О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60680
гр. София, 13.12.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2521 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД /“МБАЛ „Пулс“ АД/ срещу решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 11 799/05.08.2020 г., с което е отменено решение № 3846/26.08.2019 г. по т. д. № 57/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за осъждане на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на „МБАЛ „Пулс“ АД сума в размер 123 479 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност по фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за месец май 2015 г., ведно със законната лихва от 28.02.2018 г., както и мораторна лихва за периода 01.07.2015 г. – 27.03.2018 г. върху сумата по главницата в размер на 34 352, 89 лв., и предявените от касатора искове са отхвърлени.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл с недопустимо, евентуално с неправилно решение. Допуснал е процесуални нарушения като не е изложил мотиви относно предявения на извъндоговорно основание иск, не е обсъдил в съвкупност доказателствения материал по делото и е тълкувал превратно част от уговорките в сключения между страните договор като е приел, че извършената надлимитна дейност не следва да бъде заплащана.
С оглед изложените твърдения в касационната жалба от „МБАЛ „Пулс“ АД е формулирано искане атакуваното решение на Апелативен съд София да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се уважат предявените искове. Претендира се присъждане на разноски.
В изложението на основания за достъп до касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК, които обуславят директен достъп до касационен контрол. Отделно от това, заявява наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като формулира въпроси, които според него са обуславящи изводите на въззивния съд и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните :
1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по поставения пред него правен спор, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“
2. „Следва ли въззивният съд при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод за основателност/неоснователност на предявения иск да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на страната, да изложи мотиви като даде отговор на изложените от въззиваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението?“
3. „Длъжен ли е въззивният съд при направени възражения за нищожност на клаузи от договора на няколко основания да се произнесе по всяко от тях?“
4. „Длъжен ли е съдът, сезиран с гражданскоправен спор, да зачете при постановяване на крайния съдебен акт влязло в сила съдебно решение на административен съд, с което последният е отменил изцяло административен акт от съществено значение за гражданското дело?“
5. „Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?“
6. „Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, за да установи действителната воля на страните, при положение, че в конкретния договор има противоречие в отделни клаузи, както и на част от тях с духа и целта на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/?“
Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, изр. II ГПК с твърдения, че въззивният съд се е отклонил от казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Отделно от това, в изложението са формулирани въпроси, отговорът на които според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са както следва :
7. „Може ли да се приеме, че има съгласие по смисъла на гражданското право на изпълнител по договор по чл. 59 ЗЗО с всички клаузи от същия /в т. ч. и очевидно неизгодните за изпълнителя – установяващи горни финансови граници /лимити/ на осъществяваната от него дейност/ с оглед правната природа на договора и факта, че НЗОК, като носител на публичноправни разпоредителни и контролни правомощия, има право едностранно да определя или изменя съдържанието му, респ. изпълнителят може само да подпише или не същия, предвид и последиците по чл. 59, ал. 3 ЗЗО, предвиждащи прекратяване на вече сключения договор при отказ на изпълнителя да сключи допълнителни споразумения?“
8. „Посочването на стойности в индивидуалните договори по чл. 59 ЗЗО с изпълнителите на медицинска помощ равнозначно ли е на обем на възложената на лечебното заведение работа, над който възложителят се освобождава от задължението си да плати, а изпълнителят се освобождава от договорното си задължение да оказва медицинска помощ от гарантирания пакет от здравни дейности на упражнилите правото си на избор здравноосигурени лица и по какъв начин това рефлектира върху правата на осигурените лица, които са ползватели на услугата, предмет на договора?“
9. „Нарушава ли се правото на здравноосигуреното лице на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, разписано в чл. 4, ал. 2 и чл. 5, т 10 от ЗЗО и равен достъп до здравеопазване по чл. 5, т. 5 ЗЗО, когато то не може да избере желаното от него лечебно заведение поради достигнат лимит на стойностите по индивидуалния му договор и трябва да бъде хоспитализирано в друго лечебно заведение? Нарушава ли правата по чл. 5 на здравноосигуреното лице и правото му на живот, гарантирано от чл. 28 от Конституцията, лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, което откаже да го приеме, поради достигнат лимит на стойностите, определени в индивидуалния му договор?“
10. „Разпределянето на средства за болнична помощ между лечебните заведения /на териториален принцип/ определя ли граница на отговорност на НЗОК при заплащане на медицински дейности, предоставени по отношение на задължително здравноосигурените лица в контекста на разписаните им в чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО права?“
Съдът е сезиран и с касационна жалба от „МБАЛ „Пулс“ АД срещу решение № 11 799/05.08.2020 г. в частта, с която Апелативен съд София е оставил без уважение молба на касатора за допълване на решение № 685/12.03.2020 г. Заявени са доводи за неправилно постановяване на съдебния акт, тъй като съдът дължи произнасяне по всеки от заявените при условията на евентуалност искове. Обстоятелството, че в мотивите на решението е обсъждана претенцията, основана на договорно основание, не е равнозначно на произнасяне по същата. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на решението и именно той е този, който сочи по каква претенция съдът се е произнесъл. В изложението се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ал. 2 ГПК. Твърди се, че постановеното от САС решение е в противоречие с практика на ВКС /решение № 216/2018 г. по гр. д. № 3752/2017 г. на ГО, решение № 152/2020 г. по гр. д. № 1037/2019 г. на II ГО, решение № 118/2018 г. по гр. д. № 3047/2017 г. на IV ГО, решение № 45/2017 г. по гр. д. № 3343/2016 г. на I ГО/ по процесуалните въпроси за задължението на съда да се произнесе по допустим основен иск, с който е сезиран, както и за предпоставките на закона за постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК. Навеждат се доводи, че решението противоречи и на практика на ВКС /решение № 238/06.04.2020 г. по гр. д. № 4277/2018 г. на IV ГО и т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса с коя част на решението /мотиви или диспозитив/ съдът се произнася по спора, с който е сезиран, с коя част на съдебния акт се обявява как са подведени фактите под правната норма и коя част от решението е източник на пресъдено нещо – мотивите или диспозитивът
От ответника по касация НЗОК е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба срещу основното решение на Апелативен съд София. Заявява се становище за липса на предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, обосноваващи достъп до касация, тъй като формулираните въпроси не съответстват на мотивите в обжалваното решение, а съдът не е допуснал грубо нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна норма, нито постановеното от него решение е явно необосновано. При изложените съображения е формулирано искане за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално за оставянето му в сила като правилно и законосъобразно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По втората касационна жалба от ответника не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационните жалби са подадени от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване актове, поради което същите се явяват процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорен въпросът относно наличие на сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 010633/27.02.2015 г. Не е спорен и въпросът, че през м. май 2015 г. изпълнителят „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД е предоставила на здравноосигурени лица медицинска помощ по 199 броя клинични пътеки, за които е издадена фактура № [ЕГН]/10.06.2015 г. за сумата 125 932 лв. За извършването на тези дейности болницата не е получила плащане. Съдът е констатирал, че по делото липсва спор и относно наличието на надвишени стойности по посочения договор, съответно е уважил възражението на НЗОК за липса на основание превишените стойности да бъдат заплатени. Изложил е в мотивите на решението си, че е налице законодателно въведен регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, по силата на който възложителят дължи плащане на извършената и отчетена дейност в рамките на определените с договора лимити. Акцентирал е на уговореното в чл. 40, ал. 1 от основния договор и чл. 40 от допълнително споразумение № 6/06.04.2015 г. към договора. Обосновал е извод, че изпълнителят се е съгласил с реда и метода на остойностяване на медицинските услуги, както и с установения месечен лимит. Обратният извод според въззивния съд би довел до неоснователно обогатяване на изпълнителя за сметка на бюджета на здравното осигуряване. Посочил е още в мотивите, че уговорката за установяване на лимит не е нищожна и не противоречи на чл. 52 от Конституцията на Република България и ЗЗО. Същата е в съответствие с принципите и икономическата логика на системата на задължителното здравно осигуряване, която следва да гарантира равен достъп до здравеопазване на всички здравноосигурени лица в страната в рамките на утвърдения годишен бюджет на НЗОК и в рамките на гарантирания пакет медицински услуги, предвидени в индивидуалния договор на всяко лицe, което ги предоставя, включително и на ищеца. Отделно е изложил мотиви, че съгласно изменението на клаузата на чл. 40, ал. 8 от допълнителното споразумение № 6 при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира листа на чакащите по чл. 22 от Наредба за правото на достъп до медицинска помощ. Като е преценил, че по делото не са наведени твърдения за осъществена надлимитна дейност по спешна диагностика и лечение, е направил извод, че нарушаване правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица е невъзможно, ако тази надлимитна дейност не бъде разплатена. Въз основа на тези доводи е мотивирал извод, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя ищец болнична медицинска помощ не следва да бъдат заплатени и е отхвърлил предявените при условия на евентуалност искове за заплащане на сумата от 123 479 лв. както на договорно, така и на извъндоговорно основание, а като резултат от това и заявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези изводи не са разколебани и от доводите за нищожност на процесните договорни клаузи.
Настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора основания за директен достъп до касационен контрол.
Твърдението за недопустимост на решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София се извежда от оплакванията за непроизнасяне на въззивния съд по отношение на евентуалния главен иск, заявен на извъндоговорно основание. Тези оплаквания по своето същество обаче следва да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 250 ГПК. Сочената разпоредба дава право на страна в исково производство да сезира съда с искане за допълване на решението, когато счита, че същото не обхваща целия спорен предмет по делото. Това право касаторът е упражнил, подавайки молба вх. № 9307/25.06.2020 г., по която има произнасяне с решение № 11 799/05.08.2020 г. по същото дело.
Доводите за очевидна неправилност на въззивното решение, наведени в касационната жалба, в значителната си част се покриват с основанията за неправилност, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК, а тези, касаещи прилагането на неотносима редакция на чл. 2 ЗЗО и несъществуващ смисъл, вложен в чл. 22 от Наредбата за достъп до медицинска помощ, всъщност не тангират с решаващите изводи на съда. Въззивното решение не е очевидно неправилно.
Основателно е искането за достъп до факултативен касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно отговор на поставения под номер пет въпрос : „Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?“ Същият е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и е включен в предмета на спора, поради което удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е разрешен в противоречие със служебно известна на състава практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 154/04.03.2021 г. по т. д. № 2530/2019 г. на ВКС, ТК, II ТO – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, съдът ще се произнесе с акта по същество, който ще бъде постановен по делото.
Достъп до касация следва да бъде отказан по втората жалба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика, доколкото ясно личи волята му от диспозитива на решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г., че отхвърля всички предявени искове. Както правилно е посочил и касаторът, диспозитивът е онази част от съдебното решение, която се ползва със сила не пресъдено нещо.
Касаторът дължи държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 3 156, 64 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 799/05.08.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 658/12.03.2020 г. по в. т. д. № 5126/2019 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер 3 156, 64 лв. При неизпълнение на указанията в срок производството по жалбите ще бъде прекратено.
След внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето на доказателства за внасянето й делото да се докладва за прекратяване.
Препис от определението да се изпрати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Пулс“ АД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .