1 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 26 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Ивайло СИМОВ, изслуша докладваното от председателя ЛОЗАН ПАНОВ наказателно дело № 1622/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. Р. В. за възобновяване на нохд № 2097/2007 г. на Районен съд /РС/ - Плевен, отмяна на обявената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането за възобновяване се посочва, че осъденият не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, че не е получил препис от обвинителния акт и книжа по делото, като по време на разглеждане на делото не се е намирал в България. В заседанието пред касационната инстанция служебният защитник на осъдения М. Р. В. - адв. С., поддържа искането за възобновяване, като бъде отменена присъдата и делото - върнато за ново разглеждане, поради това, че осъденият не е знаел за постановената присъда. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Счита искането за неоснователно, доколкото не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като В. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство, разяснени са му задълженията в това му качество и неизпълнението на тези задължения е довело до невъзможност да му бъде връчен препис от обвинителния акт. Осъденият М. Р. В. моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото, за да може да участва в процеса и да защити правата си. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения М. Р. В., е процесуално допустимо - подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 6 от 14.01.2008 г., по нохд № 2097/2007 г., РС-Плевен е признал М. Р. В. за виновен в това, че на 02.02.2007 г. в [населено място] е управлявал МПС: л.а. марка „марка“ с ДК [рег.номер на МПС], без съответното свидетелство за управление, след като е наказан за същото деяние по административен ред – с НП № 1333/06.03.2006 г., издадено от началника на Второ РПУ – [населено място], поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването на така наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. Присъдата не е била предмет на въззивен инстанционен контрол и придобила юридически стабилитет на 29.01.2008 г. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда, по реда на извънредния способ за проверка, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него на досъдебната фаза и за продължаването му в последващата фаза пред съда, е предоставено от чл. 423 от НПК. Очертаните процесуални предписания са логическа последица от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) /чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d"/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и от защитата, или реализирани по служебен почин от съда. Разпоредбата на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда относно спазването на процесуалните гаранции на правото на защита и по приложението на материалния закон. Правото на обвиняемия /подсъдимия/ да участва лично в наказателния процес има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, да препятства постигане на целите в чл. 1 НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за разследване, в рамките на очертаната от чл. 269, ал. 3 от действащия НПК процедура. Приложената по наказателното дело документация обосновава категорични изводи, че М. Р. В. е участвал при досъдебното разследване, но съдебното производство по нохд № 2097/2007 г. на РС - Плевен е проведено в негово отсъствие. М. Р. В. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1от НК, с постановление от 01.06.2007 г., предявено му лично на същата дата, след което е разпитан. Посочил е адрес за призоваване в [населено място], [улица], а като обвиняем е поел задължението да не го променя и при смяната му своевременно да уведоми съответния орган. На същата дата материалите от досъдебното производство били предявени на искателя, за което е съставен протокол с положен от последния саморъчен подпис и в присъствието на служебния защитник. След реализираната процесуално-следствена дейност, Районна прокуратура - Плевен е внесла обвинителен акт срещу М. Р. В. в съответния първостепенен съд, който насрочил образуваното нохд № 2097/2007 г. за разглеждане в открито заседание на 14.01.2008 г. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 14.01.2008 г., за която дата осъденият бил редовно призован чрез съпругата си, от известния по делото адрес - [населено място], [улица], която приела призовката, препис от обвинителния акт и разпореждане на РС - Плевен, без забележки. В съдебното заседание на 14.01.2008 г. осъденият не се явил без уважителни причини и предвид редовната процедура по призоваването му, РС –Плевен след като е положил необходимите процесуални усилия за осигуряване на неговото участие в съдебната фаза на наказателния процес, е дал ход на делото в присъствие на назначен служебен защитник. В рамките на задочна процедура е проведено съдебно следствие, приключило с присъда № 6 от 14.01.2008 г. по нохд № 2097/2007 г. на РС-Плевен. Очертаната фактология сочи на визираната хипотеза на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК, въведена със законодателните изменения, в сила от 27.12.2008 година, изключваща възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден след изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 и чл. 269 НПК, и при проявена недобросъвестност от подсъдимото лице, обективирана в съзнателни изяви на противоправно отклонение от съдебната фаза на наказателния процес. Конкретиката, очертаваща процесуално поведение на осъдения, препятстващо присъствието му в съдебната фаза на наказателния процес по нохд № 2097/2007 г. на РС - Плевен, оценени във взаимовръзка с приобщената доказателствена съвкупност, значима за изясняване на релевантните за обвинението фактически положения, мотивират заключение за правилно приложена задочна процедура. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, сме изправени пред случай, в който искателят М. Р. В. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, като са му били разяснени задълженията да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган и да се явява на призоваване. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза, осъденият по собствена воля е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалния му статут, и е напуснал страната (както се посочва в самото искане за възобновяване), като не е уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. Следователно, с поведението си сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да се защитава. Както вече беше посочено, институтът на възобновяване на наказателните дела по реда на чл. 423 от НПК цели да възстанови конституционно установеното право на обвиняемия /подсъдим/, изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 55 от НПК и уредено като стандарт съгласно чл. 6, § 3, б. "с" и "d" от КЗПЧОС да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него в рамките на досъдебното и съдебно производство. Същият предпоставя кумулативна даденост на изискванията - задочно осъденото лице да не е знаело за наказателното преследване срещу него и незнанието да се дължи на причини, извън недобросъвестността му. При констатация, че правото на лично присъствие на обвиняемия /подсъдим/ е накърнено в резултат на незаконосъобразна процесуална дейност на компетентните органи /липса на надлежно уведомяване; нарушена процедура по призоваване; проведено задочно производство при отсъстващи предпоставки по чл. 269, ал. 3 от НПК или без осигуряване на процесуален представител, упражняващ адвокатска професия/, несъмнено осъденият основателно би се позовал на допуснати нарушения с негативно отражение върху правото на защита. Процесуален механизъм за санирането им е именно възобновяването на наказателното производство и свързаните с него отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт и връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия, когато е започнала задочната процедура. Когато обаче обвиняемият /подсъдим/ сам се е поставил в такова състояние, било защото е напуснал първоначално посочения адрес без уведомяване на съответните длъжностни лица, или се е укривал в страната и в чужбина, демонстрирайки нежелание да участвува в производството, липсва визираното в чл. 423, ал. 1 от НПК основание. В коментирания смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл. 362 от стария процесуален закон /ДВ, бр. 70 от 1999 г./ и на чл. 423 от сега действащия кодекс /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./, и на Европейския съд по правата на човека във връзка с претендираното несъблюдаване на чл. 6, т. 3, б. "с" и "d" от КЗПЧОС. ВКС и Съдът в Страсбург са категорични, че уведомяването на дадено лице за започналото срещу него наказателно преследване съставлява юридически факт с голяма важност и поради тази причина трябва да отговаря на условията за форма и съдържание, които могат да гарантират ефективното упражняване на процесуалните му права. При обективна даденост на фактически данни, доказващи че обвиняемият /подсъдим/ знае за наказателното преследване, за естеството и причината за повдигнатите обвинения, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне, е изключена обаче възможността на осъдения, след узнаване на постановената присъда да предизвика ново разглеждане на делото, при проведена в негово отсъствие досъдебна или съдебна процедура. Буквата и духът на чл. 6 от КЗПЧОС не забраняват на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите на справедливо гледане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство, освен ако след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителни причини или се е укрило Фактологията в разисквания казус, сочеща на надлежно привличане на М. Р. В. в качеството на обвиняем на 01.06.2007 г., предявено му лично и на осъществено впоследствие укриване, създало пречка за участието му в съдебната фаза на процеса, се субсумира от лимитираното в нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от НПК изключение. В подкрепа на изведеното заключение са и ограниченията в правния статут на обвиняемия /подсъдим/, произтичащи от взетата от компетентните разследващи органи мярка за неотклонение - подписка. Съгласно чл. 60 от НПК, подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемото /подсъдимо/ лице да не напуска местоживеенето си без надлежно разрешение, което М. Р. В. е дерогирал. Предложената аргументация формира убеждението на настоящия състав за липса на основания по чл. 423, ал. 1 от НПК, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. Р. В. за възобновяване на нохд № 2097/2007 г. на РС - Плевен, и за отмяна на присъда № 6 от 14.01.2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.