О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №551 София, 28.09. 2009 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на  двадесет и пети септември през две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА             АЛБЕНА БОНЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 492  по описа за 2009 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от А. Т. Ч., действащ чрез адв. З срещу определение № 756/03.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 1340/2009 г. С него е потвърдено определението на Софийски градски съд за връщане на частна жалба срещу определение по чл. 389 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба следва да бъде допусната поради условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК до касационно обжалване за изясняване съотношението между чл. 39, ал. 2 и чл. 46, ал. 2 ГПК. Валя А. С. , Т. Т. Ч. и А. Т. Ч. са подали частна жалба против определение на Софийски градски съд от 20.11.2008 г., с което е допуснато обезпечение на иска, предявен срещу тях по висящото гр.д. № 4763/2008 г. Тя е оставена без движение от администриращия съд за представяне на доказателства за платена държавна такса от 15 лв. по сметка на Софийския апелативен съд. С разпореждане от 19.02.2009 г. частната жалба е върната поради неизпълнение на указанието в срок. Съдебният акт е потвърден от състав на Софийския апелативен съд, който е приел, че връчването на съобщението с указанието за плащане на дължимата държавна такса по частната жалба, е връчено с обща призовка на жалбоподателите на посочения от тях общ адрес – София, кв. „Г” ул. „Т” бл. 210 лично на адресата Т. Ч. Последният има качеството и на съдебен адресат за А. Ч. и В. С. Връчването е извършено редовно на 20.01.2009 г., а изпълнението на указанието за отстраняване нередовностите на частната жалба е изпълнено едва на 19.02.2009 г., което е след срока по чл. 262, ал. 1 ГПК. Изводът на апелативния съд, че лицето, получило съобщението е адресат по нея, не отговаря на данните по делото. Получателят е Т. Ч. – съответно „баща и свекър” на вписаните адресати. Предвид единните граждански номера на последните, то ясно е, че адресата Т. Т. Ч. , р. 1979 г., не би могъл да е баща на А. Т. Ч., р. 1973 г. и свекър на В. А. С. р. 1964 г. Видно от представеното удостоверение за раждане на Т. Т. Ч. и копия от неговата лична карта и тази на Т. А. Ч. , въпросното съобщение с указания по чл. 262, ал. 1 ГПК е връчено на лице, което не е адресат /включително съдебен/, за когото то е било предназначено. Независимо от това, връчването е редовно при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК – извършено е на адрес, посочен от ответниците А, В. С. и Т. Т. Ч. , който не е задължително да е и техен настоящ или постоянен адрес. Безспорно, получателят на съобщението Т. А. Ч. живее на посочения от самите страни адрес, така, че е без значение дали той и адресатите живеят в едно домакинство. Ето защо, доводите на касатора, че живее в съседен вход на този, в който е дома на баща му Т. А. са ирелевантни. Такива са и твърденията, че получателят на съобщението няма отношение към предмета на спора и гаражите, обект на атакуваните по исков път сделки. Законодателят в хипотезата на чл. 46, ал. 2 ГПК не сочи подобно изискване към другото лице, на което може да бъде връчено съобщението при отсъствие на адресата. Безспорно, Т. А. Ч. не е заинтересован от изхода на делото, нито е изрично посочен в писмено изявление на адресата за изключване от кръга на лицата по чл. 46, ал. 2 ГПК. В заключение, обжалваното определение е правилно като краен резултат – налице е редовно връчване на съобщение до касатора А. Т. Ч. на 20.01.2009 г. с указание по чл. 262, ал. 1 ГПК, което не е изпълнено в срок – до 27.01.2009 г. включително. Осъществена е хипотезата на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и частната жалба срещу определението по чл. 389 ГПК правилно е върнато от администриращия Софийски градски съд. Определението на Софийския апелативен съд, с което това разпореждане е потвърдено, следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. № 4988/24.01.2009 г., подадена от А. Т. Ч., действащ чрез адв. З ОСТАВЯ В СИЛА определение № 756/03.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 1340/2009 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: