2 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 02.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3356 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Б. Р. Б. срещу решение № 686/08.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3409/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 5289/17.07.2015 г. по гр. дело № 13624/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. – наследници и процесуални правоприемници на починалата в хода на процеса ищца М. Н. Б., като е развален договорът, сключен с нотариален акт № ... г., том ..., вх. рег. №.. ., дело № ... г., по силата на който първоначалната ищца М. Б. и Д. П. М. са прехвърлили на касатора-ответник апартамент № 3 на партерния етаж в [жилищен адрес][жк], [населено място], ведно с принадлежащите му зимнично и таванско помещение и идеални части от общите части на сградата и от портиерско жилище, срещу задължението на жалбоподателя да издържа и гледа прехвърлителите – негови баба и дядо, докато са живи, лично или чрез трето лице, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, и им гарантира почистване и грижи при болест и немощ, като М. Б. си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, както и Д. М. – съгласно нотариален акт № ..., том .., дело № ... г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено след отказ от иска по друго дело с идентичен предмет, както и за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в писмена защита. Ответниците по касационната жалба – ищците А.-Д. Б. В. и Н. Б. Б. в отговора си, в откритото съдебно заседание и в писмена защита излагат съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 22/09.01.2017 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато с оглед проверка процесуалната допустимост на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 12 от ГПК – относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора. Трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в посоченото от касатора, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и в множество други решения, приема, че съдът по същество е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка, обстоятелства по делото и върху закона. В противоречие с тази константна задължителна практика, която изцяло се споделя и от настоящия състав на ВКС, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд, при извършената от него преценка относно допустимостта на предявения по делото иск – по възраженията на касатора-ответник, е намерил за неотносими доказателства, представените от последния по делото, декларация от 09.07.2012 г. и молба от 23.07.2012 г. с нотариална заверка на подписа на първоначалната ищца М. Б., при което съдът не е обсъдил съдържанието на тези два документа, а лаконично и неясно е посочил единствено, че не може да се оттегли непредявен иск, че е недействителен отказ от права, ако се тълкува по-разширително декларацията, както и че с молбата са оттеглени пълномощия, дадени от ищцата на трето за делото лице. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил съдържанието на тези два документа, изходящи от първоначалната ищца по делото, в съвкупност с останалите доказателства и обстоятелства по делото, както във връзка с преценката относно процесуалната допустимост на предявения по делото иск, така и във връзка с неговата основателност. Неоснователни са обаче всички останали доводи и оплаквания в касационната жалба, включително – това, че горното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено. Това процесуално нарушение не е повлияло на правилността на изводите на въззивния съд както относно процесуалната допустимост на предявения по делото иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, така и относно неговата основателност. Съображенията за това са следните: Предходното дело между страните е било образувано (първоначално пред СРС – гр. дело № 42606/2011 г., после изпратено по подсъдност на СГС – гр. дело № 14145/2012 г.) по искова молба, подадена на 10.10.2011 г. от името на първоначалната ищца М. Б. чрез адв. В. Н., който е бил преупълномощен от (чрез) В. Н.. Тази искова молба е идентична по съдържание с исковата молба по настоящото дело, а именно – за разваляне процесния алеаторен договор поради неизпълнението му от страна на касатора-ответник от момента на неговото сключване. С декларацията с нотариална заверка на подписа ѝ от 09.07.2012 г. първоначалната ищца е заявила, че действителната ѝ воля в пълномощното за Н. била последната да се разпорежда единствено с банковите ѝ сметки, като с останалата част от съдържанието на пълномощното ищцата не била запозната и била подведена за него от дъщеря си Н. В.. Със същата декларация първоначалната ищца е заявила и че не желае да разваля процесния договор, а в случай, че са заведени дела за развалянето му, – че оттегля исковата молба, тъй като внукът ѝ – касаторът-ответник Б. Б. се е грижил и продължава да се грижи за нея и тя няма оплаквания и никакви забележки, че той не е изпълнил и не изпълнява задълженията си по същия договор. С молбата с нотариална заверка на подписа ѝ от 23.07.2012 г. първоначалната ищца е заявила, че оттегля пълномощното, дадено на В. Н., поради липса на доверие и извършена злоупотреба с нейни права; че оттегля и пълномощните, с които последната е преупълномощила адвокати, които водят делото от нейно име; че оттегля и исковете, заведени от нейно име от Н. или упълномощени от нея адвокати; и конкретно – че оттегля и предявения иск, изходящ от нея, по който е образувано предходното гр. дело № 42606/2011 г. по описа на СРС. Тази молба е била представена в съда на 27.07.2012 г., като с нова молба от 30.08.2012 г., подадена в съда на 03.09.2012 г., първоначалната ищца лично е поискала прекратяване на делото, тъй като е оттеглила иска си. С определение № 17286/26.10.2012 г. СГС, на основание чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на иска, е прекратил производството по образуваното пред него (след изпращането му по подсъдност) гр. дело № 14145/2012 г. Съобщение за това определение е било връчено на 29.10.2012 г. лично на първоначалната ищца, която не го е обжалвала и определението е влязло в сила на 06.11.2012 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело (както беше посочено – идентична по съдържание с предходната), е подадена на 21.11.2012 г. – отново чрез адв. В. Н., упълномощен от първоначалната ищца М. Б. с пълномощно от 10.11.2012 г., изрично дадено му за това, а именно – да заведе такава искова молба срещу касатора-ответник Б. Б. по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния алеаторен договор, като я представлява до приключване на делото пред всички инстанции. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, подписът за упълномощител в това пълномощно от 10.11.2012 г. е положен от първоначалната ищца М. Б.. Последната е починала на 26.11.2012 г. вследствие медикаментозно отравяне. По делото няма надлежно заявени твърдения и доводи, а и доказателства, от които да се направи извод, волята на първоначалната ищца да е била опорочена, както при подписването на декларацията от 09.07.2012 г. и молбите от 23.07.2012 г. и от 30.08.2012 г., така и при подписването на пълномощното от 10.11.2012 г. за адв. Н.. Изтъкваните в касационната жалба обстоятелства в тази връзка – скоро настъпилата смърт на първоначалната ищца и причината за смъртта ѝ, както и отсъствието на касатора-ответник от страната към този момент, също не могат да обосноват такъв извод. От горното следва, че поддържаните пред долустоящите инстанции възражения на касатора за недопустимост на иска, са неоснователни – настоящото дело е образувано след влизането в сила на определението за прекратяване на предходното дело, и първоначалната ищца лично и надлежно е упълномощила адв. Н. да я представлява по настоящото дело. Неоснователно е възражението за недопустимост на иска и на въззивното решение, поддържано и в касационната жалба, а именно, – че предвид съдържащото се в декларацията от 09.07.2012 г., категорично извънсъдебно признание на обстоятелствата, че касаторът-ответник се е грижил и продължава да се грижи за нея, и тя няма оплаквания и никакви забележки той да не е изпълнил и да не изпълнява задълженията си по процесния договор, първоначалната ищца „реално“ била заявила отказ от иска. Както в декларацията си от 09.07.2012 г., така и в двете си последващи молби от 23.07.2012 г. и от 30.08.2012 г. (последната подадена в съда на 03.09.2012 г.), първоначалната ищца ясно и еднозначно е заявила, че оттегля иска си, а не, че се отказва от него, и само около месец по-късно тя отново, но този път – лично е упълномощила същия адв. Н., с изрично даденото му пълномощно от 10.11.2012 г. – отново да заведе същия иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД срещу касатора-ответник за разваляне на процесния алеаторен договор, като я представлява до приключване на делото пред всички инстанции. С това изрично пълномощно първоначалната ищца по същия категоричен начин лично е изявила воля в насока, противоположна на изявената преди това в декларацията от 09.07.2012 г. и двете последващи молби от 23.07.2012 г. и от 30.08.2012 г., като с това по същество сама е отрекла и извънсъдебно признатите в декларацията ѝ обстоятелства за получено изпълнение от касатора-ответник по процесния алеаторен договор. Последният извод следва и от разпоредбите на чл. 36 от ЗЗД, предвид и идентичното съдържание на двете искови молби, с които развалянето на процесния алеаторен договор се иска от името на първоначалната ищца, поради неизпълнението му от страна на касатора-ответник още от момента на неговото сключване. С оглед на това, неоснователни са и оплакванията и доводите на жалбоподателя, че апелативният съд недопустимо, евентуално – в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано е обсъждал гласните доказателства по делото относно изпълнението, респ. – неизпълнението на договора за периода още от сключването му, а не само от момента на извънсъдебното признание в декларацията на първоначалната ищца или от момента, в който тя е получила съобщението за прекратяването на предходното дело и не го е обжалвала, до момента на подаването на исковата молба по настоящото дело. С оглед на това, неоснователен е и доводът на касатора, че периодът на неизпълнение бил само един месец, респ. – само десет дни, поради което бил незначителен с оглед интереса на кредитора. Касационната жалба не съдържа оплаквания и доводи против подробните мотиви на въззивния съд, в които – след самостоятелна съвкупна преценка на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, той е приел за установено, че касаторът-ответник само спорадично е предоставял парични суми на първоначалната ищца и съпруга ѝ, полагал е грижи за тях, като епизодично ги е водил на лекарски прегледи; че за целия период от сключването на договора до смъртта на прехвърлителката е престирал грижи лично за нея само за период от около една година, когато тя е пребивавала в Д., и тези грижи са били съвместни с нейната дъщеря – ищцата Н. Б. (майка на ответника), при която тя е била отседнала; че тази престация е осъществявана от ответника спорадично и откъслечно, не е била в дължимия обем и не е била непрекъсната във времето; че през лятото на 2012 г. първоначалната ищца е живяла извън София, в домакинството на трето лице, което евентуално се е грижило за нея. Въз основа на така установените обстоятелства, въззивният съд е достигнал и до решаващите си изводи по делото, че не само касаторът-ответник – съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, не е доказал изпълнение на процесния алеаторен договор, а и че по делото е доказано неизпълнението на договорното му задължение, като той не е осигурявал на първоначалната ищца и съпруга ѝ дължимите непрекъснати грижи и издръжка. Предвид приетото по-горе, че макар и категорично, направеното при оттеглянето на първия иск, извънсъдебно признание в декларацията от 09.07.2012 г. на първоначалната ищца за получено изпълнение по процесния договор, то по същия категоричен начин впоследствие е отречено от нея с изричното упълномощаване на адв. Н. отново да заведе същия иск за разваляне на договора поради неизпълнение, както и предвид пълното противоречие на това извънсъдебно признание, с установените от останалите доказателства по делото обстоятелства, категорично сочещи на неизпълнение на договора, неоснователно е и оплакването на касатора, че въззивният съд би бил достигнал до различен краен извод относно основателността на предявения иск за развалянето на договора, ако беше обсъдил и декларацията от 09.07.2012 г. и молбата от 23.07.2012 г. на първоначалната ищца; т.е. – неоснователно е и основното оплакване на жалбоподателя във връзка с правилността на въззивното решение, – че това допуснато от апелативния съд нарушение на съдопроизводствените правила, е съществено. Неоснователно е и последното оплакване в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, а именно, – че той е приел за доказан предявения иск, въпреки че нотариалният акт, в който е обективиран процесният алеаторен договор, бил събран от първата инстанция като доказателство по делото, след преклузивния срок за това. Във въззивната жалба на касатора-ответник не се съдържа оплакване за такова процесуално нарушение на първоинстанционния съд, поради което съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК апелативният съд не се е произнасял по този въпрос. Настоящата касационна инстанция от своя страна осъществява контрол по отношение само на въззивното решение, но не и относно процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция, ако те не са били релевирани пред въззивната такава. По изложените съображения, въпреки допуснатото от апелативния съд процесуално нарушение, същото не е съществено, и обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Предвид крайния изход на материалноправния спор и пред настоящата съдебна инстанция, на касатора-ответник не се следват разноски по делото, каквито той претендира, а съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК същият дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата В., претендираните и направения от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ в касационното производство, в размер 800 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686/08.04.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 3409/2015 г. на С. апелативен съд; ОСЪЖДА Б. Р. Б. да заплати на А.-Д. Б. В. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.