Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * необоснованост * детектор на лъжата

Р Е Ш Е Н И Е

134

София, 27 юли 2015 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети април …........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................

ЧЛЕНОВЕ: .. Мая Цонева ......................................

.. Лада Паунова .......................................


при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 479 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия Методи В.. Обжалва се решение № 19 от 18.02.15 г., постановено по ВНОХД № 334/14 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С решението частично е изменена присъда № 106 от 05.11.14 г. по НОХД № 567/12 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на В. по чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С цитираната присъда В. е признат за виновен в това, че на 06.05.11 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Й. Б., отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 657.50 лв. от владението на П. Ц., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК и чл. 54 от НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим. Оправдан е престъплението да е извършено при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
Съдът е групирал наложеното наказание на В. по настоящото дело и наказанията по НОХД № 96/11 г. и НОХД № 3670/10 г. по описа на СРС, като е определил общо такова в размер на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим. Приспаднал е времето, през което В. е бил задържан.
С присъдата е осъден и подсъдимия Й. Б..
Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство и разноските, направени по делото.
С решението присъдата е изменена, като В. е оправдан по повдигнатото му обвинение да е действал при условията на опасен рецидив и по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. В останалата и част присъдата е потвърдена спрямо двамата подсъдими.
Като основно възражение срещу присъдата, определено като съществено процесуално нарушение, е развита тезата, че съдебният акт почива на предположение по отношение на авторството от страна на В., като отново се твърди, че вторият участник в грабежа е свидетелят М.. Същото е поставено и пред възззивния съд. Доводите в подкрепа на възражението са свързани с неправилна оценка на доказателствения материал – необоснованост. Последната не е касационно основание.
Твърдението за допуснати от инстанциите по фактите съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от тях доказателствена дейност при постановяване на присъдата и по въззивната и проверка, не може да бъде споделено. Контролираните съдилища в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Великотърновският окръжен съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията, както и защо дава вяра на едни доказателства за сметка на други (л. 7 – 16 от мотивите). Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които е приела за правилна първоинстанционната присъда. Отговорила е на всички релевантни доводи, свързани с противоречията в доказателствения материал (л. 7 – 13 от решението). Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретното престъпление. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършения грабеж спрямо П. Ц..
Великотърновският апелативен съд законосъобразно е изключил от доказателствения материал полиграфските изследвания и свидетелските показания на осъществилите ги експерти. Полиграфското изследване не е предвидено като способ за доказване в НПК и няма доказателствена стойност, паради вродена или придобита способност на дадено лице да манипулира резултата. Още по-малко е допустимо резултатите от изследването във връзка с авторството на дадено престъпление да се инкорпорират по делото чрез свидетелските показания на съответните експерти, реализирали изследването. Ето защо, към момента този вид изследване може да се прилага само като оперативен способ и резултатите от него могат да се ценят като индиция за съпричастност на дадено лице към някакво деяние, но в никакъв случай като годно доказателствено средство, поради завишените стандарти на доказване по НПК.
Настоящата инстанция споделя извода на инстанциите по фактите, че чрез съвкупния анализ на обясненията на подсъдимия Б. (макар и непоследователни), свидетелските показания на М. (въпреки неговата заинтересованост), А., Ц., К., Ч., М. и Б. безспорно се установява, че В. е съизвършител на грабежа, съвместно с Б..
Пред настоящата инстанция отново като съществено процесуално нарушение, довело да ограничаване правата на В., се изтъква участието във въззивното производство на същия прокурор, поддържал обвинението пред окръжния съд. Във връзка с това, съдът не е разяснил правото на подсъдимия да направи отвод на прокурора. Такова основание за отвод, съответно самоотвод не е предвидено в чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 4 – 8 от НПК. Не са налице и предпоставките по чл. 47, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, доколкото не може да се приеме, че участвалият в производството пред първоинстанционния съд обвинител, поддържащ обвинителната теза и пред въззивната инстанция като прокурор, избран във Великотърновската апелативна прокуратура, пряко или косвено следва да се счита предубеден или заинтересован от изхода на делото.
Във връзка с приетите за установени фактически обстоятелства за извършения грабеж и участието на В. в неговото осъществяване, ведно с извършените корекции на правната квалификация от предходните инстанции по отношение на опасния рецидив, законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК.
Наложеното на В. наказание лишаване от свобода за срок от шест години е определено при силен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (предвидената санкция е от пет до петнадесет години лишаване от свобода), каквото съотношение с приетите отегчаващи обстоятелства не може да се приеме, независимо от оправдаването му, грабежът да е извършен и при условията на опасен рецидив.
Съобразно посоченото по-горе, жалбата от страна на подсъдимия В. е НЕОСНОВАТЕЛНА и решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 18.02.15 г., постановено по ВНОХД № 334/14 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................