Ключови фрази
Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * измама

Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

гр.София , 16 юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 844/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от подс. К. П. Г. чрез защитника адв. М. М., срещу нова въззивна присъда от 12.12.2013г., постановена по внохд № 466/2013г. по описа на Окръжен съд - Враца, с наведени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
С присъда № 32 от 26.03.2013г., постановена по нохд № 1060/2009г. по описа на Врачанския районен съд, подсъдимата К. П. Г. е призната за невиновна в това, че от началото на м. юни 2006г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я. М. Б., че ще му осигури придобиването /чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността/ на общинско жилище, находящо се в [населено място],/ж.к/и до края на м. август 2006г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда в размер на 6200.00 лв., поради което и на основание 304 НПК е оправдана изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” НК. Отхвърлен е предявеният от Я. М. Б. против подсъдимата К. П. Г. граждански иск за сумата от 6200.00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
Постановената присъда е била протестирана от РП-Враца и е образувано внохд № 466/2013г. по описа на Врачански окръжен съд. С присъда № 41 от 12.12.2013г. по посоченото дело е отменена присъда № 32 от 26.03.2013 г., постановена от ВрРС, по н.о.х.д. № 1060/2009г., в частта, с която подсъдимата К. П. Г. е била призната за невиновна в това, че от началото на месец юни 2006 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я. Б. М., че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в [населено място],[жк], и до края на месец август 2006 г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда до сумата от 5 300 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК, е била изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, както и в частта, с която предявеният от Я. Б. М. срещу подсъдимата К. П. Г. граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен до сумата от 5 300 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, и вместо това, подсъдимата К. П. Г. е призната за виновна в това, че от началото на месец юни 2006г. в [населено място] при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я. Б. М., че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в [населено място] / ж.к/, и до края на месец август 2006г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда в размер на 5 300 лв., поради което и на основание чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2 и 60 ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимата К. П. Г. е осъдена да заплати на Я. Б. М. на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 5 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата Г. престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважения граждански иск.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част.
В касационната жалба, подадена от подсъдимата Г., чрез нейния защитник – адв. М., се правят общи оплаквания за неправилност, несправедливост, незаконосъобразност и необоснованост на постановената от въззивния съд нова присъда. Формулира се искане за отмяна на присъдата от 12.12.2013г. по внохд № 466/2013г. на Врачански ОС и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Прави се алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В допълнение към касационната жалба са развиват доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Посочва се, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверката и оценката на доказателствените източници и с формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите. Твърди се, че по делото са останали спорни основни факти, имащи значение за съставомерността на деянието. Развиват се доводи за съществуващи противоречия в свидетелските показания на пострадалия св. Б. и заявеното от него в жалбите му пред полицията, за хронологична неустойчивост, непоследователност и съществена противоречивост на показанията на този свидетел по отношение на съществени факти. Обръща се внимание и на противоречия и непоследователност в показанията на св. К., дадени в хода на наказателното производство, като се акцентира на близките му отношения с пострадалия. Посочва се, че показанията на св. П. са косвени и изолирани, че не е установена идентичност на гласовете, записани в телефонните разговори в предадената СИМ карта. Излагат се доводи за това, че не е установена причинно-следствена връзка между противоправно и виновно поведение на подсъдимата и увреждането, причинено на пострадалия, че не е доказано, че сумата е получена от подсъдимата с цел користно облагодетелстване, без намерение и реална възможност за изпълнение на уговорката и връщане на сумата. Поддържат се алтернативно направените искания в касационната жалба.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. – адв. М., поддържа касационната жалба съобразно направените в допълнението към нея доводи, както и направените искания.
Представителят на ВКП пледира за оставяне на жалбата без уважение.
Гражданският ищец и частен обвинител Я. М. не участва лично или чрез повереник в касационното производство.
Подс. К. П. Г., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред касационния съд.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите от подсъдимата и от нейния защитник касационни основания, сочи на извод за тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото касаят доказателствената дейност на въззивния съд и следователно са пряко свързани с правилността на формирането на вътрешното му убеждение по фактите. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, в пълна степен съответства на поставените в чл. 305, ал. 3 НПК изисквания. По отношение на фактите, значими за съставомерността на деянието, които факти се сочат като неизяснени в касационната жалба – размерите на предоставяните суми от св. М. на подс. Г., конкретното съдържание и параметри на уговорките между тях, изводите в мотивите на новата въззивна присъда са ясни и убедително аргументирани. Въззивният съд е възприел по фактите, че през пролетта на 2006г. св. М. е предоставял на подсъдимата и на нейния син различни суми, общо в размер на 1 300 лв., предназначени за лечение на дъщерята на подс. Г., за които подсъдимата поела задължение за връщане след получаване на кредит. По-нататък съдът е приел за установени конкретни фактически действия на подс. Г., които са от значение за правната преценка на извършеното - че на 12.06.2006г. е предложила на св. М. своеобразна благодарност за направената от него услуга, заявявайки, че може да закупи общинско жилище, което впоследствие да му прехвърли, поисквайки от него сумата от 5 000 лв. (включваща цена на жилището, такса прехвърляне и суми за Общината); че на 14.06.2006г. подс. Г. завела св. М. до блока, в който се намирало жилището, като св. К. останал да ги чака в колата, а подсъдимата показала на М. само входната врата на апартамента и повторила отново схемата на закупуване; че след тази дата подсъдимата многократно посещавала бистро „Енерджи”, за да обсъжда със св. М. въпросите за прехвърлянето на общинското жилище; че св. М. й предоставял допълнително суми за покриване на разходи по прехвърлянето. Решаващият съд е възприел за установено и обстоятелството, че подс. Г. не е подавала в Общината документи за закупуване на общинско жилище, нито е имала право на това. За обосноваване на тези правно значими фактически изводи въззивният съд е извършил изключително задълбочена и прецизна преценка на доказателствените източници, съдържащи доказателствени факти. Събраните в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателства – гласни и писмени и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, като на проверка от касационната инстанция подлежи правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Тази проверка сочи, че доказателствената дейност на окръжния съд е реализирана въз основа само на валидно събрани доказателства и при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им.
Решаващият съдебен състав правилно е поставил в основата на фактическите изводи, подкрепящи обвинителната теза, показанията на пострадалия св. М., както и на свидетелите К., П., К., като е подложил аргументирано на критика оценката на тези гласни доказателствени средства, направена от първоинстанционния съд. Кредитирането с доверие на показанията на св. М. е прецизно аргументирано, като е посочено, че те съставляват пряко доказателство, съдържащо пълноценна информация за всички релевантни за обвинението факти, като тези показания са съпоставени и с другите доказателствени източници. Възражението в касационната жалба за противоречие между свидетелските показания на М. и посоченото от него в жалбите му пред полицията е лишено от основание, защото съдържанието на жалбите не съставлява доказателствен източник и не следва да бъде съпоставяно със събраните чрез разпит свидетелски показания. Доводите в жалбата за хронологична неустойчивост на показанията на св. М. и за противоречия между заявеното от него в разпитите му в различни етапи на наказателното производство, са намерили изключително подробен и аргументиран отговор на л. 74-77 от мотивите на присъдата. Внимателното съпоставяне на показанията на този свидетел, депозирани пред решаващите съдилища и приобщени по надлежния процесуален ред, е довело до правилен извод за това, че се касае до несъществени противоречия в детайлите, които не могат да дискредитират показанията на М.. Правилно въззивният съд е намерил, че неговите показания са подкрепени от заявеното от свидетелите К. и К., които свидетелстват за преките си възприятия при срещите на свидетеля с подс. Г.. На доводите за заинтересованост и непоследователност на показанията на св. К. съдът е отговорил чрез внимателен анализ на съдържанието на тези показания и чрез сравняването им с другите свидетелски показания. Така извършената доказателствена оценка е позволила правилния извод за това, че показанията на свидетелите М., К., К., П., съдържат еднопосочна фактическа информация, съставляват преки доказателства и се намират в логическа връзка, а преценени и в съвкупност с писмените доказателства и с показанията на св. Ц. (служител на Общината), по несъмнен и категоричен начин обосновават възприетите факти. Лишено е от основание позоваването в касационната жалба на доводи, свързани с вещественото доказателство – СИМ карта и извършените по отношение на него експертизи, защото въззивният съд е изключил вещественото доказателство и извършените експертизи от доказателствената съвкупност.
Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК и съответно на това, искането за отмяна на постановената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде уважено.
При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. К. П. Г. е реализирала състава на престъпление по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. По несъмнен начин са установени конкретни действия на подсъдимата по възбуждане и поддържане у св. М. на невярна представа, че ще му осигури придобиване на общинско жилище (чрез закупуване първоначално от нея и последващо прехвърляне на собствеността). Именно така създадената невярна представа, създаденото у св. М. заблуждение, са го мотивирали да извърши разпоредителни действия с парични суми. Следователно, е налице пряка и непосредствена връзка между действията на подсъдимата по въвеждане и поддържане на заблуждение по отношение на конкретни факти, които обективно не отговарят на действителността, и извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, довело до ощетяване. Ясно са разграничени фактическите действия на подсъдимата, свързани с предоставяне на пари на заем за лечение на дъщеря й и тези, отнасящи се към създаване и поддържане на невярна представа във връзка с придобиване от св. М. на общинско жилище, като единствено последните фактически действия са възприети като измамливи. В този смисъл, възраженията в касационната жалба срещу възприетото досежно обективната страна на деянието, са неоснователни. Също така са лишени от основание и доводите в касационната жалба, свързани със субективната страна на деянието. Правилно е възприето от решаващия съд, че деянието е извършено от подс. Г. при пряк умисъл, с користна цел. Установените фактически данни за това, че подсъдимата нито е имала възможност да придобие общинско жилище, нито е кандидатствала в такава процедура, сочат на липса на възможност тя да изпълни действията, с които се е ангажирала. Обстоятелството, че подсъдимата е подписала запис на заповед в полза на св. М., платим при предявяване, не изключва целта за облагодетелстване, защото подсъдимата изначално не е имала възможност и намерение да изпълни ангажимента за придобиване на общинско жилище от пострадалия. Изначалната липса на възможност и намерение за изпълнение на ангажимента, още към момента на възбуждане на заблуждение у св. М., сочи на съставомерност на деянието, извършено от подсъдимата, като е без значение евентуалната възможност за събиране на дадените й суми от страна на свидетеля. Следователно, не се констатира касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК.
По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от подс. К. Г. чрез защитника й за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 41 от 12.12.2013г., постановена по внохд № 466/2013г. на Врачански окръжен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.