4 Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София, 16.11.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1375 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Е. К. И., чрез процесуалния му представител адв. С. Г., против въззивното решение № 171 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 88 от 9 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 2795 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Е. Б. М. от [населено място] сумата от 4000 лева за временна нетрудоспособност поради трудова злополука. К. контрол е допуснат с определение № 846 от 20 юни 2011 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период. По поставения проблем касаторът се е задоволил само да посочи, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и определен, без да е бил определен видът и характера на причинената на ищеца телесна повреда. Ответникът Е. Б. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Д., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че събраните доказателства установяват наличието на претърпени вреди – болки и страдания съобразно представената медицинска документация. По поставения процесуалноправен въпрос съдът приема, че, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др., са нужни специални знания, то съдът може да назначи експертиза, като инициативата за това може да възникне по искане на страните или по преценка на съда, както разпорежда чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК (отм.). В т. 10 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г., неизгубила значението си и при действието на ГПК от 2007 г., ВКС приема, че назначаването на експертиза се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице подвежда фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. В тази си дейност вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания. Посоченото разрешение се възприема и от задължителната съдебна практика по чл. 290 и сл. ГПК – например в решение № 108 по гр.д. № 1814 за 2009 г. на ІV ГО. След като съдията няма необходимите специални знания, доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период. Касационната жалба е основателна. С решението си въззивният съд приел, че наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата временна нетрудоспособност се установява от приложената медицинска документация; налице са претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания у ищеца; справедливият размер на обезщетението е 10 хиляди лева; касаторът не е представил каквито и да е доказателства за умисъл у ищеца за причиняване на злополуката, но ищецът е предприел работа, за която не е бил квалифициран, с което е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда и сам е признал, че е инструктиран и няма право да работи на машината, като при това положение работникът е съзнавал, че не изпълнява изискванията за безопасно полагане на труд, но се е надявал да не настъпи вредоносен резултат и оттам се приема, че субективното му отношение представлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, водеща до намаляване отговорността на работодателя до размер от 5000 лева; при присъдени от районния съд 4000 лева и липса на жалба от страна на ищеца, положението на работодателя не може да се влошава. Първоинстанционният съд не указал на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства и напълно формално е посочил как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Не е сторено изясняването на спора по смисъла на чл. 143 ГПК. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, след изслушване на поисканите от ответника свидетели относно причината за настъпване на злополуката, процесуалният представител на ищеца поискал назначаване на медицинска експертиза за установяване характера и степента на причиненото увреждане, прогнозата за работоспособността и за лечението. Първоинстанционният съд отказал да допусне експертизата поради пропускане от страна на ищеца на възможността по чл. 143, ал. 1 ГПК. При оспорване на първоинстанционното решение пред въззивния съд касаторът посочил, че не е поискана и назначена медицинска експертиза, поради което съдът не може да квалифицира характера на причинената телесна увреда, но и въззивният съд не предприел съответните процесуални действия. К. съд приема, че атакуваното решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Наличието на оспорване на претенцията на ищеца с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК (ответникът изрично посочил, че оспорва фактите, изложени в исковата молба, за настъпилото увреждане на ищеца) е следвало да предизвика изясняване на фактическата страна на спора по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК. Това изясняване цели даване на възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и на двете страни да посочат и представят допълнително доказателства във връзка с поясненията и оспорванията – ал. 2 на посочения текст. Липсата на подобно изясняване прави незаконосъобразно заключението на първоинстанционния съд, че ищецът е пропуснал да поиска назначаване на медицинска експертиза, тъй като не е използвал възможността по чл. 143 ГПК, още повече, че инициативата за назначаване на такава експертиза може да изхожда от самия съд. Тази грешка на първоинстанционния съд не е отстранена и във въззивното производство във връзка с възможността по чл. 266, ал. 3 ГПК. Липсата на специални знания у съдията пред първата инстанция, респективно – у членовете на съдебния състав във въззивния съд, е налагала назначаването на съответната експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, оздравителния период и съответната прогноза, за да може да бъде извършена преценка на претърпените неимуществени вреди, произтекли от трудовата злополука. При тези обстоятелства въззивното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По искането за заплащане на разноски ще се произнесе въззивният съд по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 171 от 12 май 2010 г., постановено по гр.д. № 220 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния окръжен съд в [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: