Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

[населено място], 15.02.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. дело № 515 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.
“ПСГ“ АД, [населено място] обжалва решение № 11736 от 30.07.2020 г. по в.т.д. № 402/2018 г. на Апелативен съд София, с което след отмяна на решение № 2364 от 13.12.2017 г. по т.д. № 1488/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, против „ПСГ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на следните изявления за прихващане: 1.Прихващане, извършено с Изявление за прихващане с вх.№ 10156/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№ 11526/10.11.2014г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 499 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10156/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което „С.“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IВАN ВG12 КОRР 9220 1023 0444 01 с насрещно задължение по договор за банков кредит от 29.09.2011г. до размера на по-малкото; 2. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№ 10131/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№ 11525/10.11.2014г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 14690 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10132/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което А. Н. Н. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG17 КОRР 9220 1003 6662 01 със задължение на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013г., Анекс №1 от 05.11.2013г. и Анекс №2 от 14.04.2014г. до размера на по-малкото вземане. 3.Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№ 10134/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№ 11525/10.11.2014г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 8400 лв. , придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10136/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което М. С. Н. е прехвърлила на „ПСГ“ АД вземането си по банкови сметки IBAN ВG65 КОRР 9220 1003 0198 02- 1900 лв., IBAN ВG925 КОRР 9220 1003 0198 01 - 3 900лв. и IBAN ВG27 КОRР 9220 4003 0198 02 – 2600 лв., извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., Анекс №1 от 05.11.2013 г. и Анекс №2 от 14.04.2014г. до размера на по-малкото вземане; 4. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№10139/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№11525/10.11.2014г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 34 500 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10137/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което С. С. Р. е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG56 КОRР 9220 4013 4849 01 със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане; 5.Прихващане, извършено с уведомление за прихващане вх.№11525/ 10.11.2014г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане в размер на 1200 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ” АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10142/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което Адвокатско дружество „М.-Н.“ е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG16 КОRР 9220 1019 6912 01. Прихващането е извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., до размера на по-малкото вземане; 6. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№ 10145/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх.№11527/10.11.2014 г.по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане в размер на 9 600 лв. по заявлението за прихващане, придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10132/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№11525/10.11.2014г. по регистъра на банката, според което Дружество по ЗЗД „К.“ е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG31 КОRР 9220 1042 7425 01 със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013г., Анекс №1 от 05.11.2013г. и Анекс №2 от 14.04.2014г. до размера на по-малкото вземане; 7.Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№ 10153/30.10.2014г. и уведомление за прихващане вх.№ 11527/10.11.2014 г. по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КГБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1 592 000 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10154/30.10.2014г. по регистъра на банката, според което „С.“ ЕООД е прехвърлил на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG21 КОRР 9220 1023 0444 01, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.2013 г., Анекс №1 от 05.11.2013 г. и А. №2 от 14.04.2014г. до размера на по-малкото вземане; 8. Прихващане, извършено с уведомление за прихващане с вх.№ 10149/30.10.2014 г. и уведомление за прихващане вх.№ 11525/10.11.2014 г.по регистъра на банката, отправено от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД /н./ с вземане по заявлението за прихващане в размер на 1800 лв., придобито от „ПСГ“ АД чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с вх.№ 10296/30.10.2014 г. по регистъра на банката, според което „Медия интер груп“ ЕООД е прехвърлило на „ПСГ“ АД вземането си по банкова сметка IBAN ВG22 КОRР 9220 1027 0014 01, извършено със задължението на „ПСГ“ АД по договор за банков кредит от 08.07.201Зг., до размера на по-малкото вземане И ВМЕСТО НЕГО посочените възражения за прихващане са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, както и Е ОБЕЗСИЛИЛ първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД (н) против „ПСГ“ АД искове с правно основание чл.59, ал.3, чл. 59, ал.2 и чл. 3.ал.3 от ЗБН, да бъдат прогласени за относително недействителни/нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността същите възражения за прихващане и е оставил без разглеждане исковете с правно основание чл.59, ал.3, чл. 59, ал.2 и чл. 3.ал.3 от ЗБН.
Касаторът „ПСГ“ АД, [населено място] в касационната жалба счита на първо място, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е приел и разглеждал искове, така както са заявени в условията на евентуално съединяване от ищеца, иск с правно осонвание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН и евентуално съединен с иск с правно осонвание чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Въззивният съд не бил приел мотиви по фактическите твърдения за наличието на абсолютна нищожност на прихващанията, като предпоставка да се произнесе по недействителността по отношение на кредиторите, каквато може да има само по действителни правоотношения. Съдът следвало да извърши собствена преценка, за да обезпечи постановяване на допусимо решение. В случаите когато се твърдят пороци на сделка, довели до абсолютна нищожност, съдът следвало да разгледа исковете съобразно степента на пороците, съобразно правното им естество и не е обвързан от соченото от ищеца съединяване на искове. При липса на приложение на това правило, въззивният съд бил се произнесъл недопустимо по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и решението следвало да се обезсили.
В случай, че не се приеме, че решението е недопустимо, то иска да се приеме, че е неправилно. Счита, че е налице нарушение на материалния закон – основание съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна на съдебното решение.
Моли да се обезсили като недопустимо, съответно да се отмени решението и да се присъдят разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е вероятно недопустимо.
Сочи и следните въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.В случай, че от ищеца/ищците са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове за обявяване на относителна недействителност на сделка (прихващане) по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банка и искове за нищожност на същата сделка, като искът за относителна недействителност е предявен като главен, а тези за нищожност като евентуални, следва ли съдът по свой почин (или по реда на даване на указания на ищеца/ищците) да промени съотношението на исковете и да разгледа един от исковете за нищожност като главен, а този за относителна недействителност като евентуален, и ако отговорът е отрицателен и съдът е длъжен да разгледа като главен иска за относителна недействителност, дължи ли преди да се произнесе по относителната недействителност задължително да разгледа и да се произнесе в мотивите по твърденията за нищожност на сделката като преюдициален въпрос към въпроса за относителната й недействителност. Ако първоинстанционният съд не е направил това, дължи ли въззивният съд същите действия в рамките на въззивната проверка? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; противоречие с решение № 318 от 18.05.2004 г. по гр.д. № 598/03 г. на ВКС, II гр.о.
2.При предявен евентуален иск за нищожност на сделка от ищец, различен от ищеца по главния иск за относителна недействителност на същата сделка, длъжен ли е съдът да се произнесе по иска за нищожност като главен с оглед субективното съединяване на искове, което изключва възможността на ищеца по иска за относителна недействителност да определя поредността на иск, предявен от друго лице? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; противоречие с решение № 173 от 30.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1019/2010? на ВКС, I т.о.
3.Има ли ищецът правен интерес от предявяване на иск за относителна недействителност на сделка (прихващане) като главен и за нищожност на същата сделка като евентуален и допустимо ли е производството по предявените в такова съотношение искове с оглед правните последици на нищожността и относителната недействителност? – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК?
4.При констатирана нередовност на исковата молба във въззивното производство, дължи ли въззивният съд даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора? Счита, че при произнасянето си съдът не се е съобразил с разясненията в Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
5.Допустимо ли е с преходна разпоредба, приета много след приемането на материалноправна норма да се придаде обратно действие на материалноправната норма, при положение, че при приемането на материалноправната норма на същата не е било придадено обратно действие, а действие занапред. – основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК. Подробно мотивира приложението на посочената норма.
6.Представлява ли надлежно, в съответствие с Конституцията и Закона за нормативните актове, изменение на материалноправна норма в специален закон, уреждаща фактическия състав и противопоставимостта на правните последици на сделка и прието ли е в надлежен (с оглед императивния характер на нормите, уреждащи законодателната процедура и установяването им в обществен интерес), прозрачен (предвид изричните изключения на фази от общата законодателна процедура в процедурата по приемане на годишните закони за държавния бюджет) и законоустановен (с оглед и изричното изискване измененията в закон да се правят с изменения в същия акт, а не чрез други актове) законодателен процес, когато изменението е извършено чрез преходните и заключителни разпоредби на годишен закон за държавния бюджет, предвид естеството и правната характеристика на този акт и липсата на каквато и да е обоснована връзка с целите на приемане на годишния бюджетен закон? - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с: решение по делото C – 107/10 на СЕС; решение по делото C – 630/17 на СЕС. Счита, че отговорът на този правен въпрос, отговаря на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.
7. С изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в сила от 28.11.2014 г. и придаденото му действие с § 8 с ДВ, бр. 22 от 2018 г. считано от 20.06.2014 г., с което действието на прихващането, извършено до 28.11.2014 г. (което към датата на извършването му е породило погасителни последици) се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение и погасителните му последици не се признават за целите на попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите й, без доказване на допълнителни предпоставки и само с оглед момента на извършването му след 20.06.2014 г., постига ли се ефект на отнемане на права и нарушаване на основателни правни очаквания, респ. явно и несъответно превишаване пределите на необходимото за постигане целите на закона? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
8.Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към прихващане, извършено и породило окончателните си правни последици преди 28.11.2014 г. (т.е. до влизане в сила на изм. с § 9 на ЗИДЗДБРБ за 2014 г.), но след 20.06.2014 г.? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
9.Приложението на редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в сила от 28.11.2014 г., с придаденото й обратно действие с § 8 от ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 2018 г. и ефектът от прилагането й противоречат ли на забраната по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 (Протокол 1) към ЕКЗПЧОС, установена с цел защита правото на мирно ползване на собствеността, което включва забрана за лишаване от притежания (каквото е активното вземане на извършилия прихващането кредитор на банката, впоследствие обявена в несъстоятелност) и оправдани правни очаквания (каквито са очакванията на извършилия прихващането кредитор, че е погасил задължението си, но и реализирал вземането си)? Ако това засягане бъде прието, то лишаването в съответствие ли е с принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност, както са изяснени в практиката на Съда в Люксембург, и при едновременното им наличие? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
При същите предпоставки, сочената национална разпоредба противоречи ли на правото на Европейския съюз с чл. 17, ал. 1 от ХОПЕС вр. чл. 52, ал. 3 от ХОПЕС и налице ли са основания националният съд да откаже прилагането й?
10.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса? – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 248 от 07.01.2020 г. по т.д. 4193/2018 г. на ВКС; решение № 548/06.10.2012 г. по гр.д. № 1119/2009 г. на III гр.о.; решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г.; решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на IV гр.о.; решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 166/2011 г. на IV гр.о., решение № 445 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1733/2010 г. на IV гр.о.; решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на III гр.о.; решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012 г. на IV гр.о.; решение № 230 от 11.02.2013 г. по т.д. № 1090/2011 г. на II т.о.; решение № 42 от 09.06.2014 г. по т.д. № 799 от 2011 г. на II т.о.; решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр.д. № 3700/2013 г. на I гр.о.; решение № 318 от 18.05.2004 г. по гр.д. № 598/2003 г. на II гр.о. на ВКС.
Освен посочените основания е мотивирал искане за спиране на производството по делото до приключване на тълкувателно дело 1/20 на ОСГТК на ВКС.
Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Съобщение с препис от решението е връчен на 17.08.2020 г. Касационната жалба е от 17.09.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове с посочена от ищеца поредност за евентуално разглеждане, искове с правно основание чл. 59, ал. 5, чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от ЗБН. Приел е също така, че исковете са предявени от синдика на „КТБ“ АД /н./, чийто правомощия се упражняват от Ангел Донов и К. М..
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, въззивният съд е изложил съображения, че извършените прихващания са произвели своето правно действие между страните, но са недействителни по отношение на масата на несъстоятелността, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособността и след датата на поставянето на банката под специален надзор. Конкретно е взето предвид, че с решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка на основание чл.36, ал.2, т.2 от Закона за кредитните институции е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./. С решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, 4 с-в, е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото.
Прието е за безспорно, че „ПСГ“ АД има задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, произтичащи от договор за кредит от 29.11.2011 г., с който на дружеството е отпуснат кредит в размер на 500 000 лв. като средствата от същия са били предназначени за оборотни средства. Към 29.10.2014 г. задължението по този договор е възлизало на 502 097,04 лв. (498 083,09 лв. редовна главница, 249,04 лв. текущи лихви, 14,91 лв. неустойка върху просрочена лихва и 3750 лв. дължими такси по кредита). Въззивният състав е приел, че страните не спорят и относно обстоятелството, че на 08.07.2013 г. е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит на „ПСГ“ АД. Със същия на дружеството-ответник в първоинстанционното производство е предоставен кредитен лимит в размер на 4 000 000 лв., от които 2 500 000 лв. за оборотни средства и 1 500 000 лв. за издаване на банкови гаранции. Към 29.10.2014 г. актуалният размер на дълга по този договор възлиза на 1 668 364,36 лв. Според въззивния съд, не се спори и че процесните прихващания са извършени с описаните подробно в исковата молба уведомления. Съдът е счел, че за изявления, които произвеждат погасителния ефект на прихващането следва да се приемат отправените на 30.10.2014 г. уведомления, с които „ПСГ“ АД е уведомило „КТБ“ АД /н./ за сключените договори за цесия, поискало е прехвърлянето на съответните суми по негова сметка и е поискало с тези суми съразмерно да бъдат погасени съществуващите към „КТБ“ АД /н./ задължения.
Въззивният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (в редакцията му, която е в сила от 28.11.2014 г.), съгласно която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката.
