2 Р Е Ш Е Н И Е № 152 С.,31.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Й. при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 881/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област С. срещу решение № 143 от 27.05.2010 г. по в. гр. д. № 208/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Смолянски районен съд решение № 444 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 515/2009 г., е отхвърлен предявеният от Областен управител на Област С. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на подписания между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място] анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996 г. Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че процесният анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996 г. не е нищожен поради липса на съгласие и че в случая е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД – сключване на сделка от лице без представителна власт, което води до нейната унищожаемост, а не до нейната нищожност. С определение № 287 от 03.05.2011 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед приетия за значим за конкретния спор въпрос: Налице ли е нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД на допълнително споразумение /анекс/, когато същото е сключено от субект, който не е страна или пълномощник на страна по основната сделка. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 26.07.2010 г. Релевира и изричен довод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. Третото лице-помагач на ищеца – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Областен управител на Област С. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на подписания между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място] анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996г., въззивният съд е приел, че процесният анекс не е нищожен поради липса на съгласие. В тази връзка решаващият състав е счел, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, анализирайки хронологически възникването и прехвърлянето на предприятието на [фирма] и регистрацията впоследствие на търговски субект с наименование [фирма], като е споделил становището на първата инстанция, че регистрираният през 2001 г. търговец не е правоприемник на търговеца, сключил първоначалния договор за наем от 31.05.1996 г., както и че доколкото [фирма] не е заличен от Търговския регистър, то няма възможност регистрираният през 2001 г. търговец да се явява негов правоприемник, нито да го представлява. Според въззивния съд, доколкото съществуват, наемните правоотношения обвързват Държавата, в лицето на Областния управител на Област Смолят, като наемодател, от една страна, и [фирма], като наемател, от друга страна, и това именно са страните, които могат да новират чрез анекс клаузите на договора за наем. Освен това, съдебният състав е приел, че процесният анекс от 27.12.2001 г. не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като такъв той би бил, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие, или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, или пък е дадено на шега. Направен е извод, че в случая е налице друга хипотеза – сключване на договора от лице без представителна власт, при която договорът не е нищожен, а унищожаем и съответно правната квалификация на иска е чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо. Недопустимостта на акта произтича от липсата на правен интерес от предявения иск. Предмет на делото, образувано пред Смолянски районен съд, е прогласяване нищожността на анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996 г., сключен между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място], произтичаща от липсата на съгласие от страна на търговеца. Следователно, касае се за иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Доколкото този иск е от категорията на установителните искове, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК, наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Посочената предпоставка следва да е налице както към момента на завеждането му, така и към момента на постановяване на решение по него. В конкретния случай, ищецът е обосновал правния интерес от предявяването на иска с претендираните от ответното дружество права по отношение на имота, предмет на договора за наем и на оспорения негов анекс от 27.12.2001 г., и по-конкретно – с ползването на имота от страна на дружеството. В отговора на исковата молба ответникът по иска [фирма] е релевирал изрично възражение за липса на правен интерес, обоснована с издадената от Областен управител на Област С. заповед № 835-ДС от 06.12.2007 г. за изземването на имота от него на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС, което възражение е счетено за основателно от първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено. С оглед обаче данните за подадена жалба срещу цитираната заповед и образувано въз основа на нея адм. дело № 21/2008 г. на Смолянски административен съд, определението за прекратяване на производството по гр. д. № 515/2009 г. на Смолянски районен съд е отменено с определение № 269 от 28.10.2009 г. по в. ч. гр. д. № 472/2009 г. на Смолянски окръжен съд. Възражението за липса на правен интерес е поддържано от търговското дружество-ответник отново и пред въззивната инстанция, а така също и в отговора на подадената от Областен управител на Област С. касационна жалба. С оглед на това и предвид очертаните й от закона и ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС /т.10/ правомощия да следи служебно за допустимостта на обжалвания въззивен акт, преди да прецени правилността на постановеното от Смолянски окръжен съд решение, касационната инстанция дължи произнасяне първо по въпроса за неговата допустимост. В тази връзка, настоящият състав намира, че следва да бъде съобразено настъпилото след подаването на касационната жалба обстоятелство, имащо значение за правния интерес от предявения иск, а именно – влизането в сила на заповед № 835-ДС от 06.12.2007 г. на Областен управител на Област С., с която процесният имот е иззет от ответното дружество. От публикуваната в сайта на Върховен административен съд информация /справки за делата във ВАС/ се установява, че с решение № 13326 от 09.11.2010 г. по адм. д. № 3954/2010 г. на Върховен административен съд, Трето отделение е потвърдено решение № 278 от 18.12.2009 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена подадената от [фирма], [населено място] жалба против заповед № 835-ДС от 06.12.2007 г. С изземването на процесния имот от ответното дружество с влязъл в сила административен акт, е отпаднал и правният интерес от предявения срещу него установителен иск, тъй като именно с осъществяваното от дружеството ползване на този имот е аргументирано твърдението на ищеца за предявени от ответника права по отношение на същия и съответно наличието на правен интерес от търсената с иска защита. Последващото отпадане на правния интерес има за последица недопустимост на предявения установителен иск, което налага обезсилване на постановеното по него решение и прекратяване на съдебното производство. Поради приемането на иска за недопустим и неразглеждането на материалноправния спор по същество не следва да бъдат обсъждани и направените в тази връзка от страните доводи и възражения, в т. ч. и относимият към тях въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При посочения изход на спора, на касатора не се дължи присъждане на разноски по делото. Поради липса на изрично искане, на ответника също не се присъждат разноски за производството. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 143 от 27.05.2010 г. по в. гр. д. № 208/2010 г. на Смолянски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Областен управител на Област С. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на подписания между Областен управител на Област С. и [фирма], [населено място] анекс от 27.12.2001 г. към договор за наем от 31.05.1996г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: