Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 11.12..2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 791 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Е. С. К. за възобновяване на НОХД № 853/2016 г. на Сливнишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 211/09.08.2017 г., в сила от 25.08.2017 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е бил осъден да изтърпи наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лв., както и на основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било постановено подсъдимият да изтърпи при строг режим и наложеното му наказание от 4 месеца лишаване от свобода по определение № 354/13.05.2013 г. по НОХД № 1647/2013 г. по описа на РС –Пловдив. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се твърди, че К. не е знаел за образуваното съдебно производство, тъй като не е бил призоваван на изрично посочения от него адрес в [населено място], който е различен от постоянния, нито е бил уведомяван по телефон, предоставен на ДП. Не са били положени и усилия за призоваването му по месторабота, за което също са предоставени данни на разследващите органи. Осъденият твърди, че е узнал за постановената присъда след задържането му при поредно влизане в Р България, тъй като работи като шофьор на товарен автомобил и изпълнява международни превози на стоки. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие и пълноценно осъществяване на правото на защита. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, доколкото К. не е изпълнил задължението си във връзка с взетата мярка за неотклонение „подписка“ да уведоми органите на разследването за промяна на адреса на местоживеене. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано от осъдения на 29.09.2020 г. директно пред ВКС, като след изпълнение на процедурните изисквания по чл. 424, ал. 3 от НПК и присъединяване на преписки (вж. л. 3), е образувано настоящото производство по чл. 423, ал. 1 от НПК. С оглед наличните данни се установява, че най-късният момент за узнаване на осъждането е този на привеждане на присъдата в изпълнение, което е било сторено на 21.08.2020 г. В тази връзка искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери същото за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. Прегледът на материалите по делото недвусмислено разкриват, че осъденият е знаел за образуваното срещу него ДП, като видно от Постановление от 16.11.2016 г. той е бил привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. В това постановление разследващият полицай е вписал единствено постоянния адрес на К. в [населено място] и неговата месторабота. Същевременно, в проведения на същата дата разпит, обвиняемият изрично е заявил, че макар по лична карта да се води на адрес в [населено място], то неговото местоживеене е при майка му в [населено място], [община], област П., ул. „25-та“ № 22. По изричен начин е отразил и че е уведомен за взетата мярка за неотклонение „подписка“ и че ако промени адреса в [населено място], е длъжен да уведоми разследващия орган. Доколкото обвиняемият е заявил, че не желае материалите по делото да му бъдат предявявани, то това не е било сторено и ДП е приключило с писмено мнение на разследващия от 30.11.2016 г. Обвинителният акт срещу К. е бил внесен на 08.12.2016 г., като по този повод е било образувано НОХД № 853/2016 г. по описа на Сливнишкия районен съд. Като адрес за призоваване е бил посочен единствено постоянният такъв в [населено място], но не и този за действителното местоживеене в [населено място]. Последващите съдебни действия ясно индицират, че както преписът на обвинителния акт, така и призовките за датите на съдебните заседания (на 22.02.2017 г. и 29.03.2017 г.) са били изпращани единствено на постоянния адрес на подсъдимия, като съответно те са били връщани с отбелязване, че лицето не е открито. Поради невъзможност да бъде призован по постоянен адрес и направена оценка, че К. е променил същия без да уведоми съответния орган, както и при наличието на събрана информация, че той не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в арестите на страната, а също и че пътува често извън пределите на страната, като последно е излязъл на 06.03.2017 г. и към датата на с. з. на 29.03.2017 г. не се е завърнал, съдът приел, че са налице условията по чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК и дал ход на делото в негово отсъствие. За следващите съдебни заседания, проведени на 29.05.2017 г., 03.07.2017 г. и 09.08.2017 г. подсъдимият изобщо не е бил призоваван, нито са правени каквито и да са усилия за неговото издирване. Изложените дотук данни ясно информират за грубо нарушение на процесуалните правила по повод информирането на подсъдимия за започналото съдебно производство и за призоваването му за участие пред първата инстанция, което като резултат е довело до лишаването му от възможност да узнае за образуването му и да участва пълноценно в него или да се откаже да стори това, съзнавайки последиците от такъв възможен избор. Въпреки изричните му изявления за това, че не пребивава на постоянния си адрес в [населено място], а местоживеенето му е в [населено място] при негова майка, както и че задължението му във връзка с мярката му за неотклонение „подписка“ да уведомява за промяната касае именно този адрес, всъщност той никога не е бил призоваван там. Цялата информация по този въпрос е била напълно игнорирана, като личи да е отдадено значение на пътуванията му извън страната (свързани очевидно с изпълнение на служебните му задължения като международен шофьор), които по никакъв начин не подменят първостепенното задължението за информиране и призоваване на съобщения по делото адрес – в [населено място]. Поради неизпълнението му се е стигнало до съществено ограничаване на правото му на участие, което се налага да бъде компенсирано с възобновяване на производството, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Сливнишкия районен съд. Доколкото в случая К. е бил задържан в изпълнение на постановената присъда, то в контекста на чл. 423, ал. 4 от НПК след възобновяването ВКС единствено следва да потвърди взетата спрямо него мярка за неотклонение подписка. Същият няма данни да е нарушавал задълженията си в тази връзка и освобождаването му от затвора следва да е безусловно. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 853/2016 г. по описа на Районен съд – Сливница, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 211/09.08.2017 г., с която подсъдимият Е. С. К. е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия Е. С. К. мярка за неотклонение „подписка“. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: