Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. София, 13.10.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип В.

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 889/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Д., настанена в Център за настаняване на деца и/или младежи от семеен тип -гр. П. с решение № 1045/23.03.2018 г. по гр. д. № 864/2018 г. на Пловдивски районен съд, представлявана от особения представител адв. Л. Т., срещу решение № 2535/19.11.2019 г. по в. гр. д. № 2073/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е уважен предявеният от А. В. Д. против жалбоподателката иск с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на осиновяване.

В жалбата се оспорва изводът на въззивния съд, че основанието за прекратяване на осиновяването е изначалната липса на осиновителната връзка между страните. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е разграничил и квалифицирал обстоятелствата, касаещи процесния период.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Може ли съдът да прекрати осиновяването поради следните основания: 1/между осиновителката и осиновената изобщо никога не е била формирана връзка и „такава въобще не е възниквала между тях”; 2/ осиновителя не одобрява поведението на осиновения; 3/ осиновителката е във влошено здравословно състояние, във възраст, изискваща спокойствие и хармония в дома, несъвместими с тийнейджърски прояви на агресия и неконтролируемост”; 4/„за ищцата липсва желание и воля занапред да съхрани и развие семейните отношения с детето”, както и поради 5/„невъзможността на ищцата да предприеме адекватни самостоятелни действия за възстановяване на доверителни отношения без нужната професионална помощ, към каквато не се е обърнала поради изграденото вече трайно субективно отношение за прекратяване на осиновяването като единствен изход от ситуацията“; 6/ „осиновената няма да формира напредък, живеейки в семейна среда”? 7/Когато въззивният съд допуска прекратяване на осиновяване поради липса на връзка между осиновител и осиновен, следва ли да обсъди възраженията и доказателствата на ответника за наличието на формирана връзка?8/Длъжен ли е съдът да посочи кои факти представляват тежко нарушение на синовно задължение и кои обстоятелства възприема като други, довели до дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията?

По формулираните въпроси, настоящият състав на ВКС споделя практиката на ВКС според която осиновителната връзка не може да бъде прекратена, когато осиновеният не е навършил пълнолетие и осиновителят не одобрява поведението му, по аргументите изразени там, че родителите дължат предприемането на подходящи мерки за възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност, включително да ползват помощ от близки, роднини, педагог, психолог, социален работник по закрила на децата или друго подходящо лице (в този смисъл р.№81/16г. на ВКС ІV ГО). Настоящият състав споделя и практиката на ВКС, съгласно която ищецът не може да иска прекратяване на осиновяването заради собствено виновно поведение, тъй като никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, а при твърдение за наличие на обективни обстоятелства, които разстройват дълбоко връзката между осиновен и осиновител, във всеки конкретен случай съдът следва да прецени наличието на причинна връзка (в този смисъл р№170/13г. на ВКС ІV ГО). Въззивният съд е длъжен да даде отговор на всички относими възражения и доводи на страните, в това число да квалифицира причината за прекратяване на осиновяването, като посочи дали е заради виновно поведение или по обективна причина, защото това има значение както за защитата на страните и разпределението на доказателствената тежест, но така също и за правните последици на решението в хипотезата на чл. 108 СК.

При така дадените отговори на поставените въпроси настоящият състав на ВКС приема, че решението на САС е неправилно поради нарушение на материалния закон- чл. 106, ал.1, т.2 СК, тъй като е приел, че изначалната липса на емоционална връзка и виновното поведение на двете страни са обстоятелства, които дълбоко са разстроили осиновителната връзка.

По същество на спора, настоящият състав на ВКС ІІІ ГО намира, че предявеният иск от осиновителката А. В. Д.- К. срещу осиновената Ж. А. Д. за прекратяване на осиновяването на основание чл. 106, ал.1, т.2 СК е неоснователен.

Установено е от фактическа страна, че осиновената Ж. Д. е непълнолетна, поради което нейното поведение (и неодобряването му от осиновителката) не може да е причина за прекратяване на осиновяването, съгласно приетото в отговора на въпросите, че родителите дължат предприемането на подходящи мерки за възпитанието на детето и изграждането му като самостоятелна личност, включително да ползват помощ от близки, роднини, педагог, психолог, социален работник по закрила на децата или друго подходящо лице.

Установено е от фактическа страна, че осиновителката не желае да съхрани и развие семейните отношения, не желае да предприеме действия за възстановяване на отношенията на доверие, не желае да се осигури напредък на осиновения в семейната среда. Но съгласно дадените отговори на поставените въпроси, виновното поведение на осиновителя не може да е причина за прекратяване на осиновителната връзка, защото никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Нежеланието да се изпълни морално или правно задължение е умишлена форма на вина, тъй като се осъзнава неизпълнението и се цели или допуска неблагоприятният резултат.

Освен това изначалната липса на семейна връзка не е обективен факт по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2, пр.2 СК, който да причини дълбоко разстройство на осиновителната връзка. Причинната връзка между два факта е налице, когато първият е необходимо условие за настъпване на втория, и обичайно, закономерно или адекватно вторият се проявява като последица на първия. В случая първоначалната липса на емоционална връзка е нормално фактическо състояние, поради което няма как да причинява обичайно, закономерно и адекватно дълбоко разстройство на осиновителната връзка.

Също така не се установява по делото общото влошено здравословно състояние на ищцата вследствие на възрастта, да представлява обективна пречка за упражняване на родителските права и изпълнението на родителските задължения.

Воден от горното, ВКС състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2535/19.11.2019 г. по в. гр. д. № 2073/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. Д.- К. срещу осиновената Ж. А. Д. за прекратяване на осиновяването на основание чл. 106, ал.1, т.2 СК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: