивната присъда се атакува като неправилна. Подсъдимият Н., редовно призован не се явява пред ВКС и не взема становище по жалбата. Пред касационната инстанция подсъдимият се представлява от упълномощения защитник, адв. Х. който заявява, че поддържа изложените в жалбата на адв. И. касационни основания и подкрепящите ги подробни доводи, и моли същата да се уважи. Защитата се позовава на особеното мнение на председателя на съдебния състав, както и акцентира върху факта, че превозваната от подсъдимия стока е била пакетирана фабрично и веднъж е била превозена безпроблемно през границата на страната до Европа след което е била върната обратно, което не е било взето предвид от апелативният съд. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП застъпва становището, че в жалбата на подсъдимия се съдържат доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които намира за неоснователни и счита, че въззивните мотиви към новата присъда на апелативния съд, съдържат задълбочен и обективен доказателствен анализ и присъдата е постановена при правилно приложение на материалния закон, поради което намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия оплаквания и като взе предвид доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 19/12.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 264/18 г., по описа на Хасковски окръжен съд, наказателен състав, подсъдимият В. М. Н. е признат за невиновен по предявеното му обвинение по чл.242, ал.4, пр.1, вр. ал.2,пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по същото. С присъдата, на осн. чл.242, ал.8 от НК окръжният съд е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – 155 967, 5 гр. суров морфин, предадено за съхранение на Агенция Митници, ЦМУ, [населено място] и се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото. С нова въззивна присъда № 8/11.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 372/2019 г., на Пловдивски апелативен съд, Наказателно отделение, трети наказателен състав, присъдата на окръжния съд е била отменена и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият В. М. Н. е признат за виновен в това, че на 24.04.2017 г., през ГКПП „К. А.“, област Хасково в съучастие като извършител с неустановени по делото лица в качеството на негови подбудители и помагачи, с полуремарке с рег. № /№/ прикачено към товарен автомобил / влекач/ марка „ Скания“, с рег. № /№/ без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – суров морфин със съдържание на активно вещество /морфин/ 61,2 % с общо нето тегло 155 972,5 гр., на обща стойност 5 727 310,20 лв., поради което и на осн. чл.242, ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на тринадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 150 000 / сто и петдесет хиляди/ лв., като е признат за невиновен в това предметът на престъплението да е в особено големи размери и случаят да е сособено тежък, поради което е оправдан по обвинението по чл.242, ал.4 от НК. На осн. чл.59 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на накзанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, на осн. чл.64, ал.2 от НПК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. С присъдата на апелативния съд подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.1 от НПК, като на осн. чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач и писмен превод са оставени за сметка на държавата Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата, на осн. чл.242, ал.8 от НК превозното средство, послужило за превозване на стоките, предмет на престъплението - полуремарке марка „ М.“, с рег. № /№/ и рама № NACCHT378D1028877, иззето като веществено докозателство по делото и оставено на съхранение в Митница Б.. Със същата присъда съдът е върнал на собственика му, подсъдимия Н., товарния автомобил марка „Скания“, рама № YS2G4X200E5347683, с рег.№ /№/ и контактен ключ, оставени на съхранение в Митница Б., след влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена. Въззивната присъда е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав относно виновността на подсъдимия. Касационната жалба на подсъдимия, чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.1, вр. чл.319, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява основателна, но не на всички посочени в жалбата основания. ВКС намира, че при постановяването на въззивната присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна оценка на доказателствата от значение за авторството на подсъдимия, което представлява касасационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и има за последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. Виновността на подсъдимия в извършването на престъплението по чл.242, ал.2 от НК е изведена на базата на верига от косвени доказателства, които въззивният съд е оценил като достатъчни и убедителни в тяхната съвкупност, за да докажат авторството на дееца като извършител на контрабандата на инкриминираното наркотично вещество. В правната теория и съдебната практика е еднозначно и последователно застъпено становището, че е напълно допустимо осъдителна присъда да бъде постановена на базата само на косвени доказателства и това да покрива стандарта, въведен в разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК. Изискването е тези доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която да се направи единствено възможния извод за виновността на дееца, като се изключат други възможни предположения. ВКС намира, че по отношение на въззивната присъда на апелативния съд това изискване не е спазено, като косвените доказателства, на които е основано осъждането на подсъдимия не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда, съобразно изискванията на чл.303 от НПК. Въззивният съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда по съображения за незадълбочен, некоректен и превратен доказателствен анализ, довел, според този съд, до неправилно установени в присъдата правно значими факти. Посочил е, че „потенциалът на обвинителните доказателства е подценен, а някои от тях са направо игнорирани, като на доказателствени данни, които нямат способността да се противопоставят на обвинителните доказателства са придадени подобни свойства.“ ВКС не се съгласява с позицията на апелативната инстанция, като я намира за лишена от обективна основа. За да обоснове новата осъдителна присъда апелативният съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, на базата на който е достигнал до различни фактически изводи от значение за обективната и субективна съставомерност на деянието, като е приел, че по несъмнен начин се установява авторството на подсъдимия в неговото извършване. В подкрепа на собствената си теза въззивният съд се е позовал на следната доказателствена съвкупност и анализ: - несъответствие в действителното тегло на товара на композицията и документално отразеното, при измерването му на граничните пунктове, през които е преминавал подсъдимият при превозването му, респективно на липсата на възражения от негова страна, и в тази връзка за поет риск за имуществена отговорност за разликата в теглото и стойността на стоката. -активната телефонна комуникация с неустановени по делото лица по време на придвижването му /телефонните номера, на които не са били фиксирани в товарителницата/, представящи се за собственик и получател на стоката и ангажираността им с времето и начина на извършване на превоза, което според съда е необичайна практика, доколкото единична доставка от вида на процесната не ангажира вниманието на крупните търговци, които са страни по договора за доставка, като самият договор, от друга страна не се характеризирал с печалба, а според икономическия анализ на въззивния съд – сделката е била на загуба. - дружеството, посочено като получател на стоката не е било регистрирано в Полша, а посоченият адрес се е ползвал от друг търговец, а не от вписания в превозните документи, като посочената като управител на същото дружество, Р. Т. не е била установена от полските съдебни власти. Съдът приема, че липсват доказателства подсъдимият да е знаел за тези обстоятелства, но от обясненията му, че разговори със страните по превоза са нормални и при тях той дава и получава информация къде да разтовари превозваната стока, е извел косвено доказателство за субективната страна на деянието. Като косвено доказателство в подкрепа на авторството на подсъдимия е оценено и „объркването му“ от кого е узнал за липсата на проблеми при предходната спедиция на товара - от своя брат или от извършилия превоза шофьор, като съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е узнал за този факт от неустановеното по делото лице, което го е „вербувало“ да извърши икрминирания контрабанден превоз на наркотични вещества. На базата на така описаната доказателствена оценка и анализ на съвкупността от събрани доказателства въззивният съд е приел нови фактически положения, съгласно които подсъдимият се е съгласил да превози процесното наркотично вещество, за наличието, на което е бил уведомен след като е приел легалното предложение за спедиция, отправено му от собственика на стоката и преди същата да бъде натоварена в превозното средство, което управлявал. Описаната фактология е резултат от неправилната доказателствена дейност на въззивната инстанция, която по естеството си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради обстоятелството, че новите изводи по фактите, касаещи авторството на подсъдимия, са изградени върху ненадлежна доказателствена основа, в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК относно изискванията за законосъобразно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите. Напълно доказателствено необезпечен е останал фактическият извод на апелативният съд относно т.н. „вербуване“ на подсъдимия в извършването на контрабандния превоз на наркотични вещества –както относно проведения мотивационен разговор с неустановеното по делото лице, действало в качеството на подбудител, така и относно времето на извършването му, от приемането на курса до началото на товаренето на стоката на техеранската митница. По делото не са събрани преки доказателства за установяването на горните обстоятелства. Апелативният съд е обосновал изводите си по тези факти с цитираните по-горе косвени доказателства и съвкупният им анализ. ВКС намира, че косвените доказателства, на които апелативната инстанция е основала осъдителната си присъда не сочат еднозначно на доказано авторство от страна на подсъдимото лице и не изключват други възможни хипотези относно релевантните за обвинението факти. Доводите за разликите в теглото на товарния автомобил са напълно ирелевантни към доказаността на обвинението и субективната съставомерност на деянието. Тезата на въззивния съд, че подсъдимият в качеството на „превозвач“ не се е възползвал от правата по чл.8 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/ за депозиране в товарителницата на възражения относно теглото на товара и по този начин се е активирала презумпцията по чл.9 от същата конвенция, което косвено свидетелства на знание за превозван в товара наркотик е лишена от доказателствена опора и има характер на предположение, прието при превратно тълкуване на доказателствени факти. По повод изложените от въззивния съд доводи за отговорността на превозвача, следва да се направи уточнението, че превозвач по договора за превоз е спедиторската фирма „Р. тир“ с изпълнителен директор, свидетелят К. Х., а не подсъдимият Н. като водач на товарния автомобил, с който е осъществен процесния международен автомобилен превоз на стоките, предмет на договора за превоз, чиито условия, съгл. чл.9, ал.1 от конвенцията се удостоверяват от товарителницата, придружаваща товара. В същата товарителница като изпращач по догвора за превоз е посочена фирмата „ Р. тир“. Съгласно показанията на свидетелят Х. подсъдимият не е бил служител към фирма „Р. тир“, която е осигурявала и лиценза за извършване на превоза, респективно не е имал нито задължението, нито правата да депозира възражения относно теглото на превозвания товар, тъй като е бил само фактически изпълнител на превоза. В тази връзка, при товаренето на стоката е присъствал и представител на фирмата „Р. тур“, която е и спедитор по договора за превоз. Независимо от изложеното относно договора за международен автомобилен превоз, следва да се посочи, че приетото от въззивния съд неизпълнение на задълженията на превозвача, също не намира доказателствена опора по делото. Съгласно приетите от контролирания съд факти, превозваният товар, описан в документите за превоза като хранителна подправка, е бил поставен във фабрично затворени и запечатани консервни кутии. В товарителницата, придружаваща товара е отразен коректният брой на консервните кутии, 180 000 броя, опаковани в 20 палета. Относно теглото на стоката е посочено, бруто тегло 9540 кг и нето тегло 8100 кг. Задължението на превозвача се отнася до теглото на стоката при първоначалния й прием, относно което по делото не са събрани категорични доказателства да е отразено неточно в процесната товарителница и придружаващите превоза документи. Превозвачът не е задължен да проверява теглото на стоката при всяко измерване на съответния контролно пропускателен пункт, като възможността за депозиране на възражения се преклудира със съставянето на товарителницата при товаренето на стоката, поради което разликите в теглото, измерени на отделните гранични контролно-пропускателни пунктове, през които е преминавал товарният автомобил нямат отношение към депозирането на писмено възражение. Независимо от това, липсата на отразено възражение от превозвача за теглото на превозваната стока в товарителницата, която я придружава при превоза, само по себе си, не може да наложи извод за това, че подсъдимият е знаел, че превозва различна от документираната стока, в частност високорисково наркотично вещество, какъвто извод е направил въззивният съд в мотивите към осъдителната присъда / л.20 от същите/. Направеният извод е абсолютно голословен и не почива на конкретни факти, включително и за невярно отразеното тегло на превозваната стока, вписано в товарителницата, за което по делото не са налични категорични доказателства. В същата насока следва да се разглежда и доводът за липсата на надлежна регистрация на дружеството получател на стоката в Полша и мястото на доставка. По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият е бил уведомен за тези обстоятелства, като включително и дружеството изпращач на стоката, съгласно показанията на неговия управител не е разполагало с тази информация. Изцяло в сферата на предположенията са изводите, че подсъдимият би доставил стоката на място, различно от посоченото в документите за превоз, поради активната мобилна комуникация с ползвателите на телефонните номера, установени от експертизата на мобилния му телефон, без такова поведение от страна на подсъдимия реално да е осъществено. Превратно са тълкувани и обясненията на самия подсъдим относно информацията, която се разменя при превоза касателно мястото на доставка. В същите не се съдържат данни за промяна на първоначално договореното място на доставка / вписано в документите за превоза/, което да му е било съобщено и той да се е съгласил да достави стоката на различно място. В този смисъл доводите на въззивния съд са в пълен разрез с правилата на формалната логика и тълкуването на доказателствата, поради което не могат да бъдат възприети за правилни. На последно място, отчетеното от въззивния съд в подкрепа на субективната съставомерност на деянието, несъответствие в обясненията на подсъдимия относно обстоятелството по какъв начин е узнал за предходната спедиция на стоката, на базата на което е изведен фактическият извод, че подсъдимият е бил уведомен за това от неустановен по делото съучастник, също е резултат на превратен доказателствен анализ. В мотивите към първоинстанционната присъда същото обстоятелство е обективно анализирано, като е отчетено, че съгласно обвинението разговорите по темата/ независимо между кои лица/ са водени преди подсъдимият да е бил информиран за наличието на наркотично вещество в товара, респективно не може да бъде оценено като косвен довод в подкрепа на неговата виновност. Единственият довод за косвени обвинителни доказателства, с който ВКС се съгласява е проведената активна комуникация на подсъдимия по време на превоза с мобилни телефонни номера от различни страни на произход, за които подсъдимият не съобщава конкретни данни. Възприема се и тезата на контролираните съдилища,че подобна кореспонденция не е обичайна и косвено свидетелства за това, че превозваният товар представлява интерес за различни лица, които не са легално свързани със собственика на превозваната стока или с посочения получател. В същия смисъл, с известна уговорка може да се разглежда и икономическата страна на сделката, разгледана съвместно с данните за съдържанието на проведените разговори и получените съобщения с неустановените по делото лица. Посочените косвени доказателства не могат да се определят като свързана верига, която еднозначно да води до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия в извършването на контрабандния превоз на наркотично вещество и да ангажира наказателната му отговорност. С оглед изложеното, фактическите констатации на въззивния съд остават доказателствено необезпечени и основани на превратна оценка на доказателствените източници, което е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите и представлява съществен процесуален порок при неговото формиране, който налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, наличните доказателства следва да бъдат оценявани съгласно действителното им съдържание и смисъл, като релевантните за обвинението факти се установят в съответствие с изискванията на процесуалния закон по чл.13, 14 и 107, ал.5 от НПК. В зависимост от приетите за установени правно значими факти следва да се обективира и волята на съда за тяхната оценка по приложимото материално право Касационният контрол по приложението на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е възможен само при юридически правилно формирано вътрешно убеждение по фактите, което по делото липсва, поради което е невъзможно да бъде упражнен в настоящото касационно производство. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/11.11.2019 г., постановена по в.н.о.х.д. № 372/19 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, Наказателно отделение 3-ти наказателен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: