Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 19.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 954 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателните производства по ВНЧД № 1120/2019г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав и НЧД № 3182/2019г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав, отмяна на постановените по тях актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Искането на Главния прокурор е с правно основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК. В него се твърди, че при постановяване на определението на съда, групирал наложени на С. В. наказания, не са отчетени всички осъждания и това е довело до неблагоприятно определена за него съвкупност. Съдържат се изявления, че ако не бъдат възобновени наказателните дела, той би търпял вместо три, шест отделни наказания, тъй като съдилищата не са приложили правилно закона. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на държавното обвинение предлага да бъде уважено искането. Освен нарушение на материалния закон от страна на Градски и Апелативен съд, съзира и такова на процесуалните правила, изразяващо се в липса на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Служебният защитник на осъдения счита, че искането следва да бъде уважено. Моли да бъде постановено възобновяване и делото да се върне на Софийски градски съд, за да бъде приложен най-благоприятният за подзащитния й вариант на групиране на наказанията. С. В. изрично декларира желанието си да не се яви в съдебно заседание пред Върховния съд. Заявява позицията си, че искането е „незаконно“, тъй като е изтекъл срокът за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо и частично основателно. Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – Главният прокурор. Въпреки че е депозирано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на акта, с който е финализирано производството по ВНЧД № 1120/2019г. по описа на Апелативен съд – София - определение по чл. 341, ал.1 вр. чл.306, ал.1, т.1 НПК, влязло в сила на 04.11.2019г., а искането е отправено на 14.11.2022г., то следва да бъде разгледано по същество. Чл. 421, ал.1 НПК дефинитивно определя както случаите, в които искане за възобновяване на наказателно дело с правно основание чл.422, ал.1, т.5 НПК следва да бъде отправено, така и срока за това - шестмесечен от влизане в сила на съответния акт. Очевидно е, че в конкретния случай този преклузивен срок е изтекъл, но тази преклузия касае случаи, в които се цели евентуално влошаване положението на осъденото лице. Това произтича от характера на лимитативно определените в чл. 421, ал.1 НПК случаи - актове, с които е финализирано делото, чието възобновяване се иска - оправдателна присъда, актове, с които се прекратява производството по делото, както и претенции за увеличаване на наказанието или прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В мотивната част на искането, предмет на разглеждане по настоящото производство, се съдържат аргументи за приложение на по-благоприятен начин на групиране на наложените на осъдения наказания. В тази ситуация, въпреки че е депозирана далеч след изтичане на определения в чл. 421, ал.1 НПК шестмесечен срок, претенцията следва да бъде разгледана, тъй като в нея се излагат твърдения, целящи изменение на правното положение на В. в позитивен за него смисъл. С определение от 20.09.2019г. по НЧД № 3182/2019г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав е групирал наложени спрямо С. Г. В. наказания лишаване от свобода по седем наказателни производства: НОХД № 392/2012г по описа на Софийски районен съд, НОХД № 20999/2012г. на Софийски районен съд, НОХД № 16644/2014г. на Софийски районен съд, НОХД № 937/2017г. на Софийски градски съд, НОХД № 2463/2017г. на Софийски градски съд, НОХД № 16637/2015г. на Софийски районен съд и НОХД № 578/2018г. по описа на Софийски градски съд като е определил общо най-тежко такова – лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца. На основание чл. 24 НК е увеличил размера на определеното общо наказание лишаване от свобода с една година, постановявайки то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С определението е приспаднал, на основание чл. 25, ал.2 НК, от приетото общо най-тежко наказание лишаване от свобода, изтърпяната част от групираните наказания, както и на основание чл. 59, ал.1 НК – времето, през което В. е бил задържан под стража. По въззивна жалба от служебния защитник на осъдения срещу цитираното определение е образувано ВНЧД № 1120/2019г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав, който с влязло в сила решение от 04.11.2019г. е потвърдил атакувания съдебен акт. Принципно правилна е правната преценка на предходните съдилища, че по отношение на С. В. са групируеми наказанията, наложени с присъди по описаните наказателни производства от общ характер по описа на Софийски градски и районен съд. Именно те са били предоставени за разглеждане на вниманието на първия съд от прокурор при компетентната прокуратура въпреки налични неколкократни други осъждания на В., наказанията по които също подлежат на групиране и това вече е било сторено. По всяко едно от групираните от Градски съд наказания, деянието, за което е била постановена осъдителна присъда, е било извършено преди да има влязъл в сила съдебен акт и това, както и наложеното най-тежко еднакво по вид наказание, е било съобразено от първия съд при произнасянето му по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Вън от вниманието на съда, обаче, е останало наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено по НОХД № 12719/2015г. с влязла в сила присъда на 10.10.2016г., постановена от Софийски районен съд, за деяние, осъществено от В. на 16.06.2014г. и квалифицирано като престъпление по чл. 198, ал.1 НК. Това наказание също е групируемо с тези, разгледани от съда по НЧД № 3182/2019г., тъй като посегателството, за чието извършване С. В. е признат за виновен, е осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт по коментираните по-горе седем наказателни производства. Съдът е следвало да вземе отношение и по това наказание, тъй като със своя акт той е интервенирал в предходно извършена кумулация /с определение по НЧД № 20187/2016г. на СРС, влязло в сила на 02.08.2017г./, в която са включени наказанията по НОХД № 392/2012г. и НОХД № 20999/2012г., както и това по НОХД № 12719/2015г. и по този начин е заличил последиците от нея. Всъщност, наказанието, наложено по НОХД № 12719/2015г. по описа на Софийски районен съд, освен с тези, по които Градски съд се е произнесъл с разглежданото по това дело определение, е групируемо и с тези, наложени по НОХД № 17890/2014г. и НОХД № 17318/2014г. все на Софийски районен съд. Те всъщност са попаднали в обхвата на постановеното определение по НЧД № 20187/2016г. на СРС, но именно поради последващо произнасяне на съд, постановил последната присъда – СГС-НО, 31 състав, то не може да продължи да поражда правни последици. Решаващият съд, чието определение е предмет на коментар по настоящото производство, както и контролиращият го съд, не са съобразили новопородения с извършеното групиране факт, за да обособят две кумулируеми групи, в една от които да включат наказанието, наложено на осъдения В. по НОХД № 12719/2015г. на Софийски районен съд. Включването му в която и да било от тях всъщност е без значение касателно приложимия най-благоприятен за В. вариант, тъй като неговият размер от две години лишаване от свобода, го определя като не такова с най-високия размер при определяне на общото най – тежко наказание – в единия случай то би било две години и осем месеца, а в другия – осем години и осем месеца. Непроизнасянето на съда, обаче, по отношение на това наказание и възможността му то да бъде групирано с други еднакви по вид, определя като последица то да следва да бъде изтърпявано отделно, което би влошило положението на осъдения. Настоящият съдебен състав не споделя залегналата в искането на Главния прокурор позиция за необходимост от произнасяне на съда след възобновяване на производството по делото и по отношение обособяване на трета кумулируема група – тази, сформирана между наложени наказания по НОХД № 4272/2009г. на СГС и НОХД № 604/2009г. на СРС. По отношение на тях друг съдебен състав с определение по НЧД № 21645/2015г., влязло в сила на 01.10.2016г., е взел отношение, определяйки общо най - тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и присъединявайки, на основание чл. 23, ал.3 НК, наказание глоба в размер на 5000 лева. Възможността за групиране на тези наказания не е била предмет на разглеждане в последващи съдебни актове и те не са били включвани в новосформирани от съда кумулируеми групи. Поради това не е било и необходимо тяхното преразглеждане от страна на съда, постановил определението от 20.09.2019г. по НЧД № 3182/2019г., потвърдено с решение по ВНЧД № 1120/2019г. на САС от 04.11.2019г. Затова и изложената аргументация в тази част от искането не може да бъде споделена като обосноваваща на самостоятелно основание възобновяване на производството, за разлика от приетите за основатели останали обективирани доводи в искането. При тази ситуация, с неизвършването на цялостно групиране на наказанията, наложени на С. В., съдът е нарушил закона, поставяйки осъдения в по-неблагоприятно положение от това, при което би били, ако се обособят съвкупности, включващи наказанията, наложени със съдебни актове по НОХД № 12719/2015г., НОХД № 17890/2014г. и НОХД № 17318/2014г. на Софийски районен съд. Това налага извършване на нова преценка от компетентния съд относно най-благоприятното за С. В. съчетание на определени му наказания лишаване от свобода, която може да бъде извършена единствено, ако наказателното дело бъде възобновено. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 3182/2019г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав и по ВНЧД № 1120/2019г. по описа на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав. ОТМЕНЯ определение от 20.09.2019г. по НЧД № 3182/2019г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав и решение № 420 от 04.11.2019г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 7 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд – Наказателно отделение от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.