Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 27.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1193 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец- министъра на финансите, представляващ Държавата, подадена чрез старши юрисконсулт при ТД на НАП – гр.С. против въззивно решение № 348/14.07.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 70/2017 г., с което е била потвърдена присъда от 15.06.2016 г. по НОХД № 1782/2014 г. на Софийския градски съд. С жалбата е заявено наличието на касационното основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претенциите на касатора са насочени единствено към гражданскоотхвърлителната част на обжалвания съдебен акт, като нарушението на закона се твърди поради несъобразяване с настъпилата за държавата вреда в резултат на действията на подсъдимия, респективно наличието на основание да бъде ангажирана деликтната му отговорност, както и с константната практика на ВКС. Отправеното искане е за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер. В с. з. пред ВКС жалбата се поддържа от процесуалния представител на гражданския ищец по изложените в нея съображения. Подсъдимият и упълномощеният му защитник поддържат лично представеното в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК възражение против касационната жалба и молят за оставянето и без уважение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба поради липса на противоправно поведение от страна на подсъдимия, относимо към предявения граждански иск. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда Софийският градски съд е признал подсъдимият Е. В. Д. за невиновен в това, че за периода от 14.11.2005 г. до 16.01.2006 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на търговското дружество [фирма], подавал пред органите на данъчната администрация - офис “О.” към НАП, съответните декларации и отчетни регистри - дневници за покупки и продажби, избегнал плащането на данъчни задължения на посочения търговец по Закона за данък добавена стойност (обн. ДВ бр. 153/98 г., отм. ДВ, бр. 63/04.08.2006 г.) в особено големи размери - като потвърдил неистина в декларации подадени съгласно чл. 100 от ЗДДС / обн. ДВ, бр. 153/98 г., отм. ДВ, бр. 63/04.08.2006 г., ДВ. бр. 111 от 21. 12. 1999 г./ - престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /редакция ДВ, бр. 62/97 г./, вр. чл. 255, ал. 1 /редакция ДВ, бр. 62/97 г../, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал.1 от НК, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С присъдата предявеният от Министъра на финансите, представляващ държавата, граждански иск за сумата от 439 750 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното и изплащане е бил отхвърлен. Въззивното производство, образувано по протест на Софийска градска прокуратура и жалба от гражданския ищец е приключило със сега обжалваното потвърдително решение № 348/14.07.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 70/2017 г. Подадената от гражданския ищец касационна жалба е неоснователна. Прочитът на въззивния съдебен акт не установява материална незаконосъобразност или противоречие с мотивната част на постановеното от касационната инстанция ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС. Точка втора от същото съдържа отговор на въпроса за принципната допустимост на гражданския иск в наказателното производство на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди на държавата в резултат на неплатени данъчни задължения, предмет на обвинението. Тази преценка, предхождаща разглеждането на производството и очертаваща процесуално легитимираните субекти да встъпят в същото като страни е безспорно различна от преценката относно основателността на предявения граждански иск. Последната е такава по същество и следва да бъде направена след изясняване наличието на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД, доколкото съгл. посочената норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Уважаването на претенцията за имуществена обезвреда е обусловено не само от констатацията за претърпяната от пострадалото лице вреда, но и от наличието на причинно-следствена връзка между същата и виновното поведение на подсъдимия, което осъществява деликт. Известно е, че поради акцесорният си характер, гражданският иск в наказателното производство споделя съдбата на обвинението. При отсъствие на извършено престъпление, едновременно съставляващо и граждански деликт, и липса на данни за претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от деянието, липсва и основание за уважаване на предявения граждански иск. Направените от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд в този смисъл изводи почиват на приети фактически положения, от които настоящата инстанция е обвързана съобразно с правомощията си на съд по правото. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348/14.07.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 70/2017 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: