Ключови фрази
Неустойка * забава * предварителен договор * договор за покупко-продажба * договор за изработка


Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

С. 06.06.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1242 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба,подадена от П. С. А. и В. С. А. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител- адвокат П. против въззивно реше-ние от 20.04.2010г. по в.гр.д.№ 9078 по описа за 2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 2.07.2009г. по гр.д.№ 9211/2008г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от П. С. А. и В. С. А. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000лв.,представляваща неустойка за забава по предварителен договор за покупко-продажба и изработка на недвижим имот от 31.03.2005г.,предявен като частичен от иск за 42 672лв., за периода от 1.05.2007г.-7.12.2007г.като неоснователен и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск или алтернативно- ако съдът счете,че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по същество от въззивния съд. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски.

С определение №79 от 27.01.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос - за задължението на съда да приложи нормата на чл.130 от ГПК/отм./-сега чл.162 от ГПК в случаите,когато приема,че иска е основателен,но не е установен размера му и на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос - дали с оглед интереса на кредитора – неизпъл-нението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 - пред вид липсата на годен обект на ползване /по смисъла на чл.261 от ЗЗД/ може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задълже-ние,който въпрос е поставен с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение. По първия от тези въпроси е налице противоречие между приетото от въззивния съд и това от ВКС в посочени от касатора решения № 1379 от 30.07.2002г.по гр.д. № 1710/03г. и № 405 от 20.05.2009г.по гр.д. № 5069/07г.-двете на ІІІ г.о.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е бил сключен на 31.03.2005г.предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №6 с площ от 81.28кв.м. срещу сумата от 42 672 евро.Продавачът,наричан изпълнител,поради поетото задължение да изгради същия апартамент, се е задължил съгласно т.11 от сключения договор„да завърши и предаде обекта в следните сроко-ве: „груб строеж и покрив – до 30.09.2005г., довършителни работи и приемане на сградата с акт обр.15 – до 31.12.2005г. и депозиране на разре-шение за ползване пред ДНСК/акт.16/ - 30.04.2006г. В т.14 от договора – е уговорено „при забава от страна на изпълнителя/продавач/ същият дължи неустойка на купувача /възложител/ в размер на 0.1% на ден върху стойността на извършеното строителство”.На същата дата/31.03.2005г./ страните са сключили с н.а.№ 102 т.І д.№ 79/2005г.и договор за покупко- продажба на правото на строеж върху недвижим имот УПИ VІ-1492,1493 в кв.3 от м.”М. ливади-запад” за построяване на същия апарта-мент № 6 за сумата от 6 050лв.Установено е /въз основа на представен констативен протокол/,че грубият строеж е изграден на 8.08.2005г. Иска-нето за назначаване на Държавна приемателна комисия е от 8.05.2007г.,акт обр.16 е издаден на 7.12.2007г.,а разрешение за ползване - на 10.12.2007г.

При тези факти,въззивният съд,тълкувайки волята на страните е приел,че главното задължение,което неустойката обезпечава е това- процесният апартамент да бъде изграден до степен,че да е възможно издаване на протокол обр.16 и разрешение за ползване и да бъде депози-рано искане пред ДНСК за тяхното издаване.Това задължение е срочно,тъй като е следвало да бъде осъществено до 30.04.2006г.При положение – че искането е подадено след срока/на 8.05.2007г./,въззивният състав е счел предявения иск за присъждане на уговорената неустойка за основателен поради наличие на неточно във времеви аспект изпълнение за периода 1.05.2006г.-8.05.2007г.Преценил е,че уговорената неустойка има мораторен а не компенсаторен характер,поради което е счел за ирелевнтно наведеното съображение,че допусната забава - с оглед интереса на кредитора може да се приравни на пълно неизпълнение. Посочил е,че уговорената неустойка следва да се изчисли не върху покупната цена,а върху стойността, представляваща разликата между двете стойности- тази на уговореното в договора изпълнение на обекта и тази на завършените към 30.04.2005г. строително-монтажни работи.Въззивният съд е отхвърлил иска с мотив,че ищецът не е ангажирал доказателства за състоянието на недвижимия имот към 30.04.2005г.и за стойността на останалите неизвършени строителни работи към същата дата.

Изводът на въззивния съд,че искът е основателен за посочения от него период/1.05.2006г.- 8.05.2007г./,но следва да се отхвърли поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства за размера,до който претенцията е основателна - противоречи на приетото в посочените от касатора решения № 1379 от 30.07.2002г.по гр.д. № 1710/03г. и № 405 от 20.05.2009г.по гр.д. № 5069/07г. на ІІІ г.о. на ВКС, съгласно които - когато искът е доказан по основание, размерът му следва да бъде определен съобразно нормата на чл.130 от ГПК/отм./- чрез назначаване служебно от съда на вещо лице или директно от съда.

По първия от поставените два въпроса,по които е допуснато касационно обжалване- настоящият съдебен състав намира за правилна втората теза, съгласно която - при наличие на доказателства за основател-ността на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер.В тази хипотеза – съгласно императивното правило на чл.162 от ГПК - съдът трябва сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава - да назначи експертиза. В случая – като е отхвърлил иска,който е счел за основателен, въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Поради липса на ангажирани доказателства за обема,вида и стойността на завършените към 30.04.2005г. строително-монтажни работи,както и на изложени от въззивната инстанция мотиви относно размера,до който иска се явява основателен – пред вид нормата на чл.293 ал.3 от ГПК и с оглед допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила - делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане и разрешаване на този въпрос от друг състав.При новото разглеждане на делото съдът следва да има пред вид и следните мотиви във връзка с втория въпрос,по който е допуснато касационно обжалване:

Неизпълнението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 - не може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задължение.Поетото от ответника задължение е било да изгради процесния апартамент в съответната степен на завършеност в уговорените съгласно т.11 от сключения договор срокове.В случая е установено,че в груб строеж апартамента е бил изграден към 8.08.2005г. Не са спазени другите два договорени срока – за извършване на довършителни работи и приемане на сградата с акт обр.15 – до 31.12.2005г. и за депозиране на разрешение за ползване пред ДНСК/акт.16/ - 30.04.2006г.С оглед вида на неизпълнението и начина,по който неустойката е уговорена в т.14 от сключения договор/„при забава от страна на изпълнителя/продавач”/ - настоящият съдебен състав намира за правилен извода н въззивния съд, че в случая страните са постигнали съгласие за мораторна неустойка /обезпечаваща забавеното изпълнение/,а не компенсаторна/за пълно неизпълнение/.В случая не е налице пълно неизпълнение,а забавено.

С оглед нормата на чл.294 ал.2 от ГПК настоящият състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.04.2010г. по в.гр.д.№ 9078 по описа за 2009г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.