Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 03.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ................................................................................... и в присъствието на прокурора Пенка Маринова ................................................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................................... наказателно дело № 1615 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по насрещни жалби на подсъдимата Б. И. Б., подадена самостоятелно, и на частния тъжител Г. С. Г., чрез адвокат К. Д., с искания за отмяна на решение № 1253 от 21.03.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 476/ 2013 г. на Благоевградски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. Двамата касатори сочат касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с твърдение, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и излагат различни съображения в подкрепа на изразеното в жалбата на всеки от тях недоволство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 1253 от 21.03.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 476/ 2013 г. Благоевградският окръжен съд изменил присъда № 7150 от 25.09.2013 г. по н.ч.х.д. № 2461/ 2013 г. на Благоевградски районен съд, като приел, че основанието за оправдаване на подсъдимата Б. И. Б. не е липсата на извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 146 от НК, а това, че деянието покрива признаците на чл. 9, ал. 2 от НК, защото обществената му опасност е явно незначителна. Отменил е присъдата в частта, с която е отхвърлен предявеният от частния тъжител иск за неимуществени вреди и осъдил подсъдимата да заплати обезщетение в размер на 1 000 лева, заедно със законовата лихва от 12.10.2012 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимата възложил заплащането на държавна такса върху уважения граждански иск. С определение № 87 от 05.06.2014 г. по н.ч.д. № 907/ 2014 г. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение е приел, че постановеният от въззивната инстанция съдебен акт представлява нова присъда и подлежи на обжалване по касационен ред. Жалбите на касаторите, макар и подадени извън срока по чл. 450, във вр. с чл. 319, ал.1 от НПК, са приети като основание за образуване на касационно производство. Касационните жалби на двамата жалбоподатели в частта, с която оспорват приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, са основателни. Благоевградският окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като неправилно е приложил института по чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивната инстанция е предприела изменение на мотивите и основанието за оправдаване на подсъд. Б. приемайки, че тя е осъществила престъплението обида, наричайки частния тъжител Г. „насилник”, като оправдаването следва да се извърши на основание чл. 9, ал. 2 от НК (решение, л. 29-30 от в.н.ч.х.д.). Затова и изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимата не е извършила престъплението, бил неверен. Правните изводи на Благоевградския окръжен съд за реализиран престъпен състав „обида” на длъжностно лице са незаконосъобразни. Подсъдимата Б. не е извършила инкриминираното й престъпление. Както правилно е посочил първостепенният съд в мотивите използваната от подсъдимата дума от гледище на нравствеността и моралните разбирания на обществото не може да засегне дълбоко личната чест и достойнство на тъжителя Г.. Поведението й нито застрашава, нито уврежда личността на тъжителя пред полицейските му началници, към които е бил адресиран писмения сигнал. Липсва признак от обективната страна на престъплението, тъй като деянието не е общественоопасно изобщо, а не защото неговата обществена опасност е явно незначителна, за да обоснове приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Постановената от Благоевградския районен съд присъда е правилна и горестоящият съд не е имал основание да променя основанието за оправдаване по реда на чл. 337, ал. 3 от НПК. Престъплението не е извършено (чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК), поради което касационният съд следва да отмени въззивното решение в частта, с която неправилно е приложен институтът по чл. 9, ал. 2 от НК и подсъдимата Б. е осъдена да заплати обезщетение, на основание чл. 45 от ЗЗД. Поради неправилното приложение на материалния закон и липсата на деликт предявеният срещу подсъдимата граждански иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК. Касационната жалба на частния тъжител Г. С. Г. е неоснователна. Мотивите за оправдаване на подсъдимата са правилни и законосъобразни и не е нарушен материалният закон. Съдилищата са изложили подробни и аргументирани съображения за липсата на клевета, тъй като част от инкриминираните с тъжбата обстоятелства не са позорни, а останалите са разкрити като верни и проявени в действителността, поради което не са неистински. Правилно подсъдимата Б. Б. е призната за невиновна да е разпространила клевета за полицейския служител и неин бивш зет Г. и законосъобразно е оправдана по повдигнатото й с частната тъжба обвинение по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 147 от НК. Доводът на частния тъжител за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК не е подкрепено с конкретни твърдения, поради което касационният съд не намира основания да излага съображения. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1253 от 21.03.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 476/ 2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 от НК и ИЗМЕНЯ решението в частта, с което подсъдимата Б. И. Б. е осъдена, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на хиляда лева, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от частния тъжител Г. С. Г. граждански иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.