Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

С., 23,04,2014 година


В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
При участието на секретаря : Н. Такева
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 212/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на А. П. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №473 от 29.10.2013г. по гр.д.594/13г. на Пазарджишки окръжен съд и потвърденото с него решение №149 от 09.05.2013г. по гр.д. 1230/12г. на Велинградски районен съд.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане.
Молителят поддържа, че е разбрал, че лицето В. Д. се е върнал от Великобритания, разговаряли за договора от 01.04.2009г., по който Д. също очаквал плащане, поради това, че съвместно изработили проекта. Посочено е, че с атакуваните по реда на отмяната решения съдилищата приели, че молителят не е изготвил бизнес – план. В тази връзка е поддържано, че още през лятото на 2012г. Д. се обадил на молителя дал новият си телефон, тъй като на стария не можел да го намери. Молителят твърди още, че знаел, че на 23.05.2009г. било изпратено електронно писмо, но нямал достъп до електронните адреси, знаел че плана бил изпращан по електронната поща, но не знаел, че Д. се е завърнал в България. В това, според него, се изразяват новите доказателства и новите обстоятелства, с оглед които иска отмяна на постановените влезли в сила решения.
Ответникът по молбата – [фирма] – [населено място] е на становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо той да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от него дължима грижа за добро водене на процеса не е могъл да представи по време на висящността на делото, защото не са му били известни или не е могъл да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора.В разглеждания случай, обаче такива обстоятелства и доказателства не се сочат. Страната е приложила в подкрепа на твърдението си,че установява изпълнение на договорните си задължения към дружеството – ответник разпечатка от е-mail на Д., кс. копие на билет на Д. от Л. до С. и кс. копие на билети от лондонското метро. Тези доказателства не установяват дори и твърдяното от молителя относно това, че В. Д. е отсъствал през целия период на разглеждане на спора и не е можел да бъде призован като свидетел при разглеждане на делото пред инстанциите по същество. Не е установен с тези доказателства и твърдяния факт, че на електронната поща на Д. е бил изпратен бизнес – план или друг документ,нито релевантността на този факт за спора/ с оглед доказателствената му стойност спрямо постановения резултат/, нито невъзможността, с оглед твърдението, че към 23.05.2009г.молителят е знаел че е изпратено електронно писмо т.е. по време на разглеждане на спора това знание е било налице, да бъде сочен този факт пред първостепенния съд. Т.е. тези доказателства дори не индицират твърдяните факти, а още по-малко са годни да установяват изпълнение на поето договорно задължение, тъй като същите съставляват единствено установяване, че към настоящия момент е налице е-mail на Д., но не установяват нито кога е регистририан, нито какво точно е съдържанието на файла – бизнес план.Копието от Самолетния билет установява единствено факта, че Д. евентуално е пътувал на 21.10.2010г. от Л. до С., а билетите от метрото не установяват нито един релевантен факт. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието не е достатъчно страната да поддържа, че има готовност да установи факти, свързани със защитната й теза, без дори да индицира доказателствено тези факти и без да установи характера им на новооткрити т.е., че недоказването им по време на висящността на процеса не се дължи на нейното процесуално бездействие. Още повече, че лицето В. Д. е могло да бъде призовано по делото като свидетел още през 2012г. – когато производството е било висящо пред първостепенния съд, тъй като неговия актуален адрес, с оглед определение от 25.09.2012г. / л.2 гр.д. 01230/12г. на ВРС, с което е било задължен да представи декларация намираща се у него, както и неговия отговор / л. 201/ от 07.2012г./ е бил известен и тогава. Т.е. ри проявена процесуална активност страната е могла да установи изложените в молбата и считани за релевантни от нея факти още при разглеждане на делото пред ВРС. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба следва да бъде оставена без уважение.
Молителят, чрез пълномощниците си К. и Танков е изложил подробни доводи за неправилност на решението. Преценката, обаче на сочената неправилност, е въпрос, който следва да се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 от ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. А. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №473 от 29.10.2013г. по гр.д.594/13г. на Пазарджишки окръжен съд и потвърденото с него решение №149 от 09.05.2013г. по гр.д. 1230/12г. на Велинградски районен съд.
ОСЪЖДА А. П. А. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 600лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: