Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правомощия на въззивната инстанция при ново разглеждане на делото * реституция * преустройство * одържавени недвижими имоти * преклузия * съсобственост * трето лице

Р Е Ш Е Н И Е

№ 793

София, 12.11.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 80 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 643/10 от 11.07.2010г. по касационна жалба на С. Д. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 319 от 09.10.2009г., постановено по гр.д.№ 390/2007г. на Р. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 139/12.07.2004г. по гр.д.№ 644/2002г. на Р. РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 от ЗС против [фирма][населено място] за отстъпване на собствеността и предаване на владението на едноетажна масивна пристройка със застроена площ около 82 кв.м., изградена в поземлен имот 674 от кв.73 по плана на[населено място], [улица]
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че.въззивният съд при второ въззивно разглеждане на делото се е произнесъл по въпроси, които са преклудирани с отменителното решение на ВКС, не е изпълнил задължителните указания в нарушение на чл. 218з от ГПК /отм/ и е формирал необоснован извод относно това, че процесното помещение – избен и приземен етаж от пристройка, използвани за пералня, не е отчуждено по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищеца Н. И. Л., починала на 25.12.1967г. и за необоснованост на решението..
Ответникът по касация [фирма] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Р. окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сега съществуващото перално помещение със застроена площ 80,45 кв.м. е отчужденото по ЗОЕГПНС, като пристройка от 40 кв.м., но тъй като тя не е описана изрично в решение № 1619/15.09.1949г. за отчуждаване по ЗОЕГПНС, одобрено с ПМС № 11404.08.1949г. от наследодателката на ищеца Н. И. Л., а е описана в решенията, с които останалите части от имота са отчуждени от други лица, ищецът не се легитимира като неин собственик на основание реституция по З.. Това решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото след като с решение по гр.д.№ 408/2006г. ВКС е отменил първото решение на Р. ОС по гр.д.№ 693/2005г. и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се изследва дали отчуждения по ЗОЕГПНС имот съществува във вида, в който е бил отчужден и как се съотнася той ако е запазен към постройката в сегашния й вид. При новото въззивно разглеждане на делото, съдът е изследвал поставения въпрос с комплексна тройна СТЕ, установил е, че хоризонтално сградата е запазена, пристроено е стълбище за втори етаж и е надстроена, но отчуждената част е запазена. Искът обаче е отхвърлен, защото тази пристройка не била отнета от наследодателката на ищеца, която е преживяла съпруга на наследодателя Иван Г. Л., придобил дворното место, върху което е построен хотела и пристройката с н.а. № 41, рег. 63 от 28.01.1911г
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е: при връщане на делото за ново разглеждане от ВКС от кое процесуално действие следва да започне и в какъв обем дължи обсъждане на обстоятелствата по спора. Въззивният съд и обсъдил отново дали процесната сграда – едноетажна масивна пристройка е отчуждена по ЗЕИГПНС от наследодателката на ищеца. Този въпрос е бил спорен при първото въззивно и касационно разглеждане на делото, но с отменителното решение е прието, че от наследодателката на ищеца е отчуждена сграда с такава характеристика. Делото е върнато за ново разглеждане за изясняване дали тя съществува във вида, в който е била отчуждена. С Решение № 201/13.03.2003г. по гр.д.№ 854/2002г. на ВКС V гр.о., решение № 822/30.12.2003г. по гр.д.№ 372/2003г. на І гр.о. на ВКС, Р № 153 от 14.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 116/2009 г., II т. о. е прието, че при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция следва да започне от онова процесуално действие, послужило като основание за касиране на решението и че въпросите, разрешени при първото касационно разглеждане на делото се преклудират. Настоящият състав споделя приетото в тази съдебна практика и намира, че въззивния съд при новото разглеждане на делото е нарушил процесуалния закон – чл. 218з от ГПК /отм/, като отново е обсъждал въпроса и е изложил мотив, че имота не е бил отчужден от наследодателката на ищеца. Този въпрос вече е бил обсъждан от ВКС и извода е намерен за необоснован.
По втория правен въпрос -.за кои лица настъпва рестиутцията по З. – тези, от които е отчужден имота, или от действителните собственици, решаващият извод на въззивния съд противоречи с приетото в решение № 2631/24.11.2005г. по гр.д.№ 1738/2004г. на ІV гр.о. на ВКС, съгласно което отчуждаването, респективно реституцията засяга действителния собственик, а възникналия спор между лицето, от което е отчужден имота и действителния собственик се разрешава по общия исков ред. Реституцията по З. настъпва по право при наличие на предпоставките, визирани в чл. 1 от З., една от които е лицата, от които е отчужден имота по ЗОЕГПНС да са собственици, или техни наследници. Факта на отнемане на имота от несобственици не ги прави собственици. Разпоредбата на чл. 3 от З., предвиждаща, че правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта на отнемането от тях, или от техните праводатели цели да улесни процеса на реституция, но по силата на тази норма лица, от които е отчужден имот по ЗОЕГПНС, но не са били собственици не могат да станат такива. З. не прехвърля право на собственост, а възстановява това право в патримониума на бившите собственици, или техните наследници, което са притежавали към момента на отчуждаването, респективно отнемането. По тези съображения, изводът на въззивния съд, че имота следва да се възстанови на лицата, от които е отнет независимо дали наследодателката на ищеца е била собственик на 1/5 ид.ч. от него противоречи на материалния закон – чл. 1 от З..
Допуснатото противоречие с материалния закон и процесуалните правила е основание за отмяна на възивното решение. При настоящото второ касационно разглеждане на делото не се налага събиране на нови доказателства, поради което спора следва да бъде решен по същество:
По делото е изяснено, че с н.а. № 41/1911г. Иван Г. Л. е купил празно дворно место, идентично с имот 674 от кв.73 по сега действащия план на[населено място], в което през 1912г. е изграден хотел на два етажа и едноетажна сграда – пристройка към него. Купувачът умира на 04.09.1938г. и оставя за свои наследници преживяла съпруга Н. И. Л. и син Б. И. Л.. Ищецът е Наследник на преживялата съпруга Н. И. Л., която го е осиновила с определение 160/1958г. на Г. ОС. От наследодателката на ищеца Н. И. Л., починала на 25.12.1967г. .с решение № 1619/15.09.1949г. одобрено с ПМС № 114/04.08.1949г. е отчуждена 1/5 ид.ч. от бивш хотел “С.” на два етажа, състоящ се от 28 стаи, 3 коридора.. застроен върху 311 кв.м. и незастроено дворно место от 100,60 кв.м. От сина Б. И. Л. са отчуждени 2/5 ид.ч. от хотел “С.” с решение, потвърдено с ПМС № 96/04.08.1949г. В това решение не са описани сградите и имота, предмет на отчуждаване. С решение № 903/16.08.1948г. , потвърдено с ПМС № 41/04.08.1949г. от Б. П. Н. и Н. Б. Николова са отчуждени 2/5 ид.ч.от триетажна сграда – бивш хотел със застроена площ 170 кв.м., пристройка, застроена на 40 кв.м. С А. № 367/28.12.1950г. са актувани за държавни двата надпартерни етажа от триетажната сграда – хотел и едноетажна масивна пристройка. В съставения протокол-опис едноетажната пристройка е описана като отнета изцяло. По делото не се твърди и не се установява между наследниците на Иван Л. да е извършвана делба, или някой от тях да е придобил останалия в наследство имот, находящ се в[населено място] на [улица], т.е. към момента на отчуждаването имота е бил съсобствен и е отчужден като такъв. В решението по ЗОЕГПНС, касаещо имотите на Н. И. Л. е описана общо застроената площ в имота, която за всички постройки е около 300 кв.м. /виж т. 7 от последната СТЕ с в.л. П., К. и Л./ При установеното, че е актувана за държавна цялата едноетажна пристройка на основание трите решения на комисията по ЗОЕГПНС, във всяко от които имота е описан по различен начин, но отчуждените идеални.части изчерпват целия имот, следва да се приеме, че наследодателката на ищеца е била съсобственик на едноетажната пристройка, отчуждена по ЗЕОГПНС. Противен извод би бил необоснован
В протокол-опис от 1950г. за завземане на имота едноетажната пристройка е описана с площ 40 кв.м., но като състояща се от три стаи и коридор, чиято застроена светла площ съответства на тази квадратура, видно от заключенията на единичната СТЕ, приета от РС и на последната тройна СТЕ.. В протокол от 25.05.1965г. на комисията за замяна на имота между МВР и Ц. и за оценка от.м. 07.1967г. едноетажната пристройка е описана като непроменена от построяването й през 1912г. От показанията на разпитаните свидетели М. и Б. в с.з. на 19.11.2002г. се установява, че при изграждането на хотел “С.” през 1971г. в двора е съществувала едноетажната сграда, която е била извън строителното петно и не е била съборена до 1973г. до когато първия свидетел има впечатления. Св. Б. – управител на хотел “С.” от 1978 до 1984г. установява, че през този период е извършен ремонт на едноетажната сграда, която е преустроена в пералня, а изградения нов втория етаж е бил предназначен за здравен пункт. При реконструкцията са събаряни само вътрешни стени, а външните стени не са събаряни. Свалено е нивото на приземния етаж и плоча над него за втория етаж и е пристроено стълбище за него. В мазето под първия етаж не са правени ремонти. Квадратурата на сградата не била променяна. Тези показания се подкрепят от приетата последна СТЕ с в.л. П., К. и Л., които след анализ на всички доказателства и планове и след разкъртвания на места по фасадата установяват, че няма промени във външните хоризонтални размери и очертания на масивната част от сградата, предмет на отчуждаване. Пристроено е стълбище и пристройка в съседен имот. Изградена е нова плоча за тавана над първия етаж, направени са две напречни греди, необходими във връзка с надстрояването на сградата с втори етаж. В първия етаж са запазени старите зидове, като на западната фасада са отворени нови прозорците, на север е долепена пристройка в съседен имот без да се изгражда нова стена, на източната фасада са затворени прозорци, но тя е запазена от преди отчуждаването, което е установено чрез разкъртване и установяване наличието на тухли от стандарт, ползван пред 1912г. Сега площта, заключена между старите зидове е 80,47кв.м., показана на приложение № 2 към заключението /л. 272/. Изложеното доказва наличието и на третата предпоставка за реституция, - съществуването на сградата във вида, в който е била отчуждена. Съгласно задължителната практика – т.1 от ТР № 1/1995г. вътрешното преустройство, колкото и значително да е то, запазва обекта и не е пречка за реституцията му по З..
По изложените съображения, ищецът се легитимира като един от съсобствениците на едноетажната пристройка, /без втория етаж/, отчуждена от наследодателката му и трети лица по ЗОЕГПНС и възстановена по З.. Следва да се отбележи, че с решение № 364 от 01.07.2009г. по гр.д.№ 2121/2008г. е признато за установено по отношение на Община[населено място], че ищецът С. К. е собственик на 1/3 ид.ч. от пералня, бивша едноетажна пристройка, съставляваща първи етаж от сега съществуващата двуетажна сграда в имот 674 от кв. 73 по плана на[населено място]. Ответното дружество [фирма] е създадено, с решение № 301 от 27.07.1995г. на Общински съвет[населено място], като на основание решение № 31 от 28.12.1995г. Общината е внесла в капитала като апорт и процесната сграда. Тъй като реституционният ефект по З. е настъпил с влизането на закона в сила, още към 25.02.1992г., това решение на Общински съвет не произвежда вещно действие. От доказателствата по делото и становището на ответника се установява, че той ползва имота. Следователно и трите предпоставки на иска по чл. 108 от ЗС са доказани, поради което иска следва да бъде уважен. Обстоятелството, че ищецът не е собственик на целия процесен имот не е пречка за това, тъй като иска е предявен против трето лице, по отношение на което съсобственика може да иска ревандикация на цялата вещ.
Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски по представения опис до размер 2691,32 лв. Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК пред ВКС ищецът има право на възнаграждение за един адвокат, поради което се присъждат разноските по описа, представен в съдебното заседание, в какъвто размер са и доказани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 319 от 09.10.2009г., постановено по гр.д.№ 390/2007г. на Р. окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място], [улица] да отстъпи собствеността и предаде владението на С. Д. К. ЕГН-[ЕГН] върху едноетажна масивна пристройка /без новоизградения втория етаж и стълбището към него/ със застроена площ 80,47 кв.м., построена в поземлен имот 674 от кв.73 по плана на[населено място], ул.“А.”.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище[населено място], [улица] да заплати на С. Д. К. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2691,32 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: