О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 155 гр. София, 20.12.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.1200/18 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.351,ал.6 НПК по частна жалба на подсъдимата по В.Н.Ч.Х.Д. 5798/17 г.по описа на ГС-София /СГС/, 10 въззивен състав, С. Г. М.. Със същата се иска отмяна на разпореждане от 26.11.18 г. /очевидно по материалите по делото е 2018 г., а не 2017 г.,както е отразено в самото разпореждане/, с което е върната подадената касационна жалба срещу постановено от въззивния съд решение № 836/25.07.18 г. и се иска отмяна на същото, както и да се присъдят направените по делото разноски на частния тъжител. Представителят на ВКП намира частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за процедурата данни по делото и като взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното: За да прецени основателността или не на частната жалба, тази инстанция на първо място трябва да проследи развитието на делото след постановяване на съдебния акт на СГС. В същия изрично е указано,че подлежи на касационно атакуване само в частта по прекратяване на наказателното производство в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението. На С. М. не е връчено уведомление лично, тъй като не е намерена на посочения от нея адрес. Същевременно на 03.08.18 г.е уведомен защитникът й,който не е дал разяснения, че няма повече пълномощия. На 14.09.18 г.самата М. е депозирала заявление в СГС, с което иска материали по делото и демонстрира запознаване с решението. На 05.10.18 г.подсъдимата депозира касационна жалба директно до ВКС на РБ. С разпореждане №252/08.11.18 г.председателят на първо наказателно отделение е отказал образуване на дело пред ВКС, тъй като жалбата е насочена към него и съдията- докладчик не е проверил редовността на същата, най-вече предвид обстоятелството дали в частта по касационно атакуване решението на СГС подлежи на такова. Затова производството е върнато на въззивния съд за изпълнение на съответната процедура. Именно въз основа на тези указания съдията-докладчик от СГС е преценил,че жалбата е недопустима на две основания: първо,защото е просрочена и второ, защото решението е обжалвано не в частта по прекратяването, а в частта, в която е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Последното от своя страна не прави акта предмет на касационна проверка. Затова жалбата е върната. Разпореждането с такива изводи е атакувано в срок с настоящата частна жалба. В нея се признава,че от формална страна съдията-докладчик е прав, че касационната жалба е просрочена, но въпреки това се говори изцяло по същество за решението на СГС в неговата потвърдителна част. Затова,освен че се иска отмяна на процесното разпореждане,се иска и пряко произнасяне на ВКС по съществото на спора. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела, доколкото е сезирана да се произнесе по образувано вече производство по частно дело, намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Макар че подсъдимата не спори по приетата просроченост, а тъкмо обратно, признава това, дори и за нея да се приеме най-благоприятният вариант за уведомяване за изготвеното въззивно решение, а именно, 14.09.18 г., когато тя е пуснала лично заявление до СГС за снабдяване с материали по делото, то пак депозирането на касационна жалба на 05.10.18 г.се явява извън предвидения в процесуалния закон петнадесетдневен срок. В този смисъл представителят на ВКП е прав в своето становище. Оттук насетне няма особено значение в какво точно се състои недоволството от постановеното решение на въззивния съд. В частната си жалба М. не взима отношение по второто основание,заради което е върната касационната й жалба-че съдебният акт не подлежи на проверка от ВКС в атакуваната част, но въпреки това съдията-докладчик при СГС е прав, което личи от съдържанието на сезиращия документ. В този смисъл е основателно връщането с оглед предпоставките на чл.351,ал.5,т.2,пр.1 и т.3 НПК, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. Разглеждането на решението на СГС по същество, което е основното искане на жалбоподателката, е недопустимо в настоящата процедура. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М., подсъдима по В.Н.Ч.Х.Д.5798/17 г.по описа на ГС-София, 10 въззивен състав, за отмяна на разпореждане от 26.11.18 г.на съдията-докладчик по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/