Р Е Ш Е Н И Е
№ 369/2010 г.
София, 17.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 898 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
И. Н. Г. от гр.Х. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр,.д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд , В ЧАСТТА, с което е отменено Решение от 12.06.2002 година по гр.д.Nо 3210/2002 г. на СРС- 46 с. и е прието за установено по отношение на него и на останалите страни,наследници на покойния Р. А. , черпещи права от НА Nо 107/1997 г., че Б. Б. е собственик – на основание Решение Nо 1399/19.05.1999 година на ПК В.- С. на ½ идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв.м., съставляващо северозападната реална част от имот пл. Nо 1391/ кад.л.682 по неодобрения КП на кв. Д. , I част ,Б. г., целия от 1775 кв.м. и са осъдени да му предадат владението на ½ идеална част на собствения му имот, както и в ЧАСТТА , с която НА Nо 107/97 година и НА Nо 108 /1997 година са частично отменен на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./.
С Определение по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване по касационната жалба вх. Nо 9654 / 04.04.2008 година, заявена от И. Н. Г. от гр.Х. срещу Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр.д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд, е допуснато само в частта, с която НА Nо 107/97 година и НА Nо 108/1997 година са частично отменен на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./.
С касационната жалба се поддържа , че решението на въззивния съд , в частта, с което е налице произнасяне по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ е процесуално недопустимо, респ. неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, отменителни основания по чл. 283 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта касационното обжалване е обусловено от извода , че поставения процесуално-правен въпрос за приложимостта на чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ по отношение на незачетени вещни права при нищожност на правното основание, продажба на чужда вещ, произтичащи от конститутивен нотариален акт при хипотези, при разгледан спор за собственост с правопораждащо основание договор с вещно правен ефект, приет отчасти за нищожен на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, се разрешава противоречиво от съдилищата , като се сочат Решение Nо 1138 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр.д. Nо 4972/2007 година – II отд., ТР Nо 187/1986 год. на ОСГК на ВС и Решение Nо 206 от 16.03.2007 година на ВКС по гр.д. Nо 2971/2005 год.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор само от ответника З. Н.а чрез адв. Н. П.- САК , с който се поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на релевираните основания за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове на Б. М. по чл. 108 ЗС и е постановил ново решение , с което 1./ по отношение на ответниците М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А./ заместили на основание чл. 120 ГПК /отм./ след смъртта ответника Р. Й. А./ и И. Н. Г. е приел за установено , че Б. Н. М. в собственик на основание Решение Nо 1399 от 18.05.1995 година на П.”- С. на ½ идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв.м., съставляващо северозападната реална част от имот пл. Nо 1391, нанесен в кадастрален лист Nо 682 по неодобрения кадастрален план на вила зона „Д. ч., Б. г. гр.С., цялото с площ от 1775 кв.м. и същите са осъдени да му предадат владението на посочената реална част от имота, а 2./ по отношение на ответниците Н. И. К. и Д. Н.а Н.а, е приел за установено, че Б. Н. М. е собственик на основание Решение Nо 1399 от 18.05.1995 година на П.”- С. на ½ идеална част от празно дворно място с площ от 887.50 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. Nо 1391, нанесен в кадастрален лист Nо 682 по неодобрения кадастрален план на вила зона „Д. ч., Б. градина гр.С., цялото с площ от 1775 кв.м. и същите са осъдени да му предадат владението на посочената реална част от имота. За останалата част- за разпоредената от З. Н.а лича ½ идеална част от имота, решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС, както и този , заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл. 472 ГПК /отм./, е оставено в сила,
Със същото решение,на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ е отменен НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година , до размер на ½ идеална част.
За да уважи ревандикационните искове , решаващият съд е приел в мотивите на съдебния си акт , че при сключване на сделките по НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година продавачката З. Н.а не е действала като пълномощник на Б. М., тъй като представеното пълномощно Nо 11261/01.04.1997 година не е подписано от бащата Б. М., налице са две сделки по отделните нотариални актове, сключени от името на лице без учредена надлежно представителна власт , явяващи се нищожни на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД. Нищожната разпоредителна правна сделка/ договор за покупко-продажба/ не поражда вещно-правен ефект, поради което „участващото по пълномощие „ лице е останало собственик на своята идеална част от имота- в случая на ½ идеална част от имот пл. Nо 1391 –незастроен , целият от 1775 кв.м., възстановен с Решение на ПК като земеделска земя, наследство от Л. М..
В решаващите мотиви на съда е прието , че недействителността на сделките по чл. 26 ал.2 ЗЗД засягат само частта на разпоредения без представителна власт имот, но не засягат разпоредения лично като собственик имот на З. Н.а- а именно нейната ½ идеална част от имота, както и , че нищожното нотариално удостоверяване на подпис на пълномощното по см. на чл. 472 ГПК / отм./, не може да обуслови нищожност на удостоверяването на действията по оформяне на сделката- сключване на договорите за продажба на отделните части от имота.
С оглед на постановения правен резултат- незачитане разпореждането по пълномощие по двата нотариални акта – НА Nо 107/1997 година и НА Nо 108/1997 година в обема на притежаваните вещни права, притежавани от Б. М. , съдът е приел, че на основание 431 ал.2 ГПК / отм./ следва да постанови отмяна на нотариалния акт , до размер на ½ идеална част по всеки един от посочените конститутивни нотариални актове за сделка.
На основание чл. 291 т.1 ГПК , настоящият състав на ВКС , приема , че изразеното становище по Решение Nо 1138 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр.д. Nо 4972/2007 година – II отд. и Решение Nо 206 от 16.03.2007 година на ВКС по гр.д. Nо 2971/2005 год.- IV отд., в смисъл , че е допустима отмяна на нотариален акт по реда на чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ само когато се касае до констативен нотариален акт и такъв издаден по реда на обстоятелствената проверка, но не и на нотариален акт , обективиращ сделка, е ПРАВИЛНА.
Съдът , в производство по спор за вещни права , по искане на страната или служебно с оглед изхода на спора, не може да отменя по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ възпроизведена с разпоредбата на чл. 537 ал.2, изр. последно ГПК конститутивни нотариални актове, с който е обективирана сделка/ като придобивно, правопораждащо основание по см. на чл. 77 ЗС/ с вещно-правен ефект, сключена при порок на волята, обуславящ нищожността и , или сключена от лице-прехвърлител , който не е носител на вещното право. Това са нотариални актове, които обективират в съответната /нотариална / форма ad solemnitatem волеизявленията на страните-участници по сделката и удостоверяват самоличността на тези лица.
Нотариалното производство е охранително производство, поради което двата вида нотариални актове са охранителни и в това е тяхната прилика. Разликата в отразените в охранителното производство факти и тяхното значение за правото на собственост, обуславят неприложимостта на чл. 431 ал.2 ГПК / отн./ респ. 537 ал.2 ГПК по отношение на т.н. конститутивни нотариални актове.
Порокът / доколкото е налице/ на обективираната воля по конститутивните нотариални актове е факт, извън отразеното по тези актове; касае се до факт , който е релевантен към възможността на обективираното волеизявление да породи последиците на сключената сделка, установени от закона. Т.е. не се касае до обективрането в нотариалния акт на факт, който пряко засягат правото на собственост на действителния титуляр, както е при констативните нотариални актове, поради което не може да се обоснове и необходимост от отменяването на тази категория нотариални актове. Правата на собственика са защитени от ефекта на вписването на исковата молба и съответното уважения иск по проведената петиторна защита на собствеността.
Визираните по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ респ. чл. 537 ал.2 ГПК констативните нотариални актове , само констатират право на собственост на основание , факти , които в рамката на едно установено от законодателя охранително производство, при спор за собственост и конкуриращи права, са оборими, поради което и самия нотариален акт подлежи на отмяна изцяло или отчасти.
В контекста на изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, въззивното решение , в обжалваната част следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл без да е налице уредената от законодателя с чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ правна възможност за това/ а дори ибез изрично искане от страна на ищеца в исковата молба/ и постановеният в тази част съдебен акт е процесуално недопустим.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Решение Nо 346 от 14.02.2008 година постановено по гр,.д. Nо 1406/2007 година на Софийския градски съд , в частта, с която НА Nо 107/97 година и НА Nо 108/1997 година са частично отменен на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./, до размер на ½ идеална част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |