О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 114 С., 29.01.2014 г. Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….............…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3850 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8729 от 30.VІІ.2013 г. на [фирма]-С., подадена против определение № 1548 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 8.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2638/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу частта от определение на СГС, ГК, с-в І-8,от 18.ІІІ.2013 г. по ч. гр. д. № 12984/2011 г.: за спиране – на основание чл. 229, ал. 1, т. 7-във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ – на първоинстанционното пр-во, заведено по положителен установителен иск по чл. 422 ГПК на банката настоящ частен касатор, по отношение на и на ответните две софийски д-ва [фирма] и [фирма]: до произнасяне на съда по чл. 613 ТЗ „по приемането на процесното вземане”, независимо от обстоятелството, че за разлика от положението на останалите двама солидарно отговорни ответници с открити пр-ва по несъстоятелност, това не се отнасяло за горепосочените две д-ва. Оплакванията на кредитната институция са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се допуснело исковият процес по гр. д. № 12984/2011 г. по описа на СГС да продължи по отношение на ответните две търговски дружества, за които не съществували предпоставките по чл. 637, ал. 1 ТЗ за спирането му, като на банката частен касатор бъдат присъдени разноски за настоящето пр-во. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК банката частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: „Дали при субективно съединяване на искове срещу солидарно отговорни длъжници при условията на обикновено пасивно другарство, наличието на основание за спиране на исковото пр-во по смисъла на чл. 637, ал. 1 ТЗ по отношение на една част от ответниците обуславя спирането му изцяло – т.е. и по отношение на другата част от тях, за които не е налице основанието по този текст от търговския закон за спиране на делото?” В тази връзка се посочва и прилага определение № 347/11.V.2011 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по ч. т. д. № 106/2011 г., с което е било прието, че при искове, предявени срещу солидарни длъжници – обикновени другари, е налице възможност претенциите да бъдат решени по различен начин между тях и предвид това изискването за спиране на исковото пр-во по силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ за ответник, който е длъжник в открито срещу него пр-во по несъстоятелност, не може да бъде приложено за други ответници в същия исков процес, за които правилата на несъстоятелността не се отнасят. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя синдик както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи във връзка с представеното от банката частен касатор определение на състав от ТК на ВКС, че то не представлява противоречива съдебна практика, защото такава може да има само при наличие на влезли в сила актове на съдилища, „различни от ВКС”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 2/28.ІХ.2011 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., режимът на касационно обжалване на въззивните определения е сходен с този на обжалване на въззивните решения – по силата на препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК разглеждането на частната касационна жалба по същество е поставено в зависимост от посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК критерии. Това налага да се приеме, че мотивите на определението, с което касационният съд се произнася по същество на частната касационна жалба, следва да съдържат същите елементи, както решението по чл. 290 ГПК – изричен отговор на поставения правен въпрос /тълкувателни мотиви/ и мотиви относно правилността на обжалваното определение. Следователно, предвид представеното от частния касатор с изложението към жалбата му Опр. № 347/11.V.2011 г. на І-во т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 106/2011 г., първото от релевираните две основания за допустимост на касационния контрол в конкретния случай ще следва да бъде служебно преквалифицирано от такова по т. 2 – по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: произнасяне на въззивния съд с атакуваното определение по формулирания правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото в процесния случай САС е приел в мотивите към атакуваното определение, че в хипотезата на обикновено другарство, учредено от ищеца / [фирма]-С./ „чрез предявяване на исковете с обща искова молба срещу всички солидарни длъжници и наличие на предпоставките по чл. 210 ГПК, съдът дължи общо разглеждане на исковете в едно производство и произнасяне по същите с едно решение или то (пр-вото) следвало да приключи с решаването на спора по дължимостта на претендираната сума от ответниците едновременно по всички субективно съединени искове”. Според САС недопустимо било това пр-во да бъде спряно по част от исковете, а по останалите да продължи, „както и да приключва поетапно за всеки от субективно съединените искове, с отделни решения”. Докато с приложеното определение на състав от ТК на ВКС, постановено в частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК, е било прието, че: „При искове, предявени срещу солидарни длъжници – обикновени другари (издател на запис на заповед и авалист – бел. на ВКС), е налице възможност исковете да бъдат решени по различен начин между двамата другари, с оглед което изискването за спиране на производството по делото по силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ да ответника, който е длъжник в пр-во по несъстоятелност, не може да бъде приложено за другия ответник в исковото пр-во, спрямо когото правилата на несъстоятелността не се отнасят. При констатираното по-горе противоречие на обжалваното въззивно определение с тази задължителна практика на ВКС, ще следва първото да бъде допусне до касационен контрол. В процесния случай първостепенният съд, разглеждащ положителен установителен иск на банката настоящ частен касатор с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу четирима ответници, посочени като солидарни длъжници в заявлението й по чл. 417 ГПК, е спрял това исково пр-во изцяло - на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК-във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ, независимо от това, че пр-во по несъстоятелност е било открито само по отношение на трима от тях: едноличния търговец от [населено място] В. П., действащ с фирмата „К.-Д. П.”, [фирма]-С. и [фирма]-С.. Следователно неправилно първоинстанционното пр-во по положителния установителен иск на [фирма] е било спряно и по отношение на длъжника [фирма]-С.. При ангажираните в частното въззивно пр-во пред САС доказателства, че постановеното срещу софийското [фирма] решение по чл. 630 ТЗ е било обезсилено, незаконосъобразно въззивната инстанция е споделила крайния извод на първостепенния съд, че делото не следва да продължи своя ход срещу ответниците [фирма]-С. и [фирма]-С., оставяйки спряно спрямо петричкия ЕТ и софийското [фирма]. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1548 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в от 8.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 2638/2013 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение (без номер) на СГС, І ГО, 8-и с-в, постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК-във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ по гр. дело № 12984/2011 г. В ЧАСТТА досежно допуснатото спиране на исковото пр-во на това основание и по отношение на ответниците [фирма]-С. и [фирма]-С.. В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия по положителния установителен иск на [фирма] срещу горепосочените ответници [фирма]-С. и [фирма]-С., който да се произнесе и за претендираните от банката разноски за настоящето частно касационно пр-во. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2