Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 27.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3290/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303сл. ГПК. Образувано е по молба от 11.02.2013 г. от М. С. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила на 9.11.2012 г. решение на СРС-65 състав, постановено по гр. д. № 61905/2010 г., с което е признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че М. С. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] дължи на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 8 981.47 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 8125 за периода март 2004 г.-април 2009 г., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2010 г. до плащането, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3 168.34 лв. лихва за забава в плащането върху главниците за периода 1.05.2004 г.-24.02.2010 г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3916/2010 г. по описа на СРС, 88 с-в и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1 086.00 лв. С молбата се претендира отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане на следните основания: 1. съдът не се е съобразил с искането за прилагане на 3-годишната давност за периодични задължения, въпреки писменото позоваване на тази норма; 2. при нарушаване на съответните процесуални правила съдът не е обсъдил и взел предвид нито един довод на упълномощеното в съдебния процес лице, с което молителката е била лишена от правото на справедлив съдебен процес в разумен срок /делото е от 2010 г., а постановеното решение е в края на 2012 г./3. нарушено право на съдебна защита, с което е лишена от възможност да участва лично по делото или да бъде надлежно представлявана; 4. Моли да се установи по надлежния съдебен ред неистинност на заключението на вещото лице, върху което е основано решението, след като е декларирано от него пред съда, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да изготви заключението си, а в следващото съдебно заседание декларира, че е получил такива доказателства, които не са представени по делото и не са налични доказателства, въз основа на които вещото лице е обосновало заключението си. За ответника [фирма] и третото лице-помагач ТД [фирма] не е изразено становище. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: Отмяната по чл. 303сл. ГПК е извънредно, извънинстанционно средство за процесуална защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се изразява в несъответствие между решението е действителното правно положение и когато се дължи на изчерпателно посочени с чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са изчерпателно и изрично уредени в закона и не могат да прилагат разширително. Основанията за отмяна на атакуваното в конкретния случай влязло в сила съдебно решение, посочени от молител М. С. Н. в молбата си за отмяна, не попадат в нито едно от законовите основания за отмяна. Така, първото основание, че съдът не е приложил 3-годишната давност за периодични задължения, по съществото си е оплакване за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон. Второто основание, необсъждане доводите на пълномощника на ищцата, съставлява оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила. Третото основание, приповтаря второто основание. Четвъртото основание съставлява твърдение за неистинност на заключението на вещото лице. То може да се свърже с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Но, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъплението, обосноваващо отмяната. То трябва да бъде установено по надлежния процесуален ред. Този ред е влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая този процесуален ред няма данни да е изпълнен. Ето защо молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователна и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 11.02.2013 г., подадена от М. С. Н., [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ат. 5, ап. 20 за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65-ти състав, постановено на 28.02.2012 г. по гр. д. № 61905/2010 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: