Р Е Ш Е Н И Е   №  224   София,  15 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря  Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 219/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.   Осъденият Й. Б. М. на основание чл.420, ал.2 НПК е направил искане за възобновяване на н.о.х.д. № 1254/2007г. на Районен съд гр. Д. и отмяна на съдебния акт , поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането по изложените в него съображения. Гражданският ищец не се явява и не взема становище по искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати нарушения, които да позволяват отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда е процесуално допустимо, тъй като е изготвено от легитимна с. и в предвидения в чл.421, ал.3 НПК шестмесечен срок. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: Добричкият окръжен съд с решение № 131 от 25.06.2008г. по в.н.о.х.д. № 233/2008г. е изменил присъда № 6 от 28.02.2008г. постановена по н.о.х.д. № 1254/2007г. на Районен съд гр. Д., като намалил размера на наложеното на подсъдимия Й. Б. М. наказание за извършеното престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1,т.1 НК на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от пет години. В останалата част присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.11.1995г. в гр. Д., в качеството си на длъжностно лице- кмет на Община- Д. , присвоил чужди движими вещи- пари в размер на 200 000/неденоминирани/ лв., собственост на О. –., връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание- престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 и чл.54 НК и на основание чл.202, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.6 НК е лишен от правото да заема посочените длъжности за срок от пет години, наложено му е наказание „конфискация” и е уважен граждански иск в размер на 200лв. в полза на Община- Д. , тя е потвърдена. Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основание по чл.348, т.2 НПК, основно касаят начина на събиране и преценка на доказателствените материали. Твърди се, че показанията на разпитаните свидетели били „селективно” кредитирани, а други доказателствени средства изобщо не били преценявани, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния, въпреки направените пред него възражения. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни. По съществото си, макар и определени от осъдения като процесуални нарушения, те касаят обосноваността на въззивното решение. Чрез тях се прави собствена оценка на събраните доказателствени материали и сочат фактически положения, които съдът е следвало да приеме за установени, без по същество да се твърди, че е налице порок при формиране на вътрешното убеждение на съда. При разглеждането на делото са събрани в достатъчен обем доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Доказателствени искания не са били правени, а събраните доказателства не са преценявани едностранчиво, а в тяхната съвкупност , поради което и вътрешното убеждение на съдебните инстанции е формирано след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 НПК и е дал отговор на направените с въззивната жалба доводи. Последните по същество са идентични и с посочените в искането за възобновяване, като в подкрепа на това е и обстоятелството, че към искането е приложено копие от мотивите към въззивната жалба на подсъдимия против присъдата. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд и с оглед идентичността на възраженията не намира за необходимо да преповтаря съображенията на този съд. При приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно.   Искането, за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда и постановяване на оправдателна такава в рамките на фактическите положения по проверяваните съдебни актове, не може да бъде уважено, защото констатациите и на двете съдебни инстанции покриват признаците на престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 НК. Поради изложените съображения и поради липсата на допуснати нарушения, даващи основание за отмяна на влязлата в сила присъда, искането следва да се остави без уважение.   Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Б. М. за отмяна по реда на възобновяването на в.н.о.х.д. № 233/2008г. на Окръжен съд гр. Д.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: