3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60537 ГР. София, 23 юни 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.05.21 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1250/21 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. М., Р. М. и Д. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по т.д. №2007/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторите срещу „Еврошоп” ЕООД, с Челопеч и Д. К. иск по чл.135, ал.3 ГПК, за обявяване относителната недействителност на сключения от ответниците / първият от които е длъжник на ищците , а вторият - трето лице/ договор за продажба на апартамент, оформен с нот. акт №85/28.12.11 г. на нотариус с район на действие района на Варненски РС. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. Намират, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени от въззивния съд следните два въпроса от предмета на спора: Следва ли да се предполага знание за увреждането от страна на длъжника, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора? и Съвместното живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по пар.1 от ДР на ТЗ имат ли значение за фактическия извод за наличие на знание за увреждането? Касаторите считат още, че въззивното решение следва да се допусне до обжалване и по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, без да обосновават общата и допълнителните предпоставки на това основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Намират също, че въззивното решение е очевидно неправилно, защото съдът в конкретния случай е подходил едностранчиво, защитавайки единствено и само интереса на неизправната страна по договора от 6.06.11 г. – ответното дружество и на ответницата като съдоговорител по оспорената продажба. По допускане на обжалването ВКС на РБ намира следното: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че процесната сделка е извършена преди възникване на вземането на ищците към ответника „Еврошоп” ЕООД по чл.21 и 24 от предварителния договор между тях от 6.06.2011 г. Затова приложима е хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД, при която действието се приема за недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял, да увреди длъжника. Предназначението за увреждане следва да бъде доказано от ищците. В случая те не са ангажирали нито преки, нито косвени доказателства за тази специална предпоставка по ал.3 – намерение за увреждане на ищците – кредитори със сключване на процесната сделка от длъжника и третото лице – приобретател на имота. При данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените от касаторите два правни въпроса в контекста на това основание, посочени по-горе. Обжалването следва да се допусне поради твърдяното от касаторите противоречие на изводите на въззивния съд по въпросите с цитираната в изложението на касаторите практика на ВКС – р. по гр.д. №3396/14 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №4606/14 г. на четвърто г.о. на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд по т.д. №2007/19 г. от 14.08.20 г. Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1232, 18 лв.и в същия срок да представят вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: