Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  540   София, 21 юни  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети декември …………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № ..658 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител по делото Р. М. , атакуваща в наказателнооправдателната и гражданскоотхвърлителната й части въззивна присъда /решение/ № 373 от 13.10.09 год., постановена по ВНОХД № 341/09 год. по описа на Плевенския окръжен съд, с която е отменена присъда № 241 от 02.04.09 год. по НОХД № 363/08 год. на Плевенския районен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК. Акцентира се и на необоснованост на фактическите изводи. Иска се присъдата да се отмени и ВКС да реши делото по същество с присъждане на направените по делото разноски и удовлетворяване на гражданския иск. Касаторът и неговият п. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Подсъдимата и защитата й изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Молят присъдата да се остави в сила. Прокурорът намира, че окръжният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Пледира за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимата Н. К. – И. е призната за виновна в това, че през месеците февруари – март 2007 год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински документ – запис на заповед, направила опит да получи без правно основание сумата от 7 000.00 лв., собственост на Т. М. , с намерение да ги присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъдена на ТРИ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. Осъдена е на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на Р. М. – наследник на починалия Т. М. , сумата от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.06 год. до окончателното им изплащане, държавна такса в размер на 280.00 лв., както и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени по делото. С атакувания съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена. На осн. чл. 304 НПК подсъдимата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск. За да оправдае подсъдимата, окръжният съд се е съобразил със закона и задължителните указания на ВКС, дадени с ППВС № 8/78 год., изм. и доп. с ППВС № 7/89 год. и решение № 29/90 год. на ОСНК на ВС на РБ по въпросите на документната измама. На л.6-8 от мотивите е изложил изчерпателни и убедителни мотиви, като е цитирал и конкретно решение на ВКС по идентичен казус, което се споделя и от настоящия съдебен състав. Приемайки, че от обективна и субективна с. не е извършена документна измама, въззивният съд не е нарушил материалния закон. Обсъждайки въпросите по чл. 301, ал.1, т.2, вр. чл. 287 НПК, независимо от повдигнатото обвинение, той е направил и съответната преценка деянието съставлява ли от обективна и субективна с. друго по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 309 НК. Изрично не е обсъдил хипотезата на чл. 316 НК, но тя се изключва от приетия от фактическа с. извод, че по делото не са събрани безспорни доказателства, които да опровергаят възражението на подсъдимата, че тя не е имала представа, че записът на заповед не е подписан от неговия издател. В жалбата се изтъква довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Свързано е с отказа на съда да уважи искане за допускане на химическа експертиза, която да установи състава на мастилената паста, използвана за изписване на ръкописния текст и положените подписи. Всеки такъв отказ, сам по себе си, не е процесуално нарушение. Дали да приеме такова доказателствено искане е суверенно право на органа, оправомощен за решаването на въпросите от доказателствено естество в различните фази на процеса. В настоящия случай, исканата експертиза не би довела да изясняване на делото от фактическа страна. Дори да се установи най-неблагоприятния за подсъдимата вариант, не би се стигнало да категорично опровергаване на нейните обяснения, че подготвените от нея запис на заповед и протоколът за предявяването му са взети от Т. М. и са и върнати подписани в по-късен момент. В контекста на повдигнатото обвинение Р. М. е бил конституиран в качеството на частен обвинител, но незаконосъобразно е бил приет за разглеждане в наказателното производство гражданският му иск за неимуществени вреди. Въззивният съд в мотивите към присъдата законосъобразно е отразил, че тълкуването на чл. 76 НПК насочва, че качеството на пострадали имат лица от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици. Фактическият състав на документната измама съдържа съставомерни имуществени вредни последици, но не и неимуществени такива, каквито е претендирал конституирания гражданскит ищец Р. М. – син на Т. М. При това положение искът е бил недопустим и е следвало да се остави без разглеждане. Въпреки това, с оглед изхода на делото в наказателната му част с оправдаване на подсъдимата, окръжният съд го е отхвърлил като неоснователен, т.е. по принцип го е разгледал по същество. В тази насока е внесено противоречие между диспозитив и мотиви, което следва да се преодолее от настоящата инстанция, като се отмени присъдата в тази част, да се остави без разглеждане гражданския иск като недопустим и да се прекрати производството досежно него. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Във връзка с това следва да се остави без уважение искането на Р. М. за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 и 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присада № 373 от 13.10.09 год., постановена по ВНОХД № 341/09 год. по описа на Плевенския окръжен съд в наказателнооправдателната й част. ОТМЕНЯВА същата присъда в гражданскоосъдителната й част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ гражданския иск за сумата 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Р. ТИХОМИРОВ М. – наследник на Т. Р. М. , срещу Н. С. К.- ИВАНОВА като НЕДОПУСТИМ. ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................