О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 гр. София, 05.04.2017 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 335/2017 г. като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на Д. П. С. против определение от 09.02.2017 г. на ХІІІ въззивен състав на СГС по ВНОХД № 4595/16 г. по описа на същия съд, с което е върната подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 24 на 09.01.2017 г. Частният жалбоподател не е съгласен с обжалваното определение и счита, че касационната му жалба следва да бъде разгледана. Прокурорът от ВКП е на становище, че постановеното по ВНОХД № 4595/16 г. решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Касационната жалба на частния жалбоподател С. се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване по закон съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С решение № 24 от 09.01.2017 г. по ВНОХД № 4595/16 г., СГС на основание чл.338 от НПК е потвърдил присъда № 2689 от 14.04.2016 г., постановена по НОХД № 10240/13 година по описа на СРС, с която подсъдимият Д. П. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият С. бил осъден да заплати в полза на Х. Г. А. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като до пълния размер от 7 000 лв. гражданският иск бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданския иск. Подсъдимият С. останал недоволен от решението на въззивната инстанция и подал касационна жалба срещу съдебния акт. С атакуваното пред настоящия съдебен състав определение, СГС върнал на подателя касационната жалба, като приел, че потвърдителното решение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. При преценката на тези данни ВКС намира, че въззивният съдебен състав е действал процесуално законосъобразно. Постановеното от него решение № 24 от 09.01.2017 г. не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от подсъдимия С. касационна жалба е правилно върната на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК. Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационен контрол подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, с които не е приложен чл. 78а от НК. Атакуваното от частния жалбоподател потвърдително решение, постановено от окръжния съд като въззивна инстанция не се включва в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове и подадената срещу него касационна жалба е била законосъобразно върната като процесуално недопустима. С оглед тези съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 454 от 09.02.2017 г. на ХІІІ въззивен състав на СГС, с което е върната подадената от Д. П. С. касационна жалба срещу решение № 24 от 09.01.2017 г. по ВНОХД № 4595/16 г. по описа на Софийския градски съд. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.