Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр. София, 25.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1083 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения В. В. Д. за възобновяване на НОХД № 499/2013 г. на Специализирания наказателен съд и отмяна на постановеното по него определение от 05.04.2013 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК, като подсъдимият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 59 от НК е било приспаднато задържането му с под стража и под домашен арест. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и неговия защитник, са релевирани доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че на ДП е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в привличане на Д. като обвиняем без да се конкретизира, че към момента на извършване на деянието той е бил непълнолетен. Поради това е било нарушено правото му на защита да узнае обвинението и да упражни процесуалните си права. Изтъква се и довод за нарушение по чл. 116 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на ДП. Прокурорът от ВКП отчита, че към момента на привличане на лицето като обвиняем не е било посочено, че той е непълнолетен, но впоследствие това е било отразено в споразумението и наказанието е било определено във вр. с чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Проверката на материалите по делото демонстрира, че действително, към момента на привличане на В. като обвиняем, не е било посочено качеството му на непълнолетен, доколкото същият е [дата на раждане] , а деянието е било извършено в периода м. май 2010 г. - 08.08.2010 г. В тази връзка ВКС намира, че на ДП е било допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните му права в хода на производството по одобряване на сключеното споразумение между него и прокурора. В писмената му форма, представена на Специализирания наказателен съд, както и в съдържанието, вписано в протокола от с. з. на 05.04.2013 г., е отразено, че наказанието се налага на основание чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, вр. чл. 55 ал. 1 от НК. Макар това поначало да не е никак прецизно, тъй като и в текстова форма следва да се посочи качеството на дееца като непълнолетен, в конкретния случай не може да се приеме, че този пропуск е довел до ограничаване правото на защита на осъденото лице. Същият е бил защитаван от упълномощен защитник и е направил информиран избор да подпише споразумението. Наложеното му наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода е съобразено с редукцията, предвидена за непълнолетни в чл. 63 ал. 1, т. 3 от НК и то е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Нарушението по чл. 116 от НПК е посочено само формално без никаква конкретика, като събраните на ДП доказателства опровергават неговата основателност. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Д. В. за възобновяване на НОХД № 499/2013 г. на Специализирания наказателен съд и отмяна на постановеното по него определение от 05.04.2013 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.