Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * делба * съсобственост * уравнение на дялове * доказателства

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                              N 478

 

София, 13.07.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 25 май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4273/2008 год.

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение от 26.06.2009 г. тричленен състав на ВКС е допуснал до касационна проверка решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 640/2007 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. по гр. д. № 837/1992 г. на ВРС в частта, с която е извършена делбата на съсобствените между страните имоти по реда на чл. 292 ГПК (отм.) и са определени суми за уравнение на дяловете за всеки имот.

В касационната жалба подадена от К. К. се поддържа довод за незаконосъобразност на извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК , тъй като поставеният недвижим имот – жилище на втория етаж в сградата построена в дворно място съставляващо имот пл. № 2 в гр. В., ул. “. № 13 в дял на съделителката И значително превишава по стойност правата й в съсобствеността. Това разрешение на съда е в нарушение на закона и трайната практика на ВС на РБ и ВКС изразена и в ППВС № 7/1973 г., което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението.

Касаторката Е. Х. Г. е развила довод в касационната жалба за, това, че в нарушение на процесуалния закон и задължителната практика въззивният съд не се е съобразил с приетото във въззивното производство заключение за определяне пазарната стойност на имотите, в което оценките са значително променени поради завишаване им в сравнение с определените при първоначалното разглеждане на делото.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания

Касационните доводи са основателни.

С решение от 30.06.1995 г. по гр.д. № 837/1992 г. на Варнески районен съд изменено частично с решение от 03.11.2000 г. по гр. д. № 897/1996 г. е допуснато извършване делба на :

дворно място с площ от 280 кв. м., съставляващо имот пл. № 10 в кв. 278 по плана на 9-ти микрорайон на гр. В. с построените в него жилищна сграда, два магазина и хлебарница;

масивна едноетажна сграда, състояща се от пет магазина, застроена на площ от 156 кв. м. и дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. № 13, в кв. 279 по план 9-ти микрорайон на гр. В., ул. “К” № 74;

вилно място с площ от 1600 кв. м., съставляващо парцел **** в кв. 28 по плана на вилна зона на гр. В. заедно с построената в него вилна сграда

между съсобствениците при права:

½ ид. ч. за К. Х. К. и Д. К. в режим на СИА и по 1/8 ид. част за Я. Х. Д. , К. К. , Е. Х. Г. и И. Х. Я.

С решение от 01.12.2006 г. по гр. д. № 837/1992 г. Варненски районен съд е извършил съдебната делба по реда на чл. 292 ГПК. Стойността на имотите, допуснати до делба, е определил въз основа на тричленна експертиза приета в съд. заседание проведено на 24.09.2004 г. Разпределянето на имотите е извършил като в общ дял на К. и Д. К. е поставил фурна, магазини № №* построени в дворното място на ул. “”Княз Ч. ” № 13, както и припадащите им се общи части от сградата и дворното място, както и дворното място, съставляващо УПИ Х-1238, в кв. 28 по плана на вилна зона “Т”, гр. В., който дял е на обща стойност 135 400 лв.

В дял на И. Х. Я. е поставил жилище на втория етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. № 10, в кв. 278 по плана на 9-ти м. р. На гр. В., ул. “. № 13, със застроена площ от 192.50 кв. м., който дял е на стойност 43 400 лв.

В дял на Е. Х. Г. е поставил дворно място, съставляващо дял ІІ –ри от УПИ Х-1238 в кв. 28 по плана на вилна зона “Т”, гр. В. на стойност 42 000 лв.

В дял на К. Х. К. е поставил магазини №№ 5* и 9, намиращи се в сградата построена в имот пл. № 13, в кв. 279 по план 9-ти микрорайон на гр. В., ул. “К” № 74, всички на обща стойност 34000 лв.

В дял на Я. Х. Д. са поставени магазини №№ 6* и 8 девет, намиращи се в сградата, построена в имот пл. № 13, в кв. 279 по план 9-ти микрорайон на гр. В., ул. “К” № 74, който дял е на обща стойност 29 800 лв.

С решението съсобствениците са осъдени да заплатят и суми за уравнение на дяловете им.

С решение от 06.06.2008 г., поправено с решение от 03.10.2008 г. по гр. д. № 640/2007 г. Варненски окръжен съд е оставил в сила решението в тези части и го е изменил в частта, с която К. и Д. К. са били осъдени да заплатят на И. Я. сума, представляваща припадаща се част от получени от ответниците наеми за исковия период.

Касационният довод е за незаконосъобразност на решението, поради това, че въззивният съд след като е допуснал и приел съдебно счетоводна експертиза, с която е била определена актуалната стойност на имотите, предмет на делба, не е обсъдил същата и не е съобразил настъпилите промени в пазарната им стойност. Вторият довод е за това, че съделителката не е осъдена да заплати на останалите съделителите суми за парично уравняване на дяловете им, предвид значителната стойност на поставения й в дял имот в сравнение с паричния израз на правата й в съсобствеността. Прави се твърдение и за необоснованост на извода за поставяне в дял на К. К. и Д. К. и само на К. имоти в различни парцели при възможността да им се постави в дял имоти в един парцел, както и поставяне в дял на съделителката И на жилищен имот, в който има извършени значителни подобрения от К. К. и съпругът й.

Касационните доводи са основателни.

Общата пазарна стойност на имотите, на които е извършена делба, по заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета от районния съд възлиза на 284900 лв. С приетата от въззивния съд счетоводна експертиза е установено, че има промяната в пазарната стойност. Общата стойност на имотите, предмет на делба е определена от тричленната експертиза депозирана на 01.11.2007 г. и приета от съда на сумата 837700 лв., което сочи на значителното увеличение на цените на някои от имотите. Въззивният съд не е изложил мотиви защо не обсъжда този факт, настъпил по време висящността на спора. Не е взел предвид и това, че промяната на пазарната стойност върху имотите може да обоснове друго разпределяне, както и че рефлектира и върху размера на дължимите суми за парично уравнение на дяловете. В нарушение на чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.) не е определил действителната стойност да делбените имоти, която е средната пазарна цена определена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността.

Въззивният съд е действал в противоречие на задължителната съдебна практика по въпроса за обсъждане на доказателствата, събрани пред него. С оглед разпоредбата на чл. 208, ал.1 ГПК (отм.) въззивният съд като съд по съществото на спора е трябвало да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства при спазване изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК, въз основа на тях да направи констатации за установените факти и да формира свои правни изводи въз основа на тях. Неизпълнението на това задължение е нарушение на съществени съдопроизводствени правила и това се е отразило и на правните изводи относно законосъобразността на извършване на делбата.

Неоснователен е доводът, че съделителката И не е осъдена да заплати суми за уравнение на дяловете. Първоинстанционният съд е присъдил такива без да уточни метода на определянето им и въззивният съд ги е възприел.

При извършване разпределянето на имотите между съделителите, съдът не е взел предвид това, че за съделителите К. и Д. К. , които имат най-голям дял в съсобствените имоти, а К. и самостоятелен, ще бъде удобно да се поставят в дял имоти, намиращи се в един от съсобствените дворни места. Следвало е да се съобрази и това, че в жилището, намиращо се на втория етаж в сградата с административен адрес ул. “. № 13, тези съделители са извършили значителни подобрения.

Липсата на формирани фактически и правни изводи на въззивната инстанция препятства проверката на въззивното решение и е основание за касирането му. Такова основание са и допуснатите нарушения при разпределяне на имотите за извършване на делбата по реда на чл. 292 ГПК (отм.) между съсобствениците. Те обуславят касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение в частта по извършване на делбата по реда на чл. 229 ГПК (отм.) ще бъде отменено.

Поради изтеклия значителен период от време от постановяване на въззивното решение и динамиката на пазара на недвижими имоти следва да бъде изслушана допълнителна счетоводна експертиза за определяне актуалната пазарна стойност на имотите, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Дължимите суми за уравнение на дяловете са функция на стойността им, поради което решението следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която са присъдени суми за уравнение на дяловете.

 

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 06.06.2008 г. по гр. д. № 640/2007 г. на Варненски окръжен съд в частите, с които е извършена делбата чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 299 ГПК и в частта, с която са присъдени суми за уравнение на дяловете.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: