Ключови фрази
Ревандикационен иск * преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества * владение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152/2019 г.
София, 14.01.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1037/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД , гр.София ЕИК 106608989, представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. чрез адв. С. С. С. С. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения срещу него ревандикационен иск на търговско дружество “Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД София . Поддържа се , че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, нарушаване на съществени процесуални правила , свързани с преценка на доказателствата по делото и базиране съдебното решение на анализ и коментар на доказателствата и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД София , представлявано от Управителите Б. П. и Д. Б. , чрез процесуалния представител адв. С. С. С. С. обжалва и иска да се отмени и Решение № 2227 от 20.08.2018 год. постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск, като подържа , че обжалваното допълнително решение е неправилно поради липсата на надлежно произнасяне , тъй като доколкото съдът е приел , че искането да се произнесе съдът със самостоятелно допълнително решение по заявеното възражения за придобиване на процесния имот на основание чл. 79, ал.2 ЗС е недопустимо в рамките на производство по чл. 250 ГПК, е постановил диспозитив за отхвърляне на искането без да има резултат по съществото на възражението.
Касационното обжалване е допуснато по двете касационни жалби срещу основното и допълнително решение на въззивния съд , съответно в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по следните материално - правни въпроси : 1./ За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост( в случая на процесния недвижим имот ) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ ? “ произнесени в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 2г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС , прието на 14.03.2016 година и Решение № 176 от 09.07.2012 година по гр.д. № 633/2011 год. на ВКС, ГК-I ; Решение № 1313 от 10.03.2009 година по гр.д. № 5391/2007 год.на ВКС, ГК-I; Решение № 250 от 13.07.2010 година по гр.д. № 2955/2008 год. на ВКС, ГК- IV г.о.; Решение № 513 от 03.09.2011 година по гр.д. № 396/2010 год.на ВКС, ГК-II г.о.; Решение № 174 от 10.03.2010 година по гр.д. № 1160/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 246 от 22.04.2010 година по гр.д. № 3507/2008 год. на ВКС, ГК-III г.о.; Решение № 119 от 28.05.2013 година по гр.д. № 839/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; Решение № 31 от 21.06.2013 година по гр.д. № 310/2012 год. на ВКС, ГК-I и Решение № 33 от 29.07.2013 година по гр.д. № 410/2012 год. на ВКС, ГК-I г.о.; 2./ Достатъчно ли е заприходяването на недвижим имот в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването му за да се приеме , че правото на стопанисване и управление на недвижим имот- държавна собственост се трансформира в право на собственост на преобразуваното търговско дружество на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в хипотезите, когато преобразуването по ЗППДОбП ( отм.) е под формата на разделяне на единното държавно предприятие в няколко нови еднолични търговски дружества с държавно участие и следва ли в разделителния протокол изрично да бъде посочено кои недвижими имоти на кое от новообразуваните дружества се предоставя като част от активите му ? предоставянето на правото на стопанисване и управление по см. на чл.2 от НДИ е ли въпрос на фактическо установяване и следва ли да се докаже ? доколкото тези въпроси са произнесени от въззивния съд с обжалваното основно решение в смисъл отчасти противоречащ на становище на ВКС по т.2Г на ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 14.03.2016 година и Решение № 425 от 14.03.2011 година по гр.д. № 969/2009 год.на ВКС, ГК-I; Решение № 204 от 07.02.2017 година по гр.д. № 1703/2015 год. на ВКС, ГК-I; и съответно Решение № 218 от 05.06. 2012 година по т.д. № 704/2010 год.на ВКС, ТК-II т.о.; Решение № 987 от 06.01.2010 година по гр.д. № 3373/2008 год. на ВКС, ГК-I и съответно на Решение № 910 от 11.07.2011 година по гр.д. № 1512/2009 год. на ВКС, ГК-I и Решение № 806 от 11.01.2011 година по гр.д. № 1000/2009 год. на ВКС, ГК-I и съответно поради извода на касационния съд, че е налице по отношение на атакувания съдебен акт, постановен при условията на чл. 250 ГПК на хипотеза по чл. 280, ал.2 ГПК на очевидна неправилност, с доводи , че постановеният отхвърлителен диспозитив на допълнителното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне , а се отнасят само до предпоставките , при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт .
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените с касационните жалби доводи за незаконосъобразност на обжалваните два съдебни акта, съобрази наведените от ответника по касация и участващото в производството трето –лице помагач на страната на ответника доводи и възражения за законосъобразност на обжалваните решения на въззивния съд, в предметната рамка по чл. 290 ГПК и упражни правомощията си по чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение, с което претенцията на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е била отхвърлена и постановява решение, с което признава за установено, по отношение на „Транс Еър“ ЕООД, че „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е собственик на 80,43 % /128902/160277/ ид.ч. от правото на собственост върху земя, представляваща реална част с площ от 18 720.12 кв.м. от УПИ ХVІІ , кв. 2 по регулационния план на гр. София, местност „Летищен комплекс - София“,отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, очертана по скицата на в.л. инж. Ю. Б., приложена към исковата молба с линия, минаваща през точки с координати подробно и точно посочени и осъжда ответника да предаде владението върху горепосочения недвижим имот.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца – „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД.
В срока за обжалване търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД , в качеството на въззиваема страна е подало молба, с която на основание чл.250 ГПК е поискала да бъде допълнено Решение № 1427/08.06.2018г., като съдът се произнесе по направено още с отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност и на основание чл. 79, ал.2 ЗС , на която ответникът, при условията на алтернативност, основава правото си на собственост върху процесния имот.
С допълнително Решение № 2227/20.08.2018 г., постановено по същото дело, въззивният съд е отхвърлил молбата на „ТРАНС ЕЪР„ ЕООД за допълване на основното решение като неоснователна, след като е приел, че относно релевирано възражение за изтекла придобивна давност като правопогасяващо правото на собственост на лицето, спрямо което се упражнява, не формира самостоятелно сила на пресъдено нещо доколкото същото не се уважава и не подлежи на самостоятелно произнасяне.
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, и приеме, че ищецът-въззивник „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е доказал правото си на собственост на 80,43 % (128 902/160 277) ид. части върху земя , представляваща реална част с площ от 18 720.12 кв.м. от УПИ XVII в кв.2 по регулационния план на гр. София, местност „Летищен комплекс - София“, решаващия съд е приел, че третото лице помагач „Летище София“ ЕАД като частен праводател на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е било собственик на описания по-горе имот и сключените сделки по НА № 44/2008 година и НА № 15/2013 година са произвели вещно-правен ефект и са транслирали права. В тази насока от фактическа страна е прието, регулационният статут на процесния УПИ XVII от кв. 2 е обусловен от следните обстоятелства: при изграждането на „Летище София - Враждебна“ са одържавени множество недвижими имоти, включени в летищния комплекс, разположен на площ от 4 375 000 кв.м., от които 580 652 кв.м. са застроена площ (жилищни сгради, съоръжения и др.). Собствеността на летищния комплекс е държавна- АДС № 3880/11.11.1986 г. ( 82 т. - I ) в който е указано, че земята се намира извън регулация и комплекса се ползвал от Министерството на народната отбрана и Министерството на транспорта. През 1999 г. след влизане в сила регулационен план, процесният УПИ се намира в кв.2 по плана на гр.София, местност „Летищен комплекс – София“.
Спорната реална част от 18 720.12 кв.м., при посочените граници се владее от ответника- дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, което обстоятелство се твърди в исковата молба и се признава с отговора от страна на ответника.
От правна страна въззивният съд приема, че искът е основателен, тъй като ищецът се легитимира като собственик на 80,43 % ид.части въз основа на приложените по делото два нотариални акта. В следствие на преобразуването на фирма „Българска гражданска авиация - Балкан“ София, на праводателя на ищцовото търговско дружество - „Летище София“ ЕАД (участващо в производството като трето лице –помагач), по силата на административен акт на надлежен орган (Министерство на транспорта) е било възложено правото на стопанисване и управление на терените, включени в „Летищен комплекс София“. Съответното имущество (правото на собственост върху движими вещи и недвижими имоти) са включени в капитала му след 13.07.1991, с приемането на Конституцията на РБългария , като с последвалото преобразуване на държавните фирми в еднолични търговски дружества по ТЗ е последвала промяна на собствеността като внесеното в капитала държавно имущество от уставния фонд на държавната фирма било станало собственост на новообразуваното дружество, считано от момента на вписване на преобразуването.
Въззивният съд приема, че ответното търговско дружество владее имота описан в исковата молба без правно основание, доколкото не е доказва твърдяното право на собственост на процесния недвижим имот. Прието е, че с направената апортна вноска от страна на „Транскомплект“ ЕАД, а след промяната на дружественото наименование търговско дружество „Враца Комерс“ ЕАД гр.Враца, „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД не е придобил правото на собственост върху спорната реална част от УПИ XVII, доколкото праводателят му не е бил собственик. Учреденото право на ползване на „Транскомплект“ ЕАД, не било обективирано в предвидената в чл.18 ЗЗД форма за действителност, впоследствие по административен ред било отнето, следователно било отпаднало правното основание да бъде държател на имота. По възражението на ответната страна, че процесният имот е придобит на основание давностно владение, въззивният съд е приел същото за неоснователно. Ответникът не може да се позове на оригинерния способ за придобиване правото на собственост, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да е владял процесния недвижим имот явно, спокойно и непрекъснато. От приложената по делото кореспонденция (т. I СГС, л.388 – 394) се било установило, че праводателя на ответника никога не е демонстрирал фактическа власт – владение със съответен анимус, от който да настъпи последицата на давността.

По изведените правни въпроси, обусловили касационното обжалване на Решение № 1427/08.06.2018 година

Държавното предприятие, съществувало като икономическа структурна единица към 1992 година, на което е предоставен недвижим имот за стопанисване и ( оперативно ) управление, придобива право на собственост в резултат на трансформация на правото на стопанисване и управление с акта за преобразуването му в търговско дружество собствеността. Държавно еднолично търговско дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество може да се образува чрез учредяване на ново такова или чрез преобразуване на заварени държавни предприятия или държавни фирми, съответно държавни ЕООД или ЕАД. При преобразуване на държавно предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество чрез разпределяне на предоставеното имущество на държавното предприятие за стопанисване и управление в дялове или акции в различните форми /видове/ на преустройство като разделяне на едно държавно предприятие на две или повече еднолични търговски дружества или отделяне от държавното предприятие на новоучредено еднолично търговско дружество, имуществото се разпределя и предоставя в собственост на съответните еднолични търговски дружества с акта на преобразуване, освен ако в последния не е предвидено друго. Актът за преобразуване е или разпореждане на Министерския съвет или заповед на министър, респективно на други определени от МС органи съгласно отрасловата им компетентност - чл. 8 ПРУПСДП (отм.). Актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество има вещно-прехвърлителен ефект при наличието на елементите на фактически състав по чл. 17а ЗППДОП (отм.). Когато от едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества, респективно когато няколко еднолични търговски дружества получават в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, това имущество трябва да бъде конкретно определено, индивидуализирано, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в собственост. Индивидуализацията може да бъде извършена по различни начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен баланс към определена дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ.
Няма спор, че МС може да делегира правомощия на определен от него орган /министри, председатели на комитети или ръководители на ведомства съобразно отрасловата им компетентност/ да извърши преобразуване на конкретни държавни предприятия в търговски дружества, респ. образуване на търговски дружества с имущество на държавно предприятие. МС или оправомощеният от него орган следва да определи кои имущества от преобразуващото се държавно предприятие в капитала на кои търговски дружества преминават. Приемо-предавателният протокол, подписан от представителите на държавното предприятие, в чието оперативно управление е предоставен недвижимият имот, и на едноличното търговско дружество, в чийто патримониум се прехвърля собствеността, няма вещно-прехвърлителен ефект, а само удостоверява предаване на владението на имота.
В редица свои решения, постановени като задължителна съдебна практика , преди изменението на ГПК с ДВ. бр.86/2018 год. , съставите на ВКС приемат , че установяването правото на собственост от търговското дружество по реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), предпоставя да се установят елементите на фактическия състав. Посочените от правната норма юридически факти следва да са кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. Кръгът на доказателствените средства за доказване предоставеното право на стопанисване и управление не е ограничен, т.е. доказва се с всички допустими доказателства по ГПК, а не само с изричен формален акт.
Критерият на съдилищата касаещ основанията за признаване на трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в чл. 17а ЗППДОП (отм.) правно-релевантни факти, тълкувани в контекста на § 15а от ПЗР на ЗППДОП (отм.).
Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените елементи от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.) правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като собственик.
Записването на един недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС. Това записване е правно-релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества, когато записването е доказателство, че посоченият като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната държавна фирма, поради което обстоятелство и на основание чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и чл. 17а ЗППДОП (отм.) този имот /земя/ е собственост на преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие по силата на самия акт за преобразуването. Този фактически състав за придобиване право на собственост следва да се приеме за приложим и при спор дали конкретното държавно имущество, в процеса на диференциация като общинска собственост, е останало собственост на съответната община при конкуренция с претендирани права на собственост от страна на преобразувано общинско предприятие в търговско дружество - по арг. на чл. 9 от ЗППДОП (отм.), който прилага един и същ режим на двете групи предприятия при приватизацията им.

По основателността на касационната жалба срещу Решение № 1427/ 06.08.2018 година

След преценка на наведените доводи за отмяна , преценка на доказателствата по делото и закона , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна.
Производството по иск за собственост , заявен на основание чл. 108 ЗС. В качеството си на ищец, Авиокомпания „Хемус Ер“ ЕАД поддържа , че е собственик на 128 902/160 277 идеални части ( 80.43 %) от недвижим имот в гр.София , кв. Слатина, Летище София съставляващ реална част от 18 720 .12 кв.м. от УПИ XVII кв. 2 по РП на местността, отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, целият от 160 277 кв.м. при граници от изток : улица и УПИ XV , отреден за пътнически терминал, администрация , търговия , обслужване , трасе на Метрополитена и метростанция , от юг- улица и УПИ II , отреден за администрация , УПИ XVIII , отреден за КОО и УПИ XX , отреден за Център за подготовка на митнически кадри; от запад УПИ IV – отреден за администрация, УПИ XIX – отреден за паркинги и гаражи и УПИ XXV- отреден администрация и паркинги и от север УПИ X- отреден за перони, обслужване , ППО и трафопост , която част се владее от ответника дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД, като е поискано осъждането на същия да предаде владението на спорната реална част в производството, в качеството на трето лице –помагач на страната на ищеца участва „Летище София„ ЕАД.
Посочените с исковата молба основания за придобиване правото на собственост са : Постановление за възлагане по т.д. № 194/2001 год. на СГС, VI-4 състав на „Хемус Холд “ ЕООД ( прекратено чрез вливане в „Авиокомпания Хемус Ер “ ЕАД –Решение № 11 от 27.12.2004 год. по ф.д. № 4301/1991 год. на СГС) , Договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в НА № 44/2008 год. и Договор за покупко-продажба , обективиран в на 15/ 2013 год.
Изводите на въззивния съд дали основание да отмени решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост и да постанови ново решение, с което приема, че „Авиокомпания Хемус Ер“АД е собственик на спорния недвижим имот - реалната част от 18 720.12 кв.м. от УПИ XVII, отреден за карго, кетеринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница в кв.2 - летищен комплекс София, целият с площ от 160 277 кв.м. на основание договорите за покупко-продажба и осъжда ответника – въззиваема страна „Транс Еър“ ЕООД да предаде владението на имота на основание чл. 108 ЗС , не могат да бъдат споделени , доколкото същите са направени в разрез със събраните по делото доказателства, без анализ и обсъждане на наведените доводи и възражения от страна на въззиваемата страна-ответник още с отговора си на исковата молба, в т.ч. и за изтекла в полза на „Тран Еър“ ЕООД придобивна давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС респ. ал.1 ЗС , при неточно приложение на материалния закон и в нарушение правилата на формалната логика.
Предмет на спора за собственост е недвижим имот в гр.София , кв. Слатина, Летище София съставляващ реална част от 18 720 .12 кв.м. от УПИ XVII кв. 2 по РП на местността „Летищен комплекс София „, целият от 160 277 кв.м. при граници от изток : улица и УПИ XV , отреден за пътнически терминал, администрация , търговия , обслужване , трасе на Метрополитена и метростанция , от юг- улица и УПИ II , отреден за администрация , УПИ XVIII , отреден за КОО и УПИ XX , отреден за Център за подготовка на митнически кадри; от запад УПИ IV – отреден за администрация, УПИ XIX – отреден за паркинги и гаражи и УПИ XXV- отреден администрация и паркинги и от север УПИ X- отреден за перони, обслужване , ППО и трафопост ,индивидуализирана чрез точки с координати ( координатна система –Софийска ) както следва: от точка 1 (едно) с координати Y= 51578.205 ; Х= 48208.633, през точка 2 (две) с координати Y= 51577.387 ; Х= 48206.355, през точка 3 (три) с координати Y= 51491.482 ; Х= 48232.028, през точка 4 (четири) с координати Y= 51484.362 ; Х= 48199.865, през точка 5 (пет) с координати Y= 51547.511 ; Х= 48183.601, през точка 6 (шест) с координати Y= 51549.739 ; Х= 48179.467, през точка 7 (седем) с координати Y= 51554.341 ; Х= 48154.351, през точка 8 (осем) с координати Y= 51553.048 ; Х= 48152.228, през точка 9 (девет) с координати Y= 51551.349 ; Х= 48146.814, през точка 10 (десет) с координати Y= 51712.944 ; Х= 48095.983, през точка 11 (единадесет) с координати Y= 51753.569 ; Х= 48108.375, през точка 12 (дванадесет) с координати Y= 51778.605 ; Х= 48106.469, през точка 13 (тринадесет) с координати Y= 51782.579 ; Х= 48142.219, през точка 14 (четиринадесет) с координати Y= 51773.696 ; Х= 48149.697, през точка 15 (петнадесет) с координати Y= 51775.800 ; Х= 48167.455, през точка 16 (шестнадесет) с координати Y= 51731.151 ; Х= 48182.876, през точка 17 (седемнадесет) с координати Y= 51732.332 ; Х= 48187.888, през точка 18 (осемнадесет) с координати Y= 51684.450 ; Х= 48204.307, през точка 19 (деветнадесет) с координати Y= 51676.934 ; Х= 48183.181, през точка 20 (двадесет) с координати Y= 51604.198 ; Х= 48209.952, през точка 21 (двадесет и едно) с координати Y= 51600.374 ; Х= 48200.351 и завършва в точка 1 (едно) с координати Y= 51577.387 ; Х= 48206.355 по скица на в.л.Ю. Б. ( л.12 гр.д.№ 1355/2014 г. СГС-ТО).
Данните по делото сочат , че УПИ XVII от кв. 2 по РП на гр.София, кв. Слатина - Летищен комплекс- София , целият от 160 277 кв.м. при граници от изток : улица и УПИ XV , отреден за пътнически терминал, администрация , търговия , обслужване , трасе на Метрополитена и метростанция , от юг- улица и УПИ II , отреден за администрация , УПИ XVIII , отреден за КОО и УПИ XX , отреден за Център за подготовка на митнически кадри; от запад УПИ IV – отреден за администрация, УПИ XIX – отреден за паркинги и гаражи и УПИ XXV- отреден администрация и паркинги и от север УПИ X- отреден за перони, обслужване , ППО и трафопост , е обособен като самостоятелна териториална единица с РП от 1999 година и не попада в границите на обявените за публична собственост 3 281 160 кв.м ( посочени на л.8 от въззивното решение като площ от 3 281 9990 кв.м.!)
Данните за извършените разпоредителни сделки с част от процесния урегулиран поземлен имот в полза на търговското дружество „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД и констатацията на техническата експертизата за местоположението на спорния терен налагат безусловния извод , че спорният терен има статут на частна собственост , която без ограничения е включена в гражданския оборот от 1991 година, подлежи на разпореждане респ. може да бъде придобивана на основание давностно владение.
Няма спор, че търговско дружество „Транс Еър“ ЕООД владее реална част от този имот от 18 720.12 кв.м. (осемнадесет хиляди седемстотин и двадесет и 0.12 кв.м.) , оградени с ограда , с ограничен достъп до оградения терен , доколкото констатациите на изслушаната експертиза , са в насока , че „ при извършения оглед е установено, че спорната част е оградена от всички страни с метални секции- прогледни мрежести плоскости по вътрешно кварталните граници и непрогледни плътни пана, на места с бодлива тел тип „кльон“ в горната част “.
Възраженията на търговско дружество „Транс Еър „ ЕООД , касаят на първо място липсата на собственост на спорния терен от страна на ищцовото търговско дружество – „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД, доколкото неговите праводатели не са имали такова право, придобито на основание трансформацията на предоставено им право на стопанисване и управление на терена към момента на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, респ. правоизключващите възражения , че тази реална част е негова собственост, придобита на основание непарична апортна вноска в капитала на търговското дружество и придобивна давност ( отговор на исковата молба), както и в насока , че Постановлението за възлагане на СГС не са транслирани вещни права поради липсата на индивидуализация на имота.
Третото лице помагач на ищеца –„Летище София“ ЕАД, като праводател на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е поддържала позицията на ищеца с доводи , че Летището София ЕАД е било собственик на цялата територия на т.н. „летищен комплекс „София „ в това число и на разпоредената в полза на ищеца 80.43 % идеални части от терена, и че извадените от активите на дружеството 3 278 160 кв.м. земя и обявяването им за публична собственост , след влизане в сила на ЗИД на Закона за гражданското въздухоплаване през 2000 година, не засягат разпоредения недвижим имот, тъй като е извън тази площ.
При така очертания предмет на спора , въззивният съд дава положителен отговор на заявения иск по чл. 108 ЗС , приемайки , че „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е собственик на спорната реална част на основание двата договора за покупко - продажба и че ответната страна – „Транс Еър“ ЕООД се намира във владение на същата без правно основание.
С ТР № 4/2014 год., прието на 14.03.2016 година на ОСГК на ВКС , със задължителните разяснения по т.2 се прие , че ревандикационният иск за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот на конкретно посоченото в исковата молба правно основание, и искане да бъде осъден ответникът да предаде владението върху имота. Със осъществената правна защита с иска по чл. 108 ЗС по конкретния гражданскоправен спор, на двете искания на ищеца решаващият съд следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, доколкото именно диспозитивът на съдебния акт е източникът на силата на пресъдено нещо на решението.
Доколко са установени предпоставките на закона да се приеме безусловно, че е налице транслиране на вещни права в полза на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД по силата на сделките по НА № 44/2008 год. и НА № 15/2013 година, изводите в решението на въззивния съд не могат да бъдат възприети, поради липсата на обоснован отговор за направения краен извод.
С първия нотариален акт „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД продава на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД , с разрешение на министъра на транспорта и решение на МС, 39.5091 % идеални части, равняващи се на 63 324 кв.м. от следния недвижим имот- УПИ XVII в к.в 2 по плана на гр.София , кв. Слатина , местността “Летищен комплекс- София“, целият от 160 277 кв.м., отреден за карго, кетеринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, като в продадените в проценти идеални части се включват и 11, 5812 % идеални части от същия урегулиран поземлен имот , придобити от „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД с Постановление за възлагане по т.д. № 194/2001 год. на СГС- VI-4 с-в, в собственост като обособена част от масата по несъстоятелността на обявеното в несъстоятелност търговско дружество „АВИОКОМПАНИЯ БАЛКАН“ АД.
С втория нотариален акт „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД продава на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД , с разрешение на министъра на транспорта и решение на МС, 65 578/160 277 кв.м. идеални части, равняващи се на 40,92 % идеални части от следния недвижим имот- УПИ XVII в к.в 2 по плана на гр.София , кв. Слатина , местността “Летищен комплекс- София“, целият от 160 277 кв.м., отреден за карго, кетеринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница.
Изводите , че е налице транслиране на вещни права в полза ищеца, преминали на основание частно правоприемство по посочените деривативни сделки в обем на 80.43 % идеални части равняващи се общо на 128 902 кв.м. от целия терен от 166 277 кв.м. , би било обосновано само и доколкото в процеса бе доказано , че самото юридическо лице прехвърлител – продавач, а именно „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД е универсален правоприемник в този или –по голям обем вещни права , поети като активите на прекратената през 1990 година „БГА-Балкан“ респ. на регистрираната (като една от 16 фирми- правоприемници на прекратената) с наименование държавна фирма „Летище София 91“ по ф.д. № 4187/1991 год. на СГС , с предмет на дейност: летищно обслужване на пътници, товари , багажи , въздухоплавателни средства , екипажи и др.свързани дейности, преобразувана по силата на Разпореждане № 25/15.10.1991 год. на МС в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество –„Летище София“ ЕООД , а с Решение № 3 от 31.01.1996 година е вписано преобразуването на търговското дружество „Летище София “ ЕООД в търговско дружество „Летище София „ ЕАД.
Анализът на посочените две разпоредителни сделки налагат извод, че с при разделянето на активите на прекратената със Заповед № РД-08-408 от 28.12.1990 година ( Ф-7) на Министъра на транспорта на основание чл. 11, ал.3 т.1 б.“а“ на Указ 56 за стопанската дейност и на основание чл. единствен на ПМС № 112 от 1990 година Българска гражданска авиация ( БГА) „БАЛКАН“ – София и образуваните 16 нови фирми с държавно имущество , всичките те са правоприемници на активи и пасиви към датата на прекратяването. Конкретен извод всяка от тях, оставена да функционира на територията на „летищния комплекс“ и при липсата на точни данни за граници и обем в кв.м. „ заприходената като ДМА “ по баланса на прекратена БГА –Балкан земя към 1989 година как същата е разпределена за стопанисване и управление между новите стопански субекти – държавни фирми и в какви пространствени параметри всяка от тях е поела от този актив на прекратената въздухоплавателна компания, изводът на въззивният съд , че е налице правоприемство по отношение на правото на собственост в полза на дружество „Летище София„ ЕАД точно на обособения спорен УПИ, не почива на никакви конкретни доказателства.
Съгласно Приложение № 1 , на новата - Авиокомпания „Балкан“ със седалище гр.София, се предоставено за уставен фонд държавно имущество на стойност 166 392 хил. лв. (неденоминирани) , както и други права и задължения по разделителен протокол ; съгласно Приложение 2 – на новата „Авиокомпания Хемус Ер“ със седалище гр.София, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 11131 хил. лв. ( неденоминирани) , както и други права и задължения по разделителен протокол ; съгласно Приложение 3 – на новата фирма „ВСАУ Хили Ер“ със седалище гр.София, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 10641 хил. лв. ( неденоминирани) , както и други права и задължения по разделителен протокол ,съгласно Приложение 4 – на новата фирма „БУЛ ЕР СЕРВИЗ“ със седалище гр.София, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 28658 хил. лв. ( неденоминирани) , както и други права и задължения по разделителен протокол ; съгласно Приложение 5 – на фирма с държавно имущество „Летище София“ със седалище гр.София, предмет на дейност – летищно обслужване на пътници, товари, багажи, поща, въздухоплавателни средства и екипажи и свързаните с това дейности, с предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 29265 хил. лв. (неденоминирани), както и други права и задължения по разделителен протокол. По аналогичен начин е прието, че като фирми с държавно имущество следва да се образуват съответно Летище Варна, Летище Бургас, Летище Видин, Летище Горна Оряховица, Летище Търговище, Летище Русе, Летище Силистра, Летище Пловдив и Летище Стара Загора.
В утвърдено допълнително преразпределение на основните средства на фирма „БГА – Балкан“ - л.134 ( първа инстанция) „Рекапитулация“ под № 9 е посочено земя към 1987 година като ДМА само като стойност 435244 лв., а на л. 136( пак там) към 1989 година вече е уточнено че се касае до земя от 3794.5 дка и земя 2989 дка общо на стойност 608 129 лв. (съответни и на л. 140,141) т.е. доколкото прекратената БГА Балкан е имала предоставен терен държавна собственост за стопанисване и управление , то този терен според цитираните документи е общо с площ 7802,5 дка , без да се сочи , как тази земя е разпределена между фирмите.
Ако ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД се легитимира като собственик само и единствено на закупените от „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ„ ЕАД идеални части от УПИ XVII , в които се включват и 11.5812 % идеални части „обособена реална част“ от масата по несъстоятелността на „Авиокомпания БАЛКАН „ АД , това означава , че между новите фирми, образувани от прекратената БГА-Балкан е имало някакво разпределение на държавната собственост, за което по делото липсват точни данни и доказателства, за да се проследи процеса на трансформация на собствеността в рамките на преобразуването по ЗППДОбП ( отм.) за всяка една от фирмите-правоприемници на прекратената БГА-Балкан.
В тази насока въззивният съд не е взел предвид, не е ценил и анализирал приетия като доказателство ДОКЛАД от работна група, назначена със Заповед № РД-09-227/28.04.1994 година и Заповед № РД -09-257/19.05.1994 година, създадена за „изясняване границите, собствеността и разпоредителните права върху имоти, намиращи се и представляващи съществуващото летище „София“ (л. 583 и сл. Първа инстанция, т.2). Ако въззивният съд бе обърнал внимание на посочения документ , то би стигнал до извода, че след преобразуването на държавните фирми, правоприемници на прекратената БГА-Балкан в търговски дружества , за тези от тях , които са се намирали и са използвали „ територията , заемаща североизточната част на ТОА Слатина , съоръженията и съответния сграден фонд“ към 1994 година (наричана за краткост и нуждите на доклада наричана „летищен комплекс“) няма данни за евентуално предоставяне на конкретен обема на вещни права за всяка една от тях, нито индивидуализация на ползваните терени към посочената 1994 година, т.е. след тяхната регистрация като самостоятелни стопански субекти.
Между посочените фирми на първо място са упоменати „Летище София“ ЕООД, „Авиокомпания Балкан“ ЕООД , „Хемус Ер“ ЕООД и др. От тези данни следва извод, че за да е налице правоприемство на „Летище София„ ЕАД по отношение на спорния недвижим имот – УПИ XVII в кв. 2 по плана на гр.София, кв. Слатина, местността “Летищен комплекс- София“, целият от 160 277 кв.м., отреден за карго, кетеринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, то в доказателствения материал по делото следва да са налице безспорни и категорични доказателства, че не само терена, обособен с плана от 1999 година, е цялата територията или по-голямата част от същата е предоставена с надлежен акт на принципала ( министерство на транспорта или Министерство на отбраната) да се стопанисвана и управляване от държавна фирма „Летище София 91“ към датата на преобразуването и в търговско дружество.
Към 1994 година, посочената комисия е констатирала, че „ правото на стопанисване и управление на земята , намираща се територията на летищен комплекс „София“ , с обща площ от 4 624 000 кв.м. е на Министерство на транспорта и на Министерство на отбраната. Изрично се сочи , че Министерство на транспорта стопанисва терен с площ от 115 000 кв.м., разположение северния район на летищния комплекс, предоставени му от МС с Разпореждане № 29 от 1964 година , включен в обща площ от 2 426 000 кв.,м. по отношение на която има право на стопанисване и управление. Министерство на отбраната има право да стопанисва и управлява 1 650 000 кв.м. , което представлява повече от 1/3 от територията на летищния комплекс.
„ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД , участваща в производството като трето лице помагач, е поддържала и поддържа тезата , че е в качеството на продавач по сделките по НА № 44/2008 година и НА № 15/2013 година е разпоредила по собствен терен , легитимирайки се и по двете сделки като собственик на базата на констативен НА № 240/2006 година ( л.32, т.д.№ 1355/14 г. СГС) , издаден на основание чл. 483 ГПК – по обстоятелствена проверка въз основа на писмени доказателства, посочени от Нотариус В. К. в цитиран нотариален акт. Поддържа теза , че разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП ( отм.), в сила от м. май 1992 година не касае и е неприложима към въпроса за правоприемството по отношение на правата на собственост на „Летище София„ ЕАД доколкото като търговско дружество , регистрацията на фирмата е извършена от СГС от дата 14.02.1992 година, т.е. преди влизане в сила на посочения закон. Тезата, която е възприета от въззивния съд без да се съобразят фактите и доказателствата по делото.
Правото на собственост според чл. 77 ЗС, действащ от приемане на закона през 1951 година , установява , че правото на собственост според българския закон се придобива чрез правна сделка , по давност или по други начини , определени от закона. "Друг начин, определен в закон" за придобиване на право на собственост по смисъла на чл. 77 от ЗС е всяко друго, различно от сделката и придобивната давност юридическо основание, на което с изрична разпоредба на закона се придава прехвърлително или конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ.
Установената в чл. 483, ал.1 ГПК ( отм.) възможност „ когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си“ да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред Нотариуса , по реда на уреденото в ГПК (отм.) охранителното производство , своето право , не съставлява „ друг начин“ по смисъла на Закона за собствеността. Предвиденият охранителен ред, чрез постановление на нотариус е ред за удостоверяване на право и предвидена от законодателя възможност собственикът на недвижим имот да се снабди с титул (документ) легитимиращ правото му на собственост. Това охранително производство предполага съществуването на вещното право в патримониума на молителя, за да бъде извършено надлежното му установяване в производството по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Доколкото още с отговора на исковата молба защитата на търговското дружество „Транс Еър“ ЕООД е оспорило наличието на право на собственост на праводателя на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД – т.е. на дружеството „Летище София„ ЕАД по двете сделки по отношение на спорния предмет на делото- реална част от 18 720 .12 кв.м. от УПИ XVII кв. 2 по РП на местността „Летищен комплекс София „ , целият от 160 277 кв.м., то по естеството си това оспорване касае отразените данни по констативния нотариален акт, дали основание за снабдяване на документ легитимиращ съществуващо право на собственост, но не създаващ право на собственост.
В разрез с доказателствата , дори при игнориране на голяма част от обемния доказателствен материал, въззивният съд, без коментар на оспорването на констативния нотариален акт, е приел, че издадените въз основа на него, като легитимиращ право на собственост на прехвърлителя „Летище София„ ЕАД титул за собственост, двата конститутивни нотариални акта за покупко-продажбите през 2008 година и 2013 година , валидно са транслирали вещни права. Констативният нотариален акт се ползва с формална материална сила , но само доколкото констатациите не са оспорени. Оспорването предполага доказване на правото на собственост , което изисква доказване съществуването на правно основание на собствеността по см. на чл. 77 ЗС.
При защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти - придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав, на което страната твърди, че е собственик, както и владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото. Когато, в рамките на защита на правото на собственост, се противопоставят правоизключващи основания, опровергаващи факти, въз основа на които ищецът като претендиращ защита на правото си на собственост, легитимира правото си , то в негова тежест е да установи юридическото основание за възникване и съществуване на претендираното право на собственост.
В случая АДС№ 3380/11.11.1986 година легитимира единствено Държавата като собственик на територията , използвана за нуждите на гражданското въздухоплаване. Посоченото в Заповед № РД- 08-408 (Ф-7)/ 28.12.1990 година прекратяване дейността на БГА-Балкан и създаване на 16 нови стопански субекти с предмет на дейност- услуги в сферата на въздухоплаването и свързаните с него дейности , при условията на Указ № 56 за стопанската дейност , респ. тяхната регистрация като държавни фирми преди влизане в сила на ЗППДОбП ( отм.) по никакъв начин не урежда транслиране на вещното право на държавата , в която насока вече бяха изложени съображения по- горе относно необсъдените от въззивния съд писмени доказателства и тяхното значение за спора за собственост.
С разясненията на ТР № 4/2014 год. , прието на 14. 03.2016 година на ОСГК на ВКС, в т. 2г се приема , че „правото на стопанисване и управление“ като ограничено вещно право е уредено с разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от ПОСД(отм.) - Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от НДИ (отм.) - Наредбата за държавните имоти от 1975 год., върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се извършва с административен акт, с който при образуването на държавно предприятие се определя имуществото, с което то ще извършва бъдещата стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административен акт, с който след образуването на държавното предприятие допълнително са преразпределят и предоставят държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.
Осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) придобивен способ, нито на който и да било друг придобивен способ. Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие.
Посоченото в констативния нотариален акт като документ за правото на собственост – извлечение от Счетоводна сметка „201“ на търговско дружество „ Летище София „ ЕАД е към дата 2006 година и с добавката за 1990 година , време по което съществува само фирма „Летище София 91“ , според регистрите на фирменото отделение на СГС, не може да обоснове извод за съществуването на правото на собственост, в обема , в който се поддържа от страната (трето лице помагач) доколкото тезата на тази страна е, че не трансформираното право на стопанисване и управление в право на собственост, е юридическото основание за правата на собственост, предмет на настоящия спор, разпоредени от нея в полза на ищцовата страна.
Върховният касационен съд винаги се придържа към тезата , че записването на един недвижим имот като ДМА в баланса на едно търговско дружество не е правно основание за придобиване правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС. Това записване е правно-релевантен факт за придобиване правото на собственост при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества, когато записването е доказателство, че посоченият като актив недвижим имот е предоставен за стопанисване и управление на съответната държавна фирма, поради което обстоятелство и на основание чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавните предприятия и чл. 17а ЗППДОП (отм.) този имот /земя/ е собственост на преобразуваното в търговско дружество държавно предприятие по силата на самия акт за преобразуването. Този фактически състав за придобиване право на собственост безспорно е приложим при спора дали конкретното държавно имущество, в процеса на трансформация от държавна в частно-правна собственост е реализиран при наличие на кумулативно установените за това предпоставки.
Поддържаната теза от третото –лице помагач на ищеца и праводател на защитимото с иска по чл. 108 ЗС право на собственост от страна на „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД , а именно , че като един от првоприемниците на прекратената с посочената Заповед от 1990 година БГА Балкан , изцяло е поема правото на управление и стопанисване на терена –държавна собственост на „Летищния комплекс София“ , не намира опора в доказателствата по делото, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, поради което и изводите на въззивния съд , че „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД „ безсъмнено“ се легитимира за собственик на спорната реална част от 18 720 .12 кв.м. от УПИ XVII кв. 2 по РП на местността „Летищен комплекс София „ , намираща се във владение на търговско дружество „Транс Еър“ ЕООД , са неправилни, постановени в разрез със доказателствата по делото и приложимия материален закон- чл. 77 ЗС .
С оглед на така изложените мотиви следва , че необоснованите изводи на въззивния съд , безусловно обуславят извод за недоказаност на иска на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД , че е собственик на 80.43 % идеални части от спорния недвижим имот , която налага отмяна на обжалваното решение по иска по чл. 108 ЗС и постановяване на ново решение , с което същият следва да бъде отхвърлен с произтичащите от това последици за правния спор.
В израз на изискването на чл. 290 ГПК , правило което определя предмета на касационно обжалване т.е. предметната рамка , в която касационната инстанция дължи произнасяне , следва да бъдат изложени мотиви относно липсата на задълбочено обсъждане и анализ на ангажираните доказателства по повод на направеното от страна на търговското дружество „Транс Еър „ЕООД възражение за придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС респ. ал.1 ЗС.
С общи мотиви , при превратно интерпретиране или незачитане на ангажирани от страната писмени доказателства, въззивният съд е направил извод за липса на елементите на фактическия състав на придобиването на недвижим имот по чл. 79, ал.1 ЗС т.е придобиване на собственост от недобросъвестен владелец на имота и е отхвърлил възражението като неоснователно.

Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт (corpus) върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя (animus). Законът - чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение.
Без да съобрази тази константна позиция на касационната инстанция по въпросите на придобивната давност като основание за придобиване право на собственост , изразена и в задължителните разяснения по ТР № 4 /2012 година, прието на 17.12.2012 година на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2012 година, прието на 06.08.2012 година на ОСГК на ВКС, въззивния съд не е изследвал всички безспорни, ангажирани по надлежен начин писмени доказателства относно кой стопански субект упражнява фактическа власт по отношение на спорната част от УПИ , за началния момент и начина по който е упражнявана фактическата власт за времето до предявяване на ревандикационния иск от юридическо лице през 2014 година, без да се зачете факта, че претендиращото собствеността търговско дружество търси защита на право на собственост от съда към 2014 година въпреки знанието за упражняваната фактическа власт от страна на праводателите (дори и в смисъл на предаване на владение) „Транскомплект“ ООД , преименувана във „Враца комерс „ООД от 1994 година.
„ Транс Еър“ ЕООД София не е оспорвало обстоятелството, че владее реална част от УПИ XVII, но е противопоставило парвоизклюващото възражение, в хипотеза, че „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД доказва претендираното си право на собственост , за собствено право на собственост , придобито на основание давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС за времето 17.11.2005 година до 17.11.2010 година , респ. по чл. 79, ал.1 ЗС за времето от 01.03.2004 година до 01.03.2014 година. Тази теза на търговското дружество е подкрепена с доказателства, установяващи факта, че търговското дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД е учредено по силата на учредителен акт - Устав от „ дружество „Враца комерс“ ЕАД гр.Враца с предходно ( променено по надлежния ред ) наименование „ ТРАНСКОМПЛЕКТ“ ЕАД София и вписано с Решение № 1590 от 17.11.2005 година по ф.д. № 658/2005 год. на ОС-Враца , с уставен капитал –стойността на направена апортна вноска – земя и сгради, включващи УПИ XVII и УПИ XVIII от кв. 2 по РП на гр.София, кв. Слатина - Летищен комплекс- София , оценени съответно от тричленна експертна комисия ( л.27- I инс.) . Посоченият титул за собственост на праводателя „ Транскомплект“ ЕАД е АДС № 13657/11.11.1986 година (същият на който се позовава „Летище София„ ЕАД), Заповед № 14-26 от 05.09.1995 година и РД № 14-21 от 05.05.1995 година на Министерство на труда за предоставяне право на ползване на част от територия , обхващаща производствена база , бетонов възел и други постройки на фирма „Транскомплект“ ЕООД София , които са във фактическа власт на търговското дружество- ответник и към настоящия момент.
Придобивната давност, съгласно чл. 116 ЗЗД се прекъсва само в изрично посочените хипотези, първата от която е налице в настоящия случай едва с подаване на ревандикационен иск т.е. към дата 06.03.2014 година.
Съгласно разясненията по посоченото ТР № 4/2012 година на ОСГК на ВКС , ако към този момент срокът на придобивната давност по чл. 79, ал.1 или ал.2 ЗС е изтекъл при наличие на останалите елементи от фактическия състав, независимо от момента на позоваване или релевиране на правопораждащия правото на собственост ефект , придобитото право на собственост следва да се зачете.
С изложените мотиви на въззивния съд , с който се приема , че възражението за придобивна давност по принцип е неоснователно , не са зачетени разясненията, дадени със задължителната съдебна практика по приложение на чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС , доколкото е прието, че фактическата власт по отношение на обособената реална част от урегулирания поземлен имот по плана от 1999 година (без съмнение отговарящ на изискванията на устройствения закон за самостоятелен парцел) е получена на правно основание- учредено право на ползване (без спазване на установената от закона форма според мотивите на въззивния съд ), но това не означава , че с това намерение е упражнявана фактическата власт , считано за времето от 1994 година , след периода на преобразуване на държавната собственост в частно-правна такава. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание по см. на чл. 77 ЗС , то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е. има качеството на владелец.
Апортът или непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Дружеството, в което е направена непаричната вноска, придобива собствеността на деривативно основание. Доколкото е направен апор от несобственик на апортираната вещ, не могат да се отрекат правните последици ако търговското дружеството от деня на апорта е получило и фактическата власт на чуждия недвижим имот и съответно е релевирало чрез възражение придобиване право на собственост като добросъвестен владелец , на основание чл. 79, ал.2 ЗС. Внасянето в собственост на недвижим имот в търговско дружество за увеличаване на капитала представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в търговския регистър, т.е. ако към този момент е предадена фактическата власт по отношение на апортирания –макар и чужд имот , то от този момент следва да се приеме , че тече и срока на придобивната давност за добросъвестния владелец.
Непроизнасянето по релевираните възражения за придобивна давност като на основание чл. 79, ал.2 ЗС респ. по чл. 79, ал.1 ЗС , отхвърлени при незадълбочен анализ на доказателствата и неточно приложение на закона, без съмнение съставляват съществени нарушение на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК но в настоящия случай, доколкото касационният съд по същество приема , че ищецът – „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД не доказа при условията на пряко и пълно доказване, претендираното право на собственост, предмет на иска, тези процесуални нарушение не обуславят сами по себе си наново извод, вече направен относно неоснователността на заявения срещу търговско дружество „Транс Еър“ ЕООД ревандикационен иск.
Както бе изложено обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло на основание чл. 293, ал.1 и ал.2 ГПК , като се постанови ново решение по съществото на спора , с което заявеният иск за собственост на основание чл. 108 ЗС от търговско дружество „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД София срещу търговско дружество „Транс Еър „ ЕООД София бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, а на ответника се присъдят направените разноски, своевременно поискани в хода производството пред настоящата инстанция.

По основателността на касационната жалба срещу Решение № 2227 от 20.08.2018 год., постановено по реда на чл. 250 ГПК

Касационното обжалване на решението по чл. 250 ГПК е допуснато служебно от касационния съд, на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК поради очевидна неправилност. С определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС е направил констатацията , че постановеният отхвърлителен диспозитив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд. След като мотивите на въззивното решение не касаят такова произнасяне , а се отнасят само до предпоставките , при които за надлежното упражняване процесуалното право да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, то надлежното произнасяне следва да касае допустимостта на заявеното искане да сезира надлежно съда в производство по чл. 250 ГПК.
С допълнително Решение № 2227/20.08.2018 г. , постановено по гр.В.д. № 3201/2016 год. на АС-София, въззивният съд е отхвърлил молбата на „ТРАНС ЕЪР„ ЕООД за допълване на основното решение по реда и на основание чл. 250 ГПК като неоснователна, след като е приел, че относно релевирано възражение за изтекла придобивна давност като правопогасяващо правото на собственост на лицето, спрямо което се упражнява , не формира самостоятелно сила на пресъдено нещо доколкото същото не се уважава и не подлежи на самостоятелно произнасяне.
Производството по чл. 250 ГПК предполага , че всяка от страните в съдебния исков процес, заявила самостоятелна претенция за защита на субективно материално право може да иска допълване на съдебни акт по същество , когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане или по някое от исканията. За да бъде реализирано това процесуално право, на лице следва да пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Правото на страната да иска допълване на един съдебен акт следва да се упражни в срока, указан от закона- а именно 1 месец от узнаване за постановеното решение.
За да са налице предпоставките на закона за постановяване на допълнително решение би следвало решаващият съд да не се е произнесъл по конкретна част от иска или по някой от обективно съединените искове, предмет на въззивното обжалване и в правомощията си на въззивна инстанция. Липсата на удовлетворителен за страна-молител резултат по конкретни доводи и възражения в мотивите на съдебното решение , каквото е възражението за придобивна давност , не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет. Чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт и да се постанови резултат, различен от вече постановения поради непроизнасяне по релевирано възражения. Такова искане е процесуално недопустимо , защото евентуалното му разглеждане под формата на решение по реда на чл. 250 ГПК и произнасяне, не може да доведе до промяна на постановения с диспозитива на постановеното основно решение правен резултат. Поправката на такъв пропуск може да бъде релевиран и преодолян само по пътя на обжалването на основното решение.
Ето защо, настоящият състав на ВКС като счита , че „посочения“ порок на въззивното решение (непроизнасяне по правопогасяващото възражение за придобивна давност) касае допустимост на уредено от законодателя производство по чл. 250 ГПК от гл.т. на липса на правения интерес от искането за допълване по непроизнесено възражения за придобивна давност , поради невъзможността за постигане на правен резултат , различен от постановеното основно решение, тъй като се касае до порок , който може да бъде преодолян само по реда на обжалването, намира , намира че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови съдебен акт по чл. 130 ГПК , с който молбата по чл. 250 ГПК на „Транс Еър „ЕООД се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
По направеното искане за разноски: Искането на касатора - ответник по иска „Транс Еър„ ЕООД се явява основателно, с оглед на изводите на касационния съд за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС и неговото отхвърляне. При представените писмени доказателства за внесени ДТ и заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция , искането следва да се уважи по отношение на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД София съобразно и на представения списък на разноските , общо за сумата 5 480 лв.
Третото лице помагач не дължи разноски.


Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 и ал.2 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск на търговско дружество“Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД София по чл. 108 ЗС срещу търговско дружество „Транс Еър“ ЕООД София и вместо него п ос т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ заявения от „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД , ЕИК 831642142, с адрес на управление гр. София, 1540 район Слатина Аерогара София , ул.“Брюксел „ № 1 , процесуално представлявана от адв. В. В. – АК В. Т. срещу търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД , ЕИК 106608989, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. "Гоце Делчев" бл. 22 вх. Д ет.1 ап. 5, процесуално представлявано от адв. С. С. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС и искане да се приеме , че „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД е собственик на недвижим имот на основание договори за покупко-продажба по НА № 44/2008 год. и на № 15/2013 год. както и се осъди дружество „Транс Еър“ ЕООД да предаде владението на имота, съставляващ : реална част от 18 720 .12 кв.м. от УПИ XVII кв. 2 по РП на местността „Летищен комплекс София „,отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, целият от 160 277 кв.м. при граници от изток : улица и УПИ XV , отреден за пътнически терминал, администрация , търговия , обслужване , трасе на Метрополитена и метростанция, от юг- улица и УПИ II , отреден за администрация , УПИ XVIII , отреден за КОО и УПИ XX , отреден за Център за подготовка на митнически кадри; от запад УПИ IV – отреден за администрация, УПИ XIX – отреден за паркинги и гаражи и УПИ XXV- отреден администрация и паркинги и от север УПИ X- отреден за перони, обслужване , ППО и трафопост, индивидуализирана чрез точки с координати ( координатна система –Софийска ) както следва: от точка 1 (едно) с координати Y= 51578.205 ; Х= 48208.633, през точка 2 (две) с координати Y= 51577.387 ; Х= 48206.355, през точка 3 (три) с координати Y= 51491.482 ; Х= 48232.028, през точка 4 (четири) с координати Y= 51484.362 ; Х= 48199.865, през точка 5 (пет) с координати Y= 51547.511 ; Х= 48183.601, през точка 6 (шест) с координати Y= 51549.739 ; Х= 48179.467, през точка 7 (седем) с координати Y= 51554.341 ; Х= 48154.351, през точка 8 (осем) с координати Y= 51553.048 ; Х= 48152.228, през точка 9 (девет) с координати Y= 51551.349 ; Х= 48146.814, през точка 10 (десет) с координати Y= 51712.944 ; Х= 48095.983, през точка 11 (единадесет) с координати Y= 51753.569 ; Х= 48108.375, през точка 12 (дванадесет) с координати Y= 51778.605 ; Х= 48106.469, през точка 13 (тринадесет с координати Y= 51782.579 ; Х= 48142.219, през точка 14 (четиринадесет) с координати Y= 51773.696 ; Х= 48149.697, през точка 15 (петнадесет) с координати Y= 51775.800 ; Х= 48167.455, през точка 16 (шестнадесет) с координати Y= 51731.151 ; Х= 48182.876, през точка 17 (седемнадесет) с координати Y= 51732.332 ; Х= 48187.888, през точка 18 (осемнадесет) с координати Y= 51684.450 ; Х= 48204.307, през точка 19 (деветнадесет) с координати Y= 51676.934 ; Х= 48183.181, през точка 20 (двадесет) с координати Y= 51604.198 ; Х= 48209.952, през точка 21 (двадесет и едно) с координати Y= 51600.374 ; Х= 48200.351 и завършва в точка 1 (едно) с координати Y= 51577.387 ; Х= 48206.355 по скица на в.л.Ю. Б. ( л.12 гр.д. № 1355/2014 г. СГС-ТО), като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА и Решение № 2227 от 20.08.2018 год. постановено по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение No 1427 от 08.06.2018 година по гр. възз.д. Nо 3201/2016 година на АС-София, ГО 10 с-в по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Транс Еър“ ЕООД за произнасяне със самостоятелно допълнително решение по реда и на основание чл. 250 ГПК по заявеното възражения за придобиване на процесния имот на основание чл. 79, ал.2 ЗС, като процесуално недопустимо.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД – търговско дружество „Летище София„ ЕАД .
ОСЪЖДА „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД , ЕИК 831642142, с адрес на управление гр. София, 1540 район Слатина Аерогара София, ул. “Брюксел„ № 1, процесуално представлявана от адв. В. В. – АК В. Т. да заплати на търговско дружество „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД , ЕИК 106608989 , със седалище и адрес на управление гр.София ,жк. "Гоце Делчев" бл. 22 вх. Д ет. 1 ап. 5, процесуално представлявано от адв. С. С. С., общо за сумата 5 480 лв.( пет хиляди четиристотин и осемдесет лева ), разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО, с което се отхвърля заявеният ревандикационен иск е окончателно.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която се оставя без разглеждане искането на „ТРАНС ЕЪР“ ЕООД ЕИК 106608989, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. "Гоце Делчев" бл. 22 вх. Д ет. 1 ап. 5, процесуално представлявано от адв. С. С. С. по чл. 250 ГПК като процесуално недопустимо, имащо характер на определение , подлежи на обжалване от страната-молител в седмичен срок от съобщението до страната , по реда на чл. 274, ал.2 ГПК пред друг 3- членен състав на ВКС.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от обажлаваемия съдебен акт да се връчи на молителя.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :