Ключови фрази
Отмяна на дарението * издръжка на дарител * наследяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

София 27.04. 2010 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и десета година в състав:

Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4078/2008 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. М., град С., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение от 12.05.2008 г. по гр. дело № 3427/2007 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение от 30.07.2007 г. по гр. д. №11530/2006 г. на Софийския районен съд и е уважен искът на А. Д. М. срещу касатора за отмяна дарението на ½ идеална част от дворно място, находящо се в град С., ул. „П” №68, цялото от 808 кв.м., съставляващо парцел **** V - 424, от квартал 207 по плана на София, м. „Г”, при съседи: М. Т. , Ив. Т. , ул. „П” и ул.”607-ма / без сградата, построена в същия УПИ/, което дарение е оформено с нотариален акт №195/13.09.1993 г. на І-ви нотариус при СРС. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че дарителят има нужда от издръжка. Не е съобразил, че при определяне на нуждата от издръжка следва да се вземат предвид не само доходите на дарителя от трудовата му дейност, но и възможността да се издържа с оглед притежаваните огромни парични средства, недвижими имоти и лек автомобил.

Ответницата по касационната жалба А. Д. М., град С., оспорва жалбата.

С определение №150 от 30.12.2008 г. по гр. д. №4078/2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.2008 г. по гр. дело № 3427/2007 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това какво се разбира под „нужда от издръжка” по смисъла на разпоредбата на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД.

Според едни съдебни решения нуждата от издръжка на дарителя се определя само от неговия постоянен, ежемесечен доход без да се съобразяват инцидентно получаваните приходи и притежаването на недвижими имоти и МПС. Според други - при определяне „нуждата от издръжка” на дарителя по смисъла на разпоредбата на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД следва да се вземат предвид не само доходите от заплата и пенсия, т.е. неговия постоянен, ежемесечен доход, но и всички други реално съществуващи възможности за допълване на доходите като отдаване под наем на свободна жилищна площ и т.н.

Правилно е второто разрешение. По начало договорът за дарение е безвъзмезден. Когато обаче са налице възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсена от него помощ от надарения, законът задължава последния да окаже исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение води до възможност за отмяна на дарението. По този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител възвръща имота в патримониума си и може да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот. Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани това имущество, не са достатъчни за преживяването му.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като нуждата от издръжка на дарителя се определя само от неговия постоянен, ежемесечен доход без оглед на цялото притежавано от него имущество. В случая по делото е безспорно установено, че ищцата А. Д. М. е дарила на касатора през 1993 г. ½ идеална част от дворно място, находящо се в София. През 2006 г. е поискала от надарения издръжка в размер на поне 100 лв. месечно Приблизителният и месечен доход е около 257 лв., а за издръжката и са необходими 263 лв. През 2005 г. е продала недвижим имот за сумата 130 000 евро. След това в началото на 2006 год. е купила апартамент в София за сумата 47 500 евро. Притежава и ателие в град С.. Ето защо изводът на въззивния съд, че ищцата е изпаднала в нужда от издръжка е неправилен. При безспорно установеното притежавано значително имущество, описано по-горе, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка.

При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на иска.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за липсата на нужда от издръжка трябва да се отмени въззивното решение и искът да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода на спора ответницата по касационната жалба трябва да бъде осъдена да заплати на касатора 1034.90 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 12.05.2008 г. по гр. дело № 3427/2007 г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. М., град С., срещу Л. Д. М., град С., иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна дарение на ½ идеална част от дворно място, находящо се в град С., ул. „П” №68, цялото от 808 кв.м., съставляващо парцел **** V - 424, от квартал 207 по плана на София, м. „Г”, при съседи: М. Т. , Ив. Т. , ул. „П” и ул.”607-ма / без сградата, построена в същия УПИ/, което дарение е оформено с нотариален акт №195/13.09.1993 г. на І-ви нотариус при СРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА А. Д. М., град С., да заплати на Л. Д. М., град С., 1034.90 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.