Определяйки, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е материалноправна, е отхвърлил възражението на ответника, че съгласно чл.14, ал. 1 от ЗНА, не може да има обратна сила, тоест да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в сила (включително по отношение на действието на процесното прихващане, което е извършено преди приемането и обнародването на разпоредбата), само по силата на изрична законна разпоредба. С § 8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) било придадено обратно действие на посочената норма на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Съгласно цитираната преходна разпоредба правилата на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 от ЗБН се прилагали от 20.06.2014 г. Така съдът е приел, че нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в посочената редакция, се прилага и за процесните прихващания. След като чл. 59, ал. 5 от ЗБН изрично регламентирал, че изявление за прихващане, отправено от кредитор или от банката, след началната дата на неплатежоспособността, е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, то съобразявайки датата на изявлението, предмет на разглеждания иск, е приел, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН е основателен. Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до обратния правен извод, въззивният съд е приел, че атакуваното решение в тази му част следва да бъде отменено. Произнасяйки се по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, въззивният съд е приел, че от значение е заявената от ищеца поредност на обективно съединените искове. С оглед уважаването на иска по ал. 5 на чл. 59 от ЗБН, според въззивния съд, не се сбъдва условието за разглеждане на следващите евентуални искове. Така е направен извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по обективно съединените искове с правни основания - чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал.2 и чл.3, ал.3 от ЗБН.
Допускането на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГПК касационната инстанция може да допусне до обжалване решение, което има вероятност да е нищожно. В разглеждания случай, вероятно наличие на основание, което може да доведе до извод, че процесното решение е нищожно, не се установява.
Касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване, съгласно предвиденото в чл. 280, ал.1, т. 1-3 и чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.
В исковата молба, по която е образувано разглежданото производство, е посочено на първо място, че изявленията за прихващане не отговарят на изискванията за форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, както и че приложма е редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към момента на предявяване на иска. Формулиран е иск за обявяване на относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН на посочените прихващания. А евентуално заявени по отношение на всички прихващания са искове с правно основание чл. 59, ал.3 ЗБН. Освен това, ищецът е посочил, че ако бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и чл. 59, ал. 3 от ЗБН, то иска да бъде разгледан иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал.3 ЗБН.
Така въззивният съд е разгледал правния въпрос, формулиран от касатора за поредността на разглеждане на така предявените при условията на евентуално съединение искове, а именно посочената от ищеца или следваща според естеството на предявените искове, съответно защитаваните материални права.
Посоченият правен въпрос, следва да бъде уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Каква е поредността, в която следва да бъдат разгледани евентуално съединени искове за недействителност на изявление за прихващане ?
Разрешението е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена и в решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д. 583/16 г., IV ГО на ВКС. Поради което на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По отношение на искането, формулирано в касационната жалба от „ПСГ“ АД, както и искането на ответника по касационната жалба синдикът на „КТБ“ АД (н), формулирано в допълнителна молба от 19.01.2022 г. за спиране на производството по настоящето дело до приключване на тълкувателно дело 1/20 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулирано е искане за спиране до приемане на тълкувателно решение по поставения в тълкувателното дело правен въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само, ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност“. Това искане е обосновано с поставените за разрешаване в настоящето по делото правни въпроси. В искането е развито съображението, че ако съдът бил се произнесъл, че съдът следи служебно за нищожността, то следвало да има значение задължението му да изследва евентуалната нищожност, не само с оглед извършените прихващания, но и сделките, които са основание за възникване на вземанията, с които е извършено прихващане. Активното вземане на прихващащия било от значение според ответника по касационната жалба.
По така обоснованите от страните искания за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предмет на търсената от синдиците защита пред съда, подробно посочена по-горе е за обявяване на нищожност или недействителност на прихващания само спрямо кредиторите на банката в несъстоятелност. Предявените искове са част от производство по несъстоятелност на банка. Целта на предявения иск е прогласяване нищожност, респ. относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността, на извършените прихващания, като не се приложи удовлетворение на извършващия прихващането кредитор извън извън предвидения в производството по несъстоятелност ред. В случая е въведено в процеса правно основание за нищожност на атакуваните прихващания. В случая соченото от страните тълкувателно решение не е от значение за произнасяне по поставените пред касационната инстанция правни въпроси, тъй като предявените искове целят защита на отношенията между кредиторите, а не отношенията между длъжника в несъстоятелност и изявилия прихващане кредитор.
По изложените съображения искането следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение 11 736 от 30.07.2020 г. по т.д. 402/18 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в 1 седмичен срок от получаване на препис от настоящето определение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 43 223,80 лв., определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ търговско отделение.

При невнасяне на дължимата държавна такса, касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото, ще бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по настоящето дело до приключване на производството по тълк.д. 1/20 г. на ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: