Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 01.06.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП КОМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.477/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 07.11.17 г., постановена от РС-София /СРС/, НО, 5 състав по Н.О.Х.Д.671/17 г., подсъдимият А. И. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.129,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Въз основа на жалба на подсъдимия е образувано В.Н.О.Х.Д.6069/17 г. по описа на ГС-София /СГС/, НО, 8 въззивен състав. С присъда, постановена на 09.02.18 г., К. е признат за невиновен и оправдан /след отмяна на атакувания съдебен акт/. Срещу въззивната присъда е постъпил касационен протест от представител на СГП. В него са релевирани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Същите са развити в депозирано допълнение към протеста. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е касационна жалба и от конституирания като частен обвинител П. Т. чрез неговия повереник, в която също са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Искането е идентично с това на представителя на държавното обвинение. Отразено е,че след изготвяне на мотивите на въззивния съд ще се представи и допълнително изложение,каквото не е приложено. Постъпило е възражение от подсъдимия чрез неговия защитник,в което се оспорва жалбата на частния обвинител. В съдебно заседание пред ВКС всяка от страните /подсъдимият и частният обвинител, както и техните съответно защитник и повереник, редовно призовани, се явяват/ поддържа своята позиция. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него, жалбата на частния обвинител и възражението на подсъдимия и изложеното в тях, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Макар и въззивната инстанция, която е окръжен съд /СГС/ да е постановила присъда на основание чл.336,ал.1,т.3 вр.чл.334,т.2 НПК и поради това съдебният акт да е предмет на касационно обжалване и протестиране по силата на разпоредбата на чл.346,т.2 от процесуалния закон, разглеждането на делото пред върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се подчинява изцяло на правилата на глава 23 НПК. С други думи,при липса на предпоставките на чл.354, ал.5,изр.2 НПК, какъвто е настоящият случай, ВКС е единствено съд по правото и не следва да се занимава с никакви оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт, относима към съдилища по фактите. Казаното означава,че при съответно сезиране той се фокусира върху юридически грешки /процедурни и материалноправни/, без да обръща внимание на изразеното недоволство на страните от заетата от решаващите съдилища позиция, тъй като последната не ги устройва по същество. Ето защо ВКС не следва да обсъжда никакви оплаквания, охарактеризирани смислово като такива за необоснованост, дори и те формално да са подведени под касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Предвид тези общи постановки, настоящият съд ще формулира и ще се произнесе по възражения,които може действително да субсумира под съответните законови изисквания. Основното оплакване по протеста и допълнението към него касае допускане от страна на решаващата втора инстанция на съществени процесуални нарушения по чл.13,14,ал.1 и чл.107,ал.5 НПК-липса на обективна,всестранна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в доказателствените източници информация. В тази връзка в самия протест са изложени съображения,които не съдържат специфики на конкретното производство, а установяват общо недоволство на представителя на държавното обвинение от съдебното заключение по обвинителната теза. В подкрепа на изложените генерални доводи в допълнението към протеста се твърди, че съдът е подценил показанията на П. Т., като не ги е приел като достоверен доказателствен източник и не е дал задълбочен отговор защо не им дава вяра; ако ги бе възприел по начина, по който прокурорът иска, бе ги отнесъл към кореспонденцията по мобилното приложение Вайбър,водена между свидетелите Т. и Г. и към проведеното разпознаване; както и ако бе преценил, че свидетелите П., П. и Г. са заинтересовани от изхода на делото поради дългогодишното им познанство и приятелски отношения с подсъдимия, то би стигнал до други изводи за авторството на деянието. Тези съображения се поддържат от представителя на ВКП в съдебно заседание пред ВКС. И най-простият разбор на прокурорската претенция дава възможност за извод, че в една част се атакува суверенната преценка на СГС при обмислянето на събрани по надлежен процесуален ред доказателствени материали, тъй като те били интерпретирани неправилно според страната, ерго, става дума за необоснованост, а в друга- че тази преценка е опорочена, доколкото не са изложени мотиви, в които да са обсъдени и съотнесени надлежно изявленията на Т.. ВКС категорично не може да се съгласи с обстоятелството, че контролираният съд е реализирал подход, обуславящ необсъждане на показанията на пострадалия в контекста на проведеното на досъдебното производство разпознаване и кореспонденцията по споменатото мобилно приложение. Напротив! СГС е изложил пространни мотиви по отношение на групите свидетелски показания, които третира, разяснил е какво установяват те, на коя част от казаното се доверява и защо. Преценил е,че показанията на Т. се явяват крайно изолирани по отношение на това кой му е нанесъл удара, причинил процесното съставомерно увреждане. Изписани са аргументи относно проведеното на досъдебното производство разпознаване, като неговата коректност е поставена под съмнение. Представителят на СГП не оспорва тази съдебна теза, което би повдигнало въпрос за законосъобразност на съдебните действия. И тъй като прокурорът само се позовава на разпознаването като следствено действие, което да се добави към показанията на Т.,както сам ги преценява, този съд повече няма да се занимава с това възражение, касаещо необоснованост. По-нататък, и най-беглият прочит на мотивите към ревизираната присъда установява подробната и задълбочена аргументация по отношение на приложените доказателства относно комуникация по мобилно приложение между пострадалия и свидетеля Г.. Дори и приемането на обстоятелството,че тя е проведена между тези лица, същината на изписаните по нея обстоятелства не навежда на несъмнено заключение, че подсъдимият е автор на инкриминираното му деяние. И накрая, що се касае до показанията на свидетелите П., П. и Г., СГС също е изложил аргументи относно съдържанието на техните последователни изявления, съпоставяйки ги не само помежду им,но и с оглед на други доказателствени материали. Естествено е човек да битува в заведение в компания на приятели, каквито се явяват третираните свидетели по отношение на подсъдимия. Контролираният съд е имал предвид близките им отношения с К. и дългогодишното познанство и не е неглижирал този факт, както се твърди в допълнението към протеста. Същевременно е разяснено как въпреки това се кредитират показанията на лицата. Общо казано, вярно е изложеното във възражението срещу жалбата на частния обвинител, че присъдата на СГС не страда от липса на мотиви /останалите доводи са само по съществото на доказателствата и този съд няма да ги обсъжда/. Няма подминат като несъществуващ, омаловажен или такъв доказателствен материал, който да не е преценен в светлината на реалното му съдържание. Формулирана е законосъобразна критика спрямо първостепенния съдебен акт и обстоятелството,че разрешаването на казуса по същия се нрави на държавното и частно обвинение, не означава, че той е бил подчинен на процедурните и материалноправни изисквания. На фона на последното казано, както в самата жалба на частния обвинител, така и в съдебно заседание пред ВКС се поддържа наличие на порочен подход на въззивната инстанция, изразяващ се в това при изяснени обстоятелства от първата, да се допуска събиране на допълнителен доказателствен материал. Твърди се,че повторният разпит на свидетеля Г. е бил съпътстван от целенасочени въпроси от страна на председателя на съдебния състав,но не се е стигнало до нищо различно от казаното пред СРС. На това възражение следва да се отговори,че от една страна в протокола от съдебно заседание на 09.02.18 г. липсват данни някой да е изразил недоволство от поведението на председателстващия съдебния състав в обсъжданата насока, а от друга- няма процесуална пречка въззивната инстанция самостоятелно при устност и непосредственост да се убеди или разубеди в достоверността на изложението на разпитан от първостепенния съд свидетел. По-важно в случая е,че Г. е бил последователен и непоколебим относно неучастието на подсъдимия в инкриминираното му деяние, което пък е поставоли резонно въпроса относно законосъобразността на отменената от СГС осъдителна присъда на СРС. Заявява се освен това в жалбата на частния обвинител, че останалите събрани по време на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства не са оборили обвинителната теза. Изложеното касае съществото на доказателствената съвкупност, обяснимо неоценявано от ВКС. Само трябва да се заяви, че СГС е изложил доводи по отношение на всички събрани доказателства, включително и спрямо тези,които в крайна сметка са преценени като неотносими към процесното обвинение. Това е сторено в рамките на правилата на процесуалния закон и на формалната логика. В този смисъл липсват предпоставки да се приеме наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, а оттам и да се изведе незаконосъобразно приложение на материалния закон чрез оправдаване на дееца. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 09.02.18 г.от ГС-София, НО, 8 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.6069/17 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/