Р Е Ш Е Н И Е № 195 Гр.София, 23.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, 2013 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.608/13 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 3/07.01.13 г.,постановено от ОС-Шумен /ШОС/ по В.Н.Ч.Д. 494/12 г., е изменено определение № 499/25.10.12 г.,постановено от РС-Шумен /ШРС/ по Н.Ч.Д.1534/12 г.,като е отменено в частта, в която е постановено изтърпяване на общо наказание по Н.О.Х.Д.880/98 г, 629/99 и 940/ 99 г., все по описа на РС-Шумен, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и производството е прекратено по отношение на изтърпяване на това наказание като погасено по давност. В останалата част първостепенният съдебен акт е потвърден. Със същия е извършено цялостно групиране на наказанията, наложени на М. А. С. по всички негови осъждания. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на въззивния съдебен акт в сила, на 12.03.13 г.е постъпило искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство, с релевирано касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Моли се въззивното наказателно частно дело да бъде възобновено, да бъде отменено решението по него в частта, в която спрямо С. е отменено изтърпяване на общото наказание по Н.О.Х.Д.880/98 г., 629/99 г. и 940/99 г.,все по описа на РС-Шумен, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и е прекратено производството по изтърпяване на наказанието като погасено по давност. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с уточнение, че моли делото да бъде върнато на въззивната инстанция за правилно приложение на материалния закон. Осъденият и назначеният му служебен защитник считат същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните, изложени в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Както е признато в самото искане за възобновяване, с определението на първостепенния съд е извършено пълно групиране на наказанията по тринадесетте осъждания на М. С., като са отчетени съотношенията на съвкупност и рецидив, в които се намират отделните престъпления, както и размерът на наложените за тях наказания. Същевременно обаче, при прегледа на делото пред втората инстанция, същата е изключила от кумулирането наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, съобразено по Н.О.Х.Д.880/98 г., 629/99 г.и 940/99 г.по описа на РС-Шумен. За да стори това, ШОС от една страна е приел за налично утежняване положението на осъденото лице чрез определяне на ефективно изтърпяване на определеното общо наказание, след като по самите осъждания е приложен институтът на чл.66,ал.1 НК , а от друга-че изтърпяването на наказанието е покрито с абсолютна давност. Именно по това се спори в искането за възобновяване и то е основателно. Без съмнение наказанията по трите посочени дела на ШРС подлежат на кумулация и без съмнение, видно от свидетелството за съдимост на осъдения, и по трите тях е определен изпитателен срок, с оглед условно осъждане. В съгласие с ТРОСНК 3/09 г. последният решаващ съд следва да направи пълно групиране на осъжданията по престъпната дейност на съответното лице, както е сторил ШРС. Тогава той, правейки цялостен анализ на престъпната дейност, има основание да се произнесе и по ефективно изтърпяване на наложено общо наказание. Това в случая не е толкова важно. По-важно е незаконосъобразието на направения извод за изтекла абсолютна давност за изтърпяване на наказанието /общо/, постановено при условията на чл.66 НК, направен от ШОС. Първо, въззивната инстанция се е позовала на института на абсолютната давност, в съответствие с нормата на чл.82,ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1, т.4 НК. Поначало това би било вярно, ако след третираните осъждания С. не е бил осъждан по начин, че да се налага прилагане на разпоредбата на чл.68,ал.1 НК по предишни осъждания. Което не е така,видно от пълната картина за осъдения. Второ, според разпоредбата на чл.82,ал.2 НК давността за изпълнение на наказанието по отношение на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено съгласно чл.66 НК, започва да тече от влизане в сила на съответните присъда или определение, с които се активира разпоредбата на чл.68 НК. В тази връзка следва да се направи стриктен преглед на отделните осъждания на С. и предишни кумулации и произнасяния в обсъжданата връзка. Финалният анализ води до заключение, че с присъда № 177/25.02.02 г., постановена от РС-Шумен по Н.О.Х.Д.42/02 г., е приложена нормата на чл.68, ал.1 НК по отношение на наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, но чрез препращане към осъждането по Н.О.Х.Д.1081/00 г. по описа на ШРС, свързано с процесните осъждания. Трето, коментираното наказание е изтърпяно и е постановено приспадане по акта на първостепенния съд. Така че при приемане на тезата,че абсолютната давност /каквато е възприел ШОС/ за изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в сила на присъдата по Н.О.Х.Д.42/02 г., когато е активирана нормата на чл.68,ал.1 НК, давността, в съобразие с чл.82, ал.2 НК не може да е изтекла, предвид изтърпяване на разглежданото наказание. С оглед тези съображения, произнасянето на ШОС в третираната част противоречи на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 НПК. Тук обаче, предвид направения генерален извод, се поставя въпросът за дължимите последици за самото производство. В искането за възобновяване е изложена позиция за възможността осъденият да се позове на решението на ШОС и да има претенции за неоснователно задържане поради изтърпяване на наказанието, обезщетяване или приспадане на правилата по чл.179 ЗИНЗС, поради което се настоява за възобновяване на въззивното производство. ВКС се солидаризира с тази позиция. Същевременно обаче, ако се пристъпи само към отмяна на решението на ШОС, в какъвто смисъл се тълкува претенцията на Главния прокурор за прилагане от страна на ВКС на правомощията по чл.425,ал.1,т.3 НПК, а и словното отразяване по петитума, означава актът на въззивната инстанция да остане да съществува само в потвърдителната си част. И това е така,тъй като върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да допълни решението на ШОС в отменената част след възобновяване на производството, дори и да би приела обстоятелство,което не е вярно-че направените изводи са в полза на осъденото лице. Ето защо следва да се приложи разпоредбата на чл.425,ал.1,т.1 вр. чл. 422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК и след възобновяване на въззивното производство да се отмени решението по същото и делото да бъде върнато на ШОС с оглед правилно приложение на материалния закон. В този смисъл Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.494/12 г.по описа на ОС-Шумен. ОТМЕНЯВА решение № 3/07.01.13 г.,постановено от ОС-Шумен по В.Н.Ч.Д. 494/12 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/