Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 20 юни 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 911 по описа за 2018 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Д. С. против решение № 213 от 23.05.2018 г., постановено по внохд № 400/17 г. на Апелативния съд-София. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда от 17.01.2017 г. по нохд № 5268/16 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия С. за деяние, извършено в периода от 30.04.2010 г. до 30.04.2014 г., на основание чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.1, чл.26, ал.1 и чл.55 от НК на две години лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. С обжалваното решение САС изменил присъдата като намалил наказанието на една година лишаване от свобода, както и срока по чл.66, ал.1 от НК на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. В жалбата, допълнителното изложение към нея и пред ВКС обобщено е заявено наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като данни в подкрепа, съответни на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, са посочени само във връзка с основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Това налага извод, че основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК се поддържат като последица от твърдяните от жалбоподателя и защитата му съществени нарушения на процесуални правила, допуснати при разглеждане на делото. В подкрепа на последното е посочено, че съдът не е имал основание да даде вяра на показанията на св.А., дадени от него на досъдебното производство, като се претендира непълнота на мотивите, в частта, относно противоречивите доказателства, като изложените на същото място съображения на САС са преценени от подсъдимия и защитата му като „неясни, неточни, лаконични”. ВКС не установи да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Възраженията на жалбоподателя не намират опора в данните по делото и поради това са неоснователни. Показанията на св.А. са анализирани внимателно от първостепенния съд, а при проверката по реда на чл.314, ал.1 от НПК въззивният съд е възприел изцяло съображенията на СГС по оценката на показанията на същия свидетел. Нещо повече, САС е преценявал показанията на последния самостоятелно, като изложените от него съображения в мотивите на съдебния акт (л.14-17), най-малко могат да бъдат характеризирани по споменатия по-горе начин. Съображенията по оценката на противоречивите показания на св.А. са детайлни, прецизни, ясни и съответни на събраните по делото доказателства. Тези показания са анализирани не само относно вътрешната им природа, но и във връзка с останалия, събран по делото доказателствен материал, в частност – редица писмени доказателства и показания на св.Т.. ВКС не констатира причини за невъзприемане на оценката на САС, нито пък такива за критично отношение към един или друг детайл на комплексната оценка на този източник на доказателства. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Изложените в мотивите на решението фактически положения разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Като е установил наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, съдът правилно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С намесата на въззивния съд – намалил размера на наказанието лишаване от свобода и срока по чл.66, ал.1 от НК, наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Изложеното налага извод, че липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане, както и такива за оправдаване на подс.С. по предявеното му обвинение. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски, пред ВКС, за изготвяне на съдебно психиатрична експертиза относно възможността на подсъдимия да участва в съдебно заседание, трябва да бъдат възложени в тежест на последния – чл.189, ал.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК и чл.189, ал.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 23.05.2018 г., постановено по внохд № 400/17 г. на Апелативния съд-София. ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. С. да заплати на ВКС направените по делото разноски в размер на 3124,80 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: