Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр.София, 20.06.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСАР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 403/2023 година. Настоящето производство е образувано пред Върховния касационен съд по искане на Главния прокурор на Р.България. Твърди се, че са налице основанията по чл.422, ал.1,т.5, вр. Чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК, а именно - допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение с постановяване на решението на Пловдивския апелативен съд и на ОС Кърджали, в частта относно присъдените разноски. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове в тази част и преразглеждане на въпроса от окръжния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява, че поддържа искането. Счита, че в нарушение на закона съдът е присъдил всички направени разноски от досъдебното производство да се присъдят единствено в полза на ОП Кърджали. Осъдените А. М. М. и Б. М. И. не се явяват и не изпращат представители. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок. Разгледано по същество то е основателно. С присъда № 14 от 01.09.2022 г. по НОХД № 140/22г., ОС Кърджали е признал А. М. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда и подс Б. М. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, като му е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства по делото и относно разноските. Осъдил е всеки от подсъдимите- М. и И., да заплатят на Окръжна прокуратура Кърджали направените разноски на досъдебното производство в размер на по 881,70лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските, направени от частните обвинители. По повод подадена жалба от подс.М. е била инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение на АС Пловдив по ВНОХД №454/22г., първоинстанционната присъда е била изменена като деянието, за което подс.М. е бил признат за виновен от окръжния съд, е преквалифицирано по чл.123, ал.4 НК и е наложено наказание една година пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 4, ап. 1 за срок от една година, с периодичност от два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. В останалата част, включително и досежно разноските, присъдата е потвърдена. Основателно е твърдението на вносителя на предложението за възобновяване на наказателното производство, че произнасяйки се по въпроса за разноските направени по повод на разследването, съдът е допуснал съществена грешка, като е присъдил същите изцяло в полза на ОП Кърджали. Разноските по делото са част от въпросите, по които съдът се произнася със своя акт. Когато лицето е признато за виновно, то понася в тежест и направените разноски, като тези, от съдебната фаза се присъждат в полза на първостепенния разпоредител с бюджета на съдебната власт и това е ВСС. Когато са направени на досъдебното производство и не от орган на съдебната власт, те се присъждат в полза на държавата, доколкото МВР е част от системата на изпълнителната власт, която се финансира от държавния бюджет. Спецификата на настоящия казус поизтича от обстоятелството, че първоначално разследването се е водело от разследващ полицай - полицейски орган в МВР / чл.52,ал.1, т.2 или 3 НПК/. В рамките на проведеното от него досъдебно производство, са направени разноски със средства от бюджета на ОД на МВР Кърджали. С постановление на прокурора от ОП Кърджали/ т.2,л.1 ДП/ предвид събраните доказателства за извършено престъпление по чл.123 НК, разследването е било иззето от разследващия полицай при ОД на МВР -Кърджали и възложено на следовател при ОСлС в ОП Кърджали. При провеждането на предварителното производство от новия компетентен орган, също са разходвани средства. Посочените разграничения в разходите са съществен въпрос, доколкото съдебната и изпълнителна власт, част от които са следователите, респективно разследващите полицаи като органи на МВР, имат различени и независими бюджети. В този случай, вместо да разпредели възстановяването на разноските от досъдебното производство в полза на институциите, които са ги направили, съдът е присъдил те да се изплатят изцяло в полза на едната- ОП Кърджали. Изложените доводи правят основателно искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство водено срещу двамата осъдени- М. и И., в частта относно разноските, които те следва да заплатят по повод проведеното разследване. Правилното решаване на въпроса изисква след възобновяване на производството да се отменят въззивното решение и присъдата на окръжния съд в тази им част, при което делото да се върне на ОС Кърджали за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК. В рамките на това производство съдът следва да изчисли правилно направените разноски и да присъди възстановяването им на органа, който ги е направил- по сметка на съответното ОД на МВР в полза на държавния бюджет тези направени в хода на дознанието, и по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт- направените от следовател, прокурор и съда. Предвид гореизложеното и на основание чл.425, ал.1,т.1 НПК, Второ наказателно отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД №454/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ решение № 26 по ВНОХД №454/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд и присъда № 14/01.09.2022г., постановена по НОХД № 20225100200140/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, наказателно отделение, в частта за разноските, които подсъдимите са осъдени да заплатят на ОП Кърджали. Връща делото на ОС Кърджали за разглеждане в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: