Р Е Ш Е Н И Е
№ 50117
София, 31.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 7 /2022 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 270/16.06.2022 г. по касационна жалба, подадена от Я. Р. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 264339 от 01.07.2021 г. по гр.д.№ 4025/2021 г. на СГС, с което е отменено решение от 28.10.2020г. по гр.д.36915/19г. на Софийски РС и вместо това касаторът е осъден да плати на Ц. Г. Ц. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод разпространена информация за статия, публикувана на 20.03.2019г. във вестник „Труд” и изказвания в интервю от 22.03.2019г. пред „Нова Телевизия“, ведно със законна лихва, считано от 22.03.2019г. и сумата 1 870 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по иск по чл. 49 ЗЗД, какъвто не е предявен, а не по иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто е предявен и разгледан от първата инстанция. Твърди се недопустимост на решението и тъй като съдът е приел, че вредите са настъпили от обидни твърдения, а в исковата молба се твърди, че те са клеветнически и не е уточнено какви вреди е претърпял ищеца. По същество се оспорва решението поради противоречие със зададеният стандарт от ЕСПЧОС при тълкуване на чл. 10 от КЗПЧОС, когато засегнатите лица са политици и нарушение на чл. 39 от Конституцията на Република България, защото не е отчетена свободата на словото и свободното изразяване на съждения и оценки, твърди се недоказаност на претенцията, защото публикацията е от трето лице, касае се за твърдени факти от журналисти и други медии, а обидните фрази не се свързва с ищеца и не са доказани вреди.
Ответникът по касация Ц. Г. Ц. оспорва касационната жалба, тъй като в решението е съобразено е, че изложеното от касатора в двата материала е използвано целенасочено за накърняване на правата и доброто му име, не се касае за оценъчни съждения, не е уточнено кои доказателства и възражения на касатора във въззивното производство не са обсъдени.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че сочените като деликвент и пострадал са политици, а нараняващите адресата изрази са използвани във връзка с политическата му и обществена дейност. Констатирано е противоречие с решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІІІ гр.о. и решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. ІІІ гр.о.
В решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІІІ гр.о. е посочено, че „признатото и гарантирано в чл. 39 ал.1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в определена публична сфера, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“. В решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. на ВКС, ІV гр.о. е доразвит този отговор, като е изходено и от практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от КЗПЧОС, с която се отчита ролята на средствата за масова информация за политическия процес и функциониране на демокрацията, необходимостта да се информира обществото за действията и бездействията на управляващите, за упражняване на обществен контрол и за подпомагане на гражданите да разберат какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата и да вземат на решения. Затова е прието, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по – широки и всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес трябва да се преценява стриктно. Свободата на словото е право освен на медиите и на политиците и по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации, защото дейността им е свързана с политическо противопоставяне. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си. Възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат. Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети / Решение №110 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 85/23.03.12 по г. д. № 1486/11, ІV гр.о./.
По касационната жалба:
По делото е установено следното:
Ц. Ц. е предявил иск против касатора Я. Б., квалифициран от първата инстанция по чл.45, ал.1 във вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, негативни емоции, притеснения, нарушение на съня, напрежение, стрес и потиснатост, които се твърди да са причинени от два материала: първият е интервю на ответника Б. пред вестник „Труд” от 20.03.2019 г., съдържащо следните изрази в: „Припомняме, че Ц. Ц. стана известен като политикът с шестте апартамента. Необяснимото богатство бе оправдано с пенсията на тъщата и тъста. Случайно или не тогавашният шеф на НАП, който води проверката, стана депутат от ГЕРБ. Благодарение на журналистите днес разбираме, че Ц. Ц. е собственик на луксозен апартамент от 315 кв. м. с ВИП асансьор в една от най-скъпите сгради в България. Този път, забележете, е купен не с пенсията на тъщата, а със заменки. Четири пъти под пазарната цена, което е дало основание на Ц. да купи апартаментът с 1 млн. лв. по-евтино. Защо строителят се е лишил от този 1 млн. лв. - намираме отговор в доклада на ЕК, който твърди, че две трети от прането на пари е свързано с политици и не се разследва в България.“. Вторият материал е интервю от 22.03.2019г., в пред „Нова Телевизия“, съдържащо изразите: „Това не е просто една сделка, при която някой си е купил жилище. Господин Ц. ще бъде проверяван от антикорупционна комисия, която е назначена от самия него. Разбирате, че те няма как ефективно да разследват шефа си, за това се опасяваме, и че резултатите няма да бъдат обективни. Това, което имаме до момента ни дава основание да се съмняваме в много посоки - за данъчни престъпления, тъй като стана ясно, че апартаментът е купен с един милион лева под пазарната цена, това означава невнесено ДДС около 200 000 лева, което е трябвало да влезе в държавната хазна. Под каква форма обаче този 1 милион е компенсиран? По - скоро обясненията са свързани с лобизъм, свързани са с услуги. Стана ясно в публичното пространство, че съща фирма е строила небостъргач и промени в закона явно са я облагодетелствали. Б. заяви: „Не корупция, съмнения за корупция няма да търпя“. А около господин Ц. има повече от съмнения. До ден днешен Ц. Ц. не е обяснил контактите и отношенията си с разстреляния бизнесмен П. Х.. Защото флиртът между бизнес, политика и подземен свят понякога има за рожба апартаменти и необяснимо богатство от страна на политиците. Така че, господин Б., не е светнала лампа, а заря е гръмнала над главата на Ц. и е крайно време той да се огледа около себе си и да вземе необходимите мерки.“. Твърди се, че потъмненият текст съдържа клеветнически твърдения.
Установено е, че отгветникът не е давал интервю за в.“Труд“, а публикацията съставлява материал от пиар на ответника, изпратен до медиите, който е препубликуван без изменения. Авторството и съдържанието на интервюто пред „Нова телевизия“ е установено от СТЕ. Безспорно е, че ищецът и ответника са били към момента на двете публикации народни представители – ищецът от управляващата партия тогава, а ответника – от опозиционна партия.
Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че не се доказва, че автор на първата публикация е ответника, поради което не е доказан деликт от нея. За втората публикация е прието, че ответникът не съобщава обективни факти, които да се квалифицират като неверни и поради това да съставляват клевета, а анализира вече съобщени и известни на обществото от други източници факти – журналистически разследвания, проверка в законодателството за изменение на ЗУТ, за което ищеца е гласувал. Съдът е приел, че от гледна точка на нормалното човешко мислене, ответникът е изразил становище, че има данни за престъпление. Прието е, че тези данни не съдържат твърдения и не разгласяват информация, свързана с личността на ищеца. Относно проверяващия орган, ответникът изразил съмнение в безпристрастността му, но нямало твърдения от ответница за намеса от ищеца върху работата му. Относно законодателните промени, ответникът не критикувал конкретно ищеца, а самото явление. Използването на по-груби изрази е допустимо, когато се касае за политически дебат и критиката спрямо политиците следва да бъде с възможно по-широк граници, а ограниченията – изключение.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът е упражнил правото си на избор и е насочил претенцията си за обезщетение срещу източника на информацията - ответника Б., който е възложил работата на пиара си. Последния предоставил материала на журналистите от името на Б.. Съдът е съобразил, че пиарът на ответника е извършил действия, попадащи в предметния обхват на политическата дейност на ответника като народен представител от квотата на БСП. Представената информация за ищеца Ц., член на ръководството на ПП „ГЕРБ“ е преценена като компрометираща за ищеца и такава в интерес на ответника – негов политически опонент, защото носи негативен обществен отзвук и рефлектира благоприятно спрямо политическата дейност на ответника. Тъй като по повод дейността на пиара, ответникът получава изгода и работата е извършена в негов интерес, той е длъжен да обезпечи сигурността на третите лица, като поеме отговорността за причинени вреди от статията. Действията на пиара и на отговарящия за нея ответник е преценено като противоправно поради това, че не са положили дължимата грижа да проверят истинността на сведенията, преди да бъдат предоставени за публично огласяване. Не е възприето твърдението за това, че тази информация е ноторна. Обществено известно е разпространението на подобна информация за ищеца и чрез други медии, но това не доказва верността на информацията, а тя не е доказана и от ответника. Съдът се е позовал на решение № РС-8639-19-031 от 19.06.2019г. на КПКОНПИ за това, че не е установен конфликт на интереси на ищеца във връзка със замяна на апартаменти №№ 14 и 15 в [населено място], район „Изгрев“ и при приемане на ЗИДЗУТ и на Постановление от 17.02.2020г. по пр. пр. 2472/19г. на Специализирана прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписката и тя е прекратена. Относно произхода на средствата за сделката, е прието, че липсват данни за корупционни и други престъпления, вкл. по чл.321 НК и за структурирано трайно сдружение между три и повече лица като ОПГ или за организация, създадена с предварително начертана цел. Съдът е посочил, че за вярност могат да се проверяват само фактическите твърдения, а оценъчните съждения за личността и поведението на ищеца, изразени под формата на епитети, квалификации и сравнения, засягат честта и достойнството му и преценени съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване имат унизителен характер, целят да уязвят достойнството му и го злепоставят в обществото. Съдът е посочил, че оценъчните твърдения могат да се разпространяват свободно, но следва да не се упражнява превратно правото по чл. 39 от Конституцията на Република България, като се накърнява честта и доброто име. Същите изводи са формирани и по отношение на интервюто от 22.03.2019 г. пред „Нова Телевизия“. Противоправността му е прието, че се изразява в разпространение на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание и в обидните оценъчни съждения относно ищеца, имащи за цел общественото му дискредитиране. И за двата материала е прието, че презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Въз основа на разпитаните свидетели /служебен шофьор на ищеца и ръководител на Международния отдел в ПП „ГЕРБ“/ е прието, че след двете последователни медийни изяви, ищецът е бил афектиран, затормозен от статията и предаването, поради което през периода от 22.03.2019г. до края на месец март 2019г. отлагал всички свои срещи и мероприятия. не бил в кондиция, говорът му бил раздразнен и напрегнат, нямал желание да бяга сутрин, както обикновено и се налагало да приема валериан за успокоение. Бил обезпокоен за собствената си засегната репутация и притеснен за начина, по който обществения отзвук ще се отрази на възрастната му майка, споделял притеснения от очерняне и накърняване на своя обществен имидж, чувал около себе си коментари и съмнения, че избягва данъци и извършва „услуги“ на хора от „подземния свят“ с цел облагодетелстване. Съдът е приел, че има пряка причинно-следствена връзка между двата материала и установения вредоносен резултат и е определил обезщетение в размер на цялата претендирана сума от 10 000 лв.
Посочил е, че съобразява преживения дисконфорт и предполагаеми и обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания, свързани с притеснения за реакция на близък роднина, проблеми по повод осуетяване на предварително уговорени срещи и изяви, възникнало недоверие сред служебни лица, приятели и познати, както и обстоятелството, че се уронва авторитетът на обществено известен политик. Съобразен е обществено-икономическия критерий в страната по време на отрицателните преживявания. Законната лихва върху главното е присъдено от прекратяване на продължителното деликтно поведение с излъчване на втория журналистически материал - от 22.03.2019г.
Настоящата инстанция не констатира недопустимост на възивното решение. Правната квалификацията на предявеният иск е дейност на съда, който не е обвързан от посочената квалификация от ищеца, а следва сам да квалифицира иска според твърденията в исковата молба и установените факти. В мотивите към т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че въззивният съд служебно преценява дали дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е правилна и ако приеме, че е неправилна, ако страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той служебно обезпечава правилното решаване на делото. В случая квалификацията на спора по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от въззивната инстанция и решаването на този спор не са изисквали събиране на нови различни доказателства от вече уставовените факти от първата инстанция и те са съобразени от въззивната. И двата текста уреждат фактическият състав на непозволеното увреждане, като въззивната инстанция се е съобразила с установеното възлагане от ответника на пиара му на дейност, от която той черпи облага в политическото противопоставяне и че от упражняване на тази дейност са настъпили твърдените вреди. Не е налице недопустимост и поради това, че съдът е приел, че вредите са настъпили от обидни твърдения, а в исковата молба се сочи, че те са клеветнически. В случая се касае до приложение на материалния закон и до разглеждане на фактите, което е въпрос по същество, а не по допустимост. Квалификацията на твърденията в исковата молба също е дейност на съда, която се преценява в решението по спора. Отделно от това съдът е преценявал твърденията на ответника в двата материала и относно верността им, позовавайки се на установеното с актове на компетентните органи.
Правилно въззивният съд е приел, че е налице възлагане на работа от ответника на пиара му, свързана с политическата му дейност. От възложената и реализирана дейност, ответникът черпи полза като политик в политическото противопоставяне. Критиката срещу действия и думи на политици и между тях може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред обществото. Това обаче не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика са лишени от възможност да защитят репутацията си, но при преценка на противоправността и вредите и определяне на обезщетението следва да се съобразява качеството на политик както на деликвента така и на засегнатия политик. Съобразявайки отговора на поставеният въпрос, обема и интензитета на доказаните, описани по-горе вреди съдът приема, че справедливото обезщетение, съобразено и с обществения критерий за справедливост и момента на изтърпяване на душевните болки и страдания е 4 000 лв. Въззивната инстанция не е съобразила качеството на страните по деликта – това, че и двамата са политици към момента на деликта, че са от партии, които са в политическо противопоставяне, че част от съдържанието на материалите са оценъчни съждения. Но същевременно доказаните вреди са в причинна връзка със съдържащите се в материалите внушения за извършено престъпление -укриване на данъци, търговия с влияние, които са отречени с актове на компетентни държавни органи, за връзки с подземния свят. За определяне на този намален размер, съдът съобразява и обема и интензивността на вредите, които не са с висока степен на интензивност и значителна времева продъжителност Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са присъдени вреди за разликата над 4000 лв. до пълния присъден размер – 10000 лв., като за тази разлика иска се отхвърли. Определеното обезщетение се дължи от 22.03.2019г. Присъдените разноски в размер на сумата 1870 лв. за първа и въззивна инстанция следва да се намалят до 748 лв. съобразно уважената част от иска.
За настоящата инстанция Цв.Ц. не претендира разноски. Касаторът Б. претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска за всички инстанции. Общо претендираните и доказани разноски са 4140 лв., а съобразно отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят 2484 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 264339 от 01.07.2021 г. по гр.д.№ 4025/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Я. Р. Б. е осъден да плати на Ц. Г. Ц. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод разпространена информация за статия, публикувана на 20.03.2019г. във вестник „Труд” и изказвания в интервю от 22.03.2019г. пред „Нова Телевизия“, над сумата 4000 лв., ведно със законна лихва, считано от 22.03.2019г. и разноски за първа и въззивна инстанция над сумата 748 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ц. Г. Ц. да бъде осъден Я. Р. Б. да му плати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод разпространена информация за статия, публикувана на 20.03.2019г. във вестник „Труд” и изказвания в интервю от 22.03.2019г. пред „Нова Телевизия“ за разликата над сумата 4000 лв. до претендираният размер от 10 000 лв. ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 22.03.2019г.
Осъжда Ц. Г. Ц. да плати на Я. Р. Б. деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска за всички инстанции в размер на 2484 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